Решение № 260051 от 25.11.2020, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Ямбол........25.11........2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На...............................десети...ноември……….........................................

През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

Председател: Красимира Тагарева

Членове:

Николай Иванов

Галина Вълчанова като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 514 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от Ф.И.Ш. *** чрез пълномощника й адв.Н.М.,*** против решение № 260021/26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 3758/2019 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявения от Ф.И.Ш., ЕГН ********** против С.П.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде осъден ответникът да предаде владението върху 1085 кв.м, находящи се на източната страна на имот с №

*** /стар идентификатор № ***, номер по предходен план

2862782/, находящ се в гр. С., м.“*******“, ведно с изградените постройки от 9 кв.м и 7 кв.м.

Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск като бъде признато за установено, че Ш. е собственик на 8/10 ид.ч. от имот с площ 1085 кв.м, находящи се на източната страна на имот с № *** /стар идентификатор № ***, номер по предходен план 2862782/, находящ се в гр. С., м.“*******“, ведно с по 8/10 ид.ч. от изградените постройки от 9 кв.м и 7 кв.м, ответникът да бъде осъден да предаде собствеността върху тези части, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Счита се, че съдът не е направил правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и поради това решението е необосновано. Въз основа на установеното придобиване на имота по давностно владение на 12.11.2007 г. и настъпилото частно правоприемство по силата на договор за покупко-продажба от 13.05.2008 г., по който Ш. придобива 8/10 ид.ч. от имота, съдът не е съобразил хронологията в процеса с оглед приложението на чл.226 от ГПК и ефектът на вписването по чл.226 ал.3 от ГПК. Претенцията на „Геостройкомплект“ ЕООД за предаване на владението е от 2006 г. преди да настъпи частното правоприемство по отношение на процесния имот в лицето на Ш.. Невписването на исковата молба и решението са годно законово основание да се счита, че ищцата не е обвързана със силата на пресъдено нещо на решението. След прехвърляне на имота на 13.05.2008 г. от С. на Ш., същият е загубил качеството на владелец на имота и ако не е предал собствеността на имота, а е останал в него, то вече е имал качеството на държател. В периода след покупко-продажбата на 13.05.2008 г. до влизане в сила на постановлението за възлагане на имота на С. на 30.04.2014 г., въззивницата Ш. е била добросъвестен владелец на имота. Всички възражения по въззивната жалба въззивницата е подкрепила с подробни и конкретни доводи.

В законоустановения срок въззиваемия С.П.С. чрез своя пълномощник адв.Г.М.,*** е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Изложените от въззивницата доводи във въззивната жалба не кореспондират със събраните по делото доказателства като за по-голяма част от тях е настъпила преклузия. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, ачрез пълномощниците си поддържат своите становища.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Ф.И.Ш. против С.П.С. ***, с която се претендира да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1085 кв.м находящи се на източната страна на имот с № *** /стар идентификатор № ***, номер по предходен план 2862782/, ведно с изградените постройки от 9 кв.м и 7 кв.м, както и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху този имот. Твърденията на ищцата са за това, че през 1978 г. на покойния съпруг на ищцата бил била предоставена 1000 кв.м пустееща земя с идентификатор № ***, който имот бил на

ТД „Геостройкомплект“ гр. Сливен. През 2007 г. ответникът се свързал с ищцата като й заявил, че ще я снабди с нотариалне акт за имота, който владеела. На 12.11.2007 г. С. се снабдил с нотариален акт за своя имот от 639 кв.м /съседен на на нейния/ и за имота на ищцата от 1085 кв.м. На 13.05.2008 г. ответникът продал на ищцата нейният ПИ, който тя владяла до 2014 г. Междувременно било водено дело между собственика на имота и С. по реда на чл. 108 ЗС. Твърденията на ищцата са за упражнявано от нея непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за периода 1978 г. – 2014 г., когато разбрала, че е продаден на публична продан по ИД № 191/2011 год. на ДСИ при РС – Сливен. Ищцата се счита за собственик на имота на основание покупко – продажбата от 2008 г. и изтекла в нейна полза придобивна давност чрез недобросъвестно владение за периода 2003 г. – м. май 2014 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Ответникът счита, че е собственик на имота, който е придобил на годно правно основание - постановление за възлагане на ДСИ от 2014 г. Позовава се и на изтекла в негова полза придобивна давност. С решение на ВКС, собствеността върху имота е била призната на ТД

„Геостройкомплект“ гр. Сливен, поради което е невъзможно ищцата да упражнява владение върху имот, собственост на трето лице и това владение да го противопоставя на ответника С..

С исковата молба ищцата е представила копие на служебна бележка, издадена на И.Й. К., в уверение на това, че през 1978 г. ръководството на р-к “Миньор“ му предоставя в м.“Сефер бунар“ пустееща и ненужна земя в размер на 1000 кв.м за селскостопански нужди, собственост на рудника.

