Решение № 1665 от 31.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100502604 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, във вр. с чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 06847 от 07.02.2023 г., подадена от длъжниците Н.В. С.-М. и „С. -73“ ООД срещу разпределение, обективирано в протокол за разпределение от 23.01.2023 г. по изпълнително дело № 20218380403221 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Навеждат доводи, че погрешно е изчислен размерът на направените разноски по изпълнението. Излагат съображения, че погрешно е цитиран размерът на задълженията на Н.В. С.-М. за данък върху процесния недвижим имот, като не е взето предвид, че посочената имотна партида в протокола за разпределение включва и други имоти, извън този, срещу който е било насочено изпълнението.

Посочват, че част от задълженията за данък недвижим имот са погасени по давност – за 2015 г., за 2016 г. и за 2017 г. Поддържат, че неправилно е цитирано задължението на Н.В. С.-М. към „ДИ Г.-Б.“ ООД, като не е отчетено, че наложената възбрана от „УниКредит България“ АД, правоприемник на който се явява този взискател, не служи за обезпечение на цялото задължение към него. В същото време, посоченият размер от 2766778,05 лв. не отговаря на действителното задължение по изп. д. № 879/2022 г. на ЧСИ Г..Д. Намират, че неправилно е изчислен и посочен размерът на разноските по делото, вкл. дължимата на съдебния изпълнител пропорционална такса. Молят съда да отмени разпределението и да извърши разпределение на постъпилите суми коректно и спрямо законовите изисквания.

1

Постъпили са писмени становища от длъжниците В.С.П. и С. В.С., с които се присъединяват към изложеното в жалбата и молят съда да отмени разпределението и да извърши ново такова.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Столична община, в който са изложени доводи за неоснователност на подадената жалба.

Взискателите „ДИ Г.-Б.“ ООД, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и „И. Р.“ ЕООД не са подали възражение срещу жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Представени са мотиви на частен съдебен изпълнител М.Б. във връзка с обжалвания акт, в които са изложени съображения, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, във възраженията на взискателя Столична община и становищата на длъжниците В.С.П. и С. В.С., и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лица, легитимирани да обжалват, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на „И. Р.“ ЕООД срещу Н.В. С.-М., В.С.П., С. В.С. и „С. -73“ ООД. По делото е насочено изпълнение срещу собствен на длъжника Н.В. С.-М. недвижим имот, представляващ Гараж № 8, с площ от 25.33 кв.м., намиращ се на адрес: гр. София, ул. „******* Върху него е наложена възбрана, извършен е опис и е била насрочена публична продан за периода от 02.11.2021 г. до 02.12.2021 г., в рамките на която недвижимият имот е продаден срещу цена от 46900,00 лв. По делото са задържани на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от ГПК два депозита на купувачи по проданта в размера на по 2980,00 лв., поради невнасяне на цената в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК.

Като присъединени взискатели по делото са конституирани „ДИ Г.-Б.“ ООД, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, както и Столична община.

Представено е удостоверение на Столична община „ОП-Красна поляна“, видно от което дължимите от Н.В. С.-М. данъци за недвижим имот гараж № 8, находящ се в гр.

София, р-н „Красна поляна“, ул. „Райна Княгиня“ 1, възлизат на 2671,75 лв. за периода 2015 г. – 2022 г. Представено е и удоствоерение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на НАП ТД-София, съгласно което общият размер на публичните задължения на Н.В. С.-М. възлиза на 2848,92 лв. Представено е съобщение, изпратено чрез електронна поща от ЧСИ Г..Д, в което е посочено, че размерът на вземанията на присъединения взискател „ДИ Г.-Б.“ ООД по и.д. № 879/2022 г. по описа на ЧСИ Г..Д са в размер на 2766778,05 лв.

