Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 559 от 04.08.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 354/2026
Вид
Определение № 559
Подписан
04.08.2026
В сила
04.08.2026
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. ХАСКОВО, 04.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500354 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на адв. Г., пълномощник на С. Б. Х. и Ю. Х. Х., двамата от ***.

С Определение № 162/26.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1117/2025 г. по описа на РС Хасково, съдът е допълнил Определение № 2390/15.10.2025г. по гр.д. № 1117/20265 г. и е осъдил С. Б. Х., ЕГН ********** и Ю. Х. Х., ЕГН **********, да заплатят на „ОНУР-2010“ ЕООД, ЕИК 206798895, сумата 613,55 евро (1200 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Недоволни от постановеното определение са останали жалбоподателите, които чрез пълномощника си адв. Г. обжалват в срок – жалба вх. № 2380/10.02.2026 г. и уточняваща молба вх. Вх. № 3422/27.03.2026 г.

Твърдят,че ответникът „ОНУР-2010“ ЕООД е освободил имота едва след подаване на исковата молба и след образуване на делото, поради което неговото поведение е станало повод за завеждане на делото и следователно не му се дължат разноски. Молят съда да постанови определение, с което да отмени постановеното от РС Хасково определение в частта на разноските или евентуално правят възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на адвокат.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Г., пълномощник на ответника „ОНУР-2010“ ЕООД, с който оспорва подадената частна жалба.

1

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима - препис от постановеното определение е връчено на ищците на 03.02.2026 г. и получено от адв. Г., а частната жалба е подадена на 10.02.2026 г. Преценена по същество частната жалба е неоснователна. Постановеното от РС Хасково определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Производството пред РС Хасково е образувано по искова молба подадена от С. Б. Х. и Ю. Х. Х., с която е предявили против Х. Ю. Х. и „ОНУР-2010“ ЕООД гр. Хасково иск с правно основание чл.310 ал.1 т.2 от ГПК вр. чл.249 ал.1 от ЗЗД.

С Определение № 2390/15.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1117 /2025 г. РС Хасково е прекратил производството по делото в частта на предявения против „ОНУР-2010“ ЕООД, с ЕИК 206798895, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание чл.310 ал.1 т.2 от ГПК и върнал подадената искова молба в тази част.

Съобщението с акта на съда е връчено на 27.10.2025 г. и получено от адв.

Г., пълномощник на „ОНУР-2010“ ЕООД, гр. Хасково.

Съобщението с акта на съда е връчено на ответника

27.10.2025 г. и е получено от пълномощника адв. Гунчева.

Х. Ю. Х. на

Съобщението с акта на съда е връчено на ищците 27.10.2025 г. и получено пълномощника им адв. Г..

Страните не са обжалвали това определение и същото е влязло в сила на 03.10.2025 г. / понеделник/.

С писмена молба вх. № 19677/03.11.205 г., подадена от адв. Г. е направено искане от името на ответника „ОНУР-2010“ ЕООД, гр. Хасково за заплащане на направените по делото разноски .

Препис от молбата е връчена на ищците, чрез пълномощника им адв. Г. на 24.11.2025 г. В срок не е постъпил писмен отговор.

С Определение № 162/26.01.2026 г., предмет на обжалване, съдът е допълнил Определение № 2390/15.10.2025г. по гр.д. № 1117/20265Г. по описа на РС Хасково и е осъдил С. Б. Х., ЕГН ********** и Ю. Х. Х., ЕГН 2

**********, да заплатят на „ОНУР-2010“ ЕООД, ЕИК 206798895, сумата 613,55 евро (1200 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото. За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел,че по арг. на чл.78 ал.4 от ГПК, при прекратяване на производството по делото страната има право на разноски, като ирелевантно е дали е станал причина за завеждане на делото.

Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в които случаи се прилага ал.9. Действително, законът не поставя изискване за причините, поради които производството по делото е прекратено, освен ако не се касае за споразумение. Съгласно възприетото в Определение № 595/22.11.2017 г. по ч.т.д. № 2217/2017 г. правилото на чл.78 ал.4 от ГПК не е абсолютно и когато причината за завеждане на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. В конкретният случай обаче тази практика е неприложима, поради това,че не може да се приеме,че причината за прекратяване на делото е извънпроцесуалното поведение на ответника. Между ищеца Ю. Х. Х. и ответника „ОНУР-2010“ ЕООД е сключен договор за послужване, чийто срок към момента на предявяване на иска не е бил изтекъл. Липсата на изложение в исковата молба за причините, поради които ищците искат връщането на вещта преди изтичане на срока и наличието на правен интерес е мотивирало и решаващият съд да прекрати производството по делото. Не може да се приеме,че Ю. Х. Х. надлежно е упражнил правото си по чл.5 от сключения на 01.03.2022 г. договор и че ответникът е бил надлежно поканен да върне заетата вещ. Нотариалната покана за връщане на вещта е изпратена само до Х.

Ю. Х., но не и до ответника „ОНУР-2010“ ЕООД. Ето защо следва да се приеме,че с процесуалното си поведение ответникът не е станал причина за завеждане на делото, както и за неговото прекратяване, поради което за него възниква правото да иска разноски при прекратяването му.

Като неоснователно следва да се приеме възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, т.като съгласно чл.78 ал.5, ред.

ДВ бр. 17/2026 г., изречение последно съдът не може да присъди по-нисък 3 размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая платеното от ответника

„ОНУР-2010“ ЕООД възнаграждение не надвишава възнаграждението на адвокат, платено от двамата ищци, поради което и не са налице основания за неговото намаляване.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 162/26.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 1117/2025 г. по описа на РС Хасково, с което съдът е допълнил Определение № 2390/15.10.2025г. по гр.д. № 1117/20265Г. по описа на РС Хасково и е осъдил С. Б. Х., ЕГН ********** и Ю. Х. Х., ЕГН **********, да заплатят на „ОНУР-2010“ ЕООД, ЕИК 206798895, сумата 613,55 евро (1200 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4