Представен е също констативен нотариален акт №

113/12.11.2007 г., по който ответникът С. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по давностно владение, представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. С., с адрес „******“, с площ 639 кв.м, стар идентификатор 2680204 и ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. С., с адрес „******“, с площ 1085 кв.м, със стар идентификатор № 2862782. След това, съгласно нотариален акт № 115/13.05.2008 г. С.С. е продал на Ф.Ш. 8/10 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, целият с площ 1085 кв.м, ведно с 8/10 ид.ч. от построените в имота сграда със застроена площ 9 кв.м и сграда със застроена площ 7 кв.м. Със същия нотариален акт С. и Ш. с са си разпределили ползването на терена, както следва: за С. – 217 кв.м и за Ш. – 868 кв.м.

От двете страни е представен препис на решение № 406/25.11.2010 г., постановено по гр.д.

№ 614/2010 г. на II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Производството пред ВКС е било образувано по обжалване на решение № 323/12.01.2010 г. по гр.д.№ 135/2009 г. на Сливенски ОС, с което е потвърдено решение № 1014/9.01.2009 г. по гр.д.№ 1429/2006 г. на Сливенски РС, с което е отхвърлен предявеният от “Геостройкомплект“ ЕООД гр. Хасково против С.П.С. иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на ПИ № 2862782 с площ 559 кв.м и на ПИ № 2862782 с площ 2182 кв.м, находящи се в землището на гр.С., селищно образувание „Изгрев“, м.“*****“. С решението на ВКС решението на окръжен съд е отменено и С. е осъден да предаде на основание чл.108 ЗС собствеността и владението на дружеството върху двата поземлени имота. ВКС е приел, че дружеството е собственик на имотите след извършено преобразуване на ДФ „Редки метали“ /с подразделение МСП „Миньор“/ в търговско дружество “Геостройкомплект“ ЕООД гр. Хасково. В това решение е обсъдено обстоятелството, че С. не е представил доказателства, годни да го легитимират за собственик на имотите, а единствено безспорно е, че ги владее, но не е установил, че ги е придобил по давност до момента на предявяване на иска – 1.06.2006 г.

Ответникът с. се легитимира за собственик на процесния имот с Постановление от 01.04.2014 г., по и.д. № 191/2011 г., с което са му възложени следните недвижими имоти – ПИ с идентификатор *** с площ 555 кв.м и ПИ с идентификатор *** с площ 2138 кв.м, стар идентификатор *** и ***. Бивш собственик на имотите е посочено, че “Геостройкомплект“ ЕООД гр. Хасково. Постановлението е влязло в сила на 30.04.2014 г.

По искане на страните делото са събрани гласни доказателства в лицето на посочени от тях свидетели. Свидетелката Д. П., посочена от ищцата е съседка по имот на страните. Заявява, че през 1975-76 г. на Ф. дали място за ползване от „Редки метали“. Имотът се намирал в м.“Сухата чешма“, през едно място от свидетелката.

Когато закрили предприятието започнали да се водят дела. Местата били дадени със служебна бележка. Мястото на Ф. било образцово, обработвали го, всяка седмица била там с мъжа си и децата. С. имал имот и също го обработвал, бил отсреща.

Имотите първоначално били без огради, свидетелката не помни кога ги оградили. От Ф. знаела, че С. й е взел имота. Ф. не била водила дело за собственост на имота. Първоначално от фирмата определили кое място къде ще е. Мястото на Ф. било 1 дка и 2 ара. След 2014 г. нямало нищо, защото С. не го поддържал. От Ф.знаела, че той го взел 2003 г. Ф. не го ползвала от 2014 г. Понякога Ф. ходела в Истанбул и се връщала. Свидетелката не била виждала Ф. от 3-4 години, но преди това идвала постоянно. В мястото имало подпорна стена, но тя паднала. Сега С. направил друга стена.

Свидетелката М. П. посочва, че съжителства с ответника повече от 25 години. Не познава ищцата, никога не я е виждала.

Свидетелката познавала добре спорния имот, тъй като в продължение на 15 години лично тя безпрепятствено го посещавала и ползвала. През тези години не е виждала друг да посещава имота. Повече от 15 години живеели в къща срещу имота. Площта му била 2 дка, бил заграден. С. изградил бетонна стена. За имота се грижели свидетелката и С.. Децата им също посещавали имота. Знае, че С. е започнал да се грижи за имота, а после имало публичен търг, който той спечелил. Познавала свидетелката Павлова, която също имала имот там. Не била чувала някой да е имал претенции към С. за имота.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

За да бъде основателна ревандикационната претенция е необходимо в това производство ищецът да докаже три кумулативни предпоставки: че е собственик на имота, че същият се владее или държи от ответника, както и че последният упражнява това владение или държане без правно основание. Неустановяване на коя да е от предпоставките води до отхвърляне на иска, а в случая ищцата не е доказала основната – че е собственик на процесния имот.

Първото основание, на което се позовава въззивницата да е собственик на имот с площ 1085 кв.м въз основа на изтекла придобивна давност през периода 2003 г. – май 2014 г. не е доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението имотът да се свои без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. За придобиване имот по давност е необходимо да се докажат два елемента: упражняване на фактическа власт върху имота през определен в закона период от време и ясно манифестирана воля - намерение за своене. Владелецът следва и да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта, поведение на пълноправен собственик.