Решение № 1180 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. В., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110203436 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „к.-к.“ ЕООД депозирана чрез процесуален представител чрез адвокат П. срещу Наказателно постановление № 03- 2600358/08.07.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на за извършено нарушение на чл.75а, ал. 2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 евро.

В съдебно заседание въз дружество чрез своя процесуален представител – адв. П. поддържа жалбата единствено по отношение на размера на наказанието, моли да бъде проведено съкратено съдебно следствие.

В рамките на съкратената съдебна процедура по чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, защитата пледира наложеното наказание „имуществена санкция“ да бъде намалено до минималния размер предвиден в закона.

Наказващият орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ В., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., моли издаденото НП да бъде потвърдено, като не се противопоставя санкцията да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

Доколкото бе направено от жалбоподателя искане за провеждане на съкратеното съдебно производство по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Съдът на основание чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН прие за установени фактите, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, които се потвърждават от направеното от законния представител на жалбоподателя признание и на доказателствата по преписката, които го подкрепят.

С оглед събраните по делото доказателства и процедурата по която бе 1 разгледано делото, съдът прие за установена от фактическа страна следното:

На 22.05.2026 г. от представители на Дирекция „Инспекция по труда“, при извършена съвместна проверка с представители на ОД на МВР В. по работни места в строителен обект - „Форест замък“ /Forest Castle/, находящ се в ПИ ***, находящ се в област В., община В., гр. В., район Пр., м-ст „Б.А.“, било констатирано, че „К.-К.“ ЕООД, с ЕИК 206925620 в качеството му на местен работодател по смисъла на параграф 1, т.11 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗТМТМ, е наело на работа лицето А. (B. A,.), род. на 10.02.1972 г., гражданство М., да предоставя работна сила, като изпълнява трудови функции на длъжност „бояджия", с определено работно място строителен обект - „Форест замък/Forest Castle", находящ се в ПИ *** област В., община В., гр. В., район Пр., м-ст „Б.А.", с декларирано работно време за деня с продължителност 6 часа, с почивни дни събота и неделя и почивка в работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч., с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 50 евро, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда.

Съгласно предоставена информация от ОД на МВР В., Б. А. пребивава законно, като е влязъл безвизово на територията на ЕС на 06.05.2026 г., с разрешен престой до 09.07.2026 г., Б. А. е установен да полага труд при извършена съвместна проверка с представители на ОД на МВР В., в посочения строителен обект като собственоръчно е попълнил предоставената му Декларация на основание чл. 68, ал. 1, т. З от ЗТМТМ на 22.05.2026 г. в 11:30 часа.

Б. А. не попада в изключенията, уредени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, свързани с възможността на работникгражданин на трета държава да полага труд без разрешен достъп до пазара на труда на територията на Р.Б..

Нарушението е извършено на 22.05.2026 г., в строителен обект „Форест замък/Forest Castle", находящ се в ПИ *** област В., община В., гр. В., район Пр., м-ст „Б.А.", който ден Б. А. е установен да престира труд в полза на „к.-к." ЕООД, без да има съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

При тези констатации от проверяващите било прието, че „К.-К.“ ЕООД е извършило нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ за което и бил съставен АУАН.

Наказващият орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя и издал атакуваното пред съда НП, с което наложил на въззивното дружество административно наказание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на основание чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН - въз основа на признанието, направено отжалбоподателя, което се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно 2 постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок /съобразно приложимата разпоредба на ЗАНН/ от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от упълномощено лице. НП също е съставено от компетентен орган, съобразно приложената по АНП заповед за възлагане на компетентност.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното: С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Р.Б. в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от същия закон предвижда, че на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание..

Субектът на административното нарушение като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в § 1., т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда , както следва: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за 3 изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател". Видно от представения по делото декларация между въззивното дружество и А. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят е възложил на работника изпълнението на длъжността „общ работник“ в „К.К.“ ЕООД.

Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото писмени доказателства и не се оспорва от страните. В тази връзка съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана в качеството на работодател.

Предвид факта, че спрямо жалбоподателя е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 от ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна. За това административно нарушение разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е предвижда административно наказание "имуществена санкция" в размер от 2 000 до 20 000 лева. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер предвиден от законодателя, а именно 1400 евро. В НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. АНО не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.

Обстоятелството, че при проверката са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ минимум- 2000лева с равностойност от 1022,58 евро, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

Съдът намира, че не съществува законова възможност за изменение на наложената с НП санкция под законоустановения размер, тъй като в разпоредбите на чл. 63б, ал. 5 от ЗАНН не е предвидена възможност за налагане на административно наказание под най- ниския предел определен в съответния закон /в случая ЗТМТМ/, а съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН е недопустимо определяне на наказание под най-ниския предел.

Водим от горното и на основание чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. „в“ от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03- 2600358 от 08.07.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на „к.к.“ ЕООД, ЕИК 206925620, за извършено нарушение на чл.75а, ал. 2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено наказание 4

„имуществена санкция“ в размер на 1400 евро, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” на 1022,58евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - В. в 14- дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5