Решение № 38 от 24.06.2025, Районен съд - Тополовград
- Съд
- Районен съд - Тополовград
- Дело
- Гражданско дело 267/2024
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 24.06.2025
- В сила
- 11.11.2025
- Състав
- Иван Христов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Тополовград, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20242320100267 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от „К.Й.“ ООД, ЕИК ***********, чрез пълномощник адв.Н. Ш. от АК – Хасково, със съдебен адрес: ***********, против М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***********, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК, с цена на иска 3544,88 лева.
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск са следните:
Ищецът твърди, че на 07.11.2023 г. е дал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до РС – Тополовград. С така депозираното заявление е поискал да му бъде присъдена сумата в размери, както следва: сумата от 3544,88 лева, представляваща главница, произтичаща от вземане по Запис на заповед от 25.10.2021 г., предявена за плащане на 26.10.2021 г.; законна лихва върху така посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението, както и разноските по заповедното производство: 70,90 лева държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение, срещу длъжникаиздателя М. Д. Д.. Към заявлението ищецът е представил в оригинал запис на 1 заповед от 25.10.2021 г., предявен на 26.10.2021 г., от който произтича процесното вземане срещу длъжника.
Сочи се, че по заявлението на ищеца, съдът е издал Заповед № 191 от 15.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Въз основа на така издадените заповед и изпълнителен лист на 28.12.2023 г. ищецът е подал молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ И.Х., рег.№ 878 на КЧСИ и е образувано изпълнително дело срещу длъжника М. Д..
Ищецът е уведомен по ЧГД 319/2023 г., че срещу издадената заповед е подадено в срок възражение от длъжника М. Д., с указания към ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, което същият е направил и е образувано настоящото производство.
Ищецът твърди още в исковата молба, че вземането му е във връзка с неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от 25.10.2021 г., която представлява обезпечение по Договор за паричен заем № 160357 към искане № 177081 от 20.10.2021 г. сключен между ищеца „К.Й.“ООД в качеството му на заемодател и М. Д., в качеството й на заемател.
Длъжникът – ответникът по делото Д. лично се е запознала и е подписала договора за заем и всички приложения към него документи, свързани с отпускането му – погасителен план, общи условия. Заемната сума по договора била в размер на 2000 лева и е била предадена в брой лично на ответницата на 01.08.2021 г. чрез разходен касов ордер от 25.10.2021 г. По така сключения договор за заем, съответно по издадената за обезпечаване на вземанията по него ценна книга са постъпвали погасителни плащания от страна на ответницата, но били преустановени. Същата е заплатила 4 пълни погасителни вноски и частично плащане на още една погасителна вноска.
Последното плащане е било на 10.05.2022 г., след което са преустановени.
Срокът за плащане на дължимите по договора за кредит суми е изтекъл на 22.04.2023 г. Претендираната сума за плащане по договора за заем е в размер на 3544,88 лева, съставена както следва: 1654,47 лева – непогасена главница по договора за заем; 386,67 лева – непогасена част от договорна лихва по договора за заем за периода от 23.03.2022 г. до 22.04.2023 г.; 1506,74 лева – неустойка по чл.8 от договора.
Предвид на гореизложеното, моли съда, след като се убеди в основателността на претенцията, да постанови решение, с което да установи 2 със сила на присъдено нещо – съществуването на вземането на ищеца „К.Й.“ ООД към ответницата М. Д., в размерите му, съгласно издадената заповед за изпълнение: главница в размер 3544,88 лева по Запис на заповед от 15.10.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото – 70 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Претендират се и всички направени разноски по настоящото съдебно производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответницата на 10.09.2024 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК, ответницата е подала писмен отговор, в който изразява становище, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен.
Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като посочения в него ГПР на разходите е различен от действителния. Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и дължи по него връщане само на чистата главница, която е в размер на 2000 лева, като вече е заплатила сума лв общ размер на 1189,12 лева. Сочи че предявеният иск е основател за сумата от 810,88 лева., а за разликата до пълния предявен размер следва бъде отхвърлен.
Ищецът не изпраща представител в съдебно заседание, но в писмено становище поддържа исковата си молба и претендира да бъде уважен предявеният иск със всички законни последици.
Ответницата също не изпраща представител в съдебно заседание, като е постъпила молба от пълномощника й адв.И. Г. от САК, в което не възразява срещу нередовното призоваване и е направила искане за гледане на делото в тяхно отсъствие, като поддържа становището си, което е дала с отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 07.11.2023 г. ищецът „К.Й.“ ООД са подали заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до РС – Тополовград. Така депозираното заявление „К.Й.“ ООД в качеството си на заявител са поискали да им бъде присъдена сумата, както следва:
3544,88 лева, представляваща главница, произтичаща от вземане на Запис на заповед от 25.10.2021 г. предявена за плащане на 26.10.2021 год.;
3
Законната лихва върху така посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението до съда, до окончателното погасяване на задължението;
Както и разноските по заповедното производство 70,90 лева държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение
Срещу длъжника М. Д. Д. с ЕГН **********. Към така подаденото заявление са представени в съда в оригинал Запис на заповед от 25.10.2021 г., предявена на 26.10.2021 г., от която произтича процесното вземане.