С обжалваното разпределение от първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са 2 приети разноски по изпълнението в общ размер на 2304,00 лв., от които 1980 лв. – разноски по т. 1, т. 2, т. 5, т. 10, т. 20 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, 288 лв. - разноски по т. 5, които да се преведат по сметка на ЧСИ и 36 лв. – такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределението. По ред втори, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на Столична община е разпределена сумата от 1111,71 лв., като е определена пропорционална такса от 130,72 лв. Посочено е, че не са налице вземания от редове от трети до пети. От шести ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, в полза на НАП е разпределена сумата от 2848,92 лв., като е определена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 297,50 лв. След изплащане на горепосочените вземания, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение, е посочено, че общият размер на сумата за разпределение между хирографарните кредитори възлиза на 46167,15 лв.

Приетият размер на вземането на кредитора „Д.Г.Б.“ ООД е 2766778,05 лв., а на „И. Р.“ ЕООД е 56996,84 лв. Съобразно съотношението между тези вземания, на „И. Р.“ ЕООД е разпределена сумата от 820,67 лв., като е определена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 111,91 лв., а на „Д.Г.Б.“ ООД е разпределена сумата от 41713,68 лв., като е определена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3520,89 лв.

Както е посочено в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 Г., ОСГТК на ВКС, разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението.

Производството по чл. 463 ГПК (за обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК) се различава от производството по чл. 435 ГПК (за обжалване действията на съдебния изпълнител) по своята същност, правомощията на съда и правните си последици. При обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като при установяване на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания. От друга страна, при обжалването на разпределението по чл.

460 от ГПК при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 3

ГПК норма на чл. 463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване.

Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролноотменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител. Това разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал.

3 ГПК.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. В този смисъл, поставеният въпрос не влиза в предметния обхват на ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, процесуалните въпроси, които се разглеждат в производството по чл. 463 от ГПК, регламентиращи реда на привилегиите, не са свързани с приложението на процесуални предпоставки за допустимост на делото, като от волята на страната зависи, дали тя ще защити процесуалното си право на предпочтително удовлетворение, съответно дължимия обем на удовлетворяване на изпълняемото материално право при разпределението.

От друга страна, предвид, че присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението, като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели.

По разгледаните в жалбата доводи настоящият състав намира следното:

На първо място, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателите, че част от публичните задължения за данък за недвижим имот на длъжника Н.В. С.-М. са погасени по давност. Съдебният изпълнител не може да се 4 произнася по погасяването по давност на предявени за събиране по реда на ГПК вземания, включително тези по чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. В този случай, длъжникът следва да предяви иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, при уважаването на който производството би се прекратило относно погасените по давност вземания. Този ред за защита е приложим и по отношение на публично задължение, когато събирането му е възложено на съдебен изпълнител, тъй като той действа по реда на ГПК и защитата срещу неговите действия се осъществява по предвидения в този кодекс ред (така Определение № 45 от 08.07.2016 г. по адм. д. № 21/2016 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 34/2018 г. и Определение № 81 от 21.09.2018 г. по адм. д. № 31/2018 г. на смесени петчленни състави на ВАС и ВКС). Що се касае до размера на публичните вземания за местни данъци и такси, същият се установява от писмо от Столична община, отдел „ОП-Красна поляна“, което има характер на официален удостоверителен документ, чието съдържание обвързва съдебния изпълнител и съда.

Неправилното посочване на размера на тези вземания би могъл да бъде оспорен по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, респ. да бъде ангажирана отговорността на общината по чл. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите, че в писмото са включени имоти, различни от процесния – в него изрично е посочено, че задълженията са натрупани за недвижим имот, представляващ гараж № 8, намиращ се гр. София, ул. „Райна Княгиня“ № 1. Посочена е една единствена партида, а с различните кодове се разграничават задълженията за данък за недвижим имот и такса битови отпадъци.

Неоснователни са и доводите за неправилно посочване на задължението към „Д.Г.Б.“ ООД по изп. д. № 879/2022 по описа на ЧСИ Г.Д.– същото отговаря на посоченото в съобщението от 16.12.2022 г. в размер на 27766778,05 лв.