На основание така подаденото заявление и документ по чл.417 т.10 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 319/2023 г. по описа на РС – Тополовград и съдът е издал Заповед № 191 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 15.11.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника – издател М. Д. Д. с ЕГН **********, с които съдът осъжда длъжника да заплати на кредитора – ищеца по настоящото дело главница в размер на 3544,88 лева по Запис на заповед от 15.10.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото – 70,90 лева държавна такса и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадените ЗНИ и ИЛ на 28.12.2023 г. на основание чл.426 и сл. от ГПК ищцовото дружество е подало молба за образуването на изпълнително производство до ЧСИ И.Х. рег.№ 878. Въз основа на така подадената молба срещу длъжника – ответницата М. Д. е образувано изпълнително дело. Чрез съдебно съобщение по ч.гр.д. № 319/2023 г. по описа на РС – Тополовград, ищцовото дружество е било уведомено, че срещу издадената заповед за изпълнение е подаден в срок възражение от длъжника М. Д.. Даден е бил едномесечен срок от съда, в който същите да подадат иск за установяване на вземането си. Това уведомление е било получено на 16.07.2024 г. и същите са предявили иск в деловодството на РС – Тополовград на 19.08.2024 г.
Процесната запис на заповед от 25.10.2021 г. е издадена от М. Д. Д..
Тази заповед е била издадена от ответницата, като обезпечение по договор за паричен заем № 160357 към искане № 177081 от 20.10.2021 г., сключен между „К.Й.“ ООД, в качеството му на заемодател и М. Д., в качеството и на заемател. По така сключения договор за заем, съответно по издадената за обезпечаване на вземанията по него ценна книга са постъпвали погасителни 4 плащания, но същите са били преустановени. Срокът на връщане на дължимите по договора суми е изтекъл на 22.04.2023 г., като ищцата не е изпълнила задължението за плащане на дължимите погасителни вноски по договора и тогава заемодателят „К.Й.“ ООД е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред.
На ответницата е бил отпуснат паричен заем в размер на 2000 лева, с цел ремонт. Видно от приложения договор за заем, в чл.3 на същия е направено подробно описание на параметрите на отпуснатия заем. Посочен е размера от 2000 лева, размера на вноската в размер на 149,50 лева, деня за плащане – 22 число, ГПР 48,531 %, 18 вноски, месечен лихвен процент 3,330 %, датата на първото плащане, обезпечението, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху недвижимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, датата на последното плащане и общата сума за плащане 2691,13 лева. В чл.4 ал.1 от този договор е посочено, че същият служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от заемателя. Неразделна част от този договор е погасителния план, предоставен на заемателя. Неразделна част от договора са и приложените общи условия по договора за заем, в сила от 22.01.2020 г.
Ответницата се е запознала с тези общи условия и се е съгласила с тях, видно от подписите на страниците под общите условия, както и изписването на трите си имена, с подпис в края на ОУ за изрично изразеното съгласие с тях – чл.12 от Договора за заем. Заемната сума от 2000 лева е била предадена в брой лично на ответницата М. Д. на 01.08.2022 г. чрез разходен касов ордер от 25.10.2020 г. След сключване на договора ответницата е направила първо плащане на 1, 2, 3 и 4 вноска и частично плащане на 5 погасителна вноска, видно от приложения погасителен план – извлечение от работната система на „К.Й.“ ООД. Последното плащане по договора е извършено на 10.05.2022 г., след което плащанията са преустановени. Останали непогасена главница в размер на 1651,47 лева, непогасена част от договорна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 22.04.2023 г. – 386,67 лева и неустойка по чл.8 от договора в размер на 1506,00 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.
5
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.чл.240 ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Същият е допустим и основателен поради следните съображения:
От материалите по ч.гр.д. № 319/2023 г. по описа на ТгРС, се установява, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника лично, подадено е възражение, при което съдът на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.
В случая исковата претенция се предявява на основание ценна книга Запис на заповед, по която е налице неизпълнение, а не на основание неизпълнение на сключен договор. Вземането на ищеца е във връзка на неизпълнение на поето задължение по Запис на заповед от 25.10.2021 г., издадена от ответницата М. Д.. Тази Запис на заповед е валидна и представлява обезпечение по договора за паричен заем. Наличието на каузално правоотношение по тази запис на заповед е въведено като аргумент още в подаденото заявление по чл.417 от ГПК пред ТгРС. Видно от представения оригинал запис на заповед, същата е издадена от ответницата и с издаването й тя е поела безусловно и неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на 4734,00 лева. Тази запис на заповед е надлежно предявена за плащане на издателя й – ответницата М. Д.. По своята правна същност тя представлява ценна книга, материализираща изявлението на издателя си – ответницата, и същата е валидна, тъй като е издадена изцяло при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, посочени в чл.535 от Търговския закон /ТЗ/. Тя съдържа: наименованието „запис на заповед“, изписано на български език, както в заглавието, така и в документа и самото съдържание. Съдържа безусловно обещание на издателя М. Д. да плати сумата от 4734,00 лева. Падежът е уговорен съобразно на разпоредбата на чл.537 – на предявяване, като същата е била предявена за плащане на издателя 6 й – 26.10.2021 г., съдържа мястото за плащане – офиса на „К.Й.“ ООД, гр.***********. Съдържа името на лицето, на което трябва да се плати – „К.Й.“ ООД и датата и мястото на издаване – 25.10.2021 г., и съдържа подпис на издателя – М. Д. с изписване на трите й имена. Предвид пълнотата на съдържанието, представената запис на заповед представлява редовен от външна страна документ, материализиращ безусловно и неотменяемо задължение на издателя на плати на поемателя посочената сума пари. Тъй като ответницата не е изпълнила задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски по договора за наем, ищецът е упражнил правото си да търси изпълнение по съдебен ред. Тъй като в настоящият случай е било обезпечено с издадена запис на заповед, заемодателят е претендирал да му бъде присъдена дължимата от длъжника М. Д. сума, представляваща неизплатен остатък от задължението по договора за заем, по реда на чл.417 т.10 от ГПК.