Решение № 236 от 10.06.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Провадия, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130101397 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск о т „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 срещу М. М. Е., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с с. ****, община ****, ул. за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите:

1073,21евро /2100лева/, представляваща изискуема главница дължима по договор за стоков кредит с № 5369930/15.12.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 20.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 127,50евро /249,36лева/- договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.01.2023г. до 01.12.2023г.; 31,19евро /61лева/- обезщетение за забава начислено за периода 01.01.2023г. до 01.12.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 469/28.06.2024г. по ч.гр.д. № 780/2024г. по описа на ПРС, на основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 15.12.2022г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е бил сключен договор за стоков кредит в размер на 2100лева. Връщането на заема е следвало да се извърши на 12месечни вноски, всяка от 195,78лева с падеж 01-о число на месеца. ГЛП е уговорен на 21,24%, а ГПР 23,43%. Първата вноска е уговорена с падеж 01.01.2023г., а последната 01.12.2023г. Сочи се плащания по договора да не са били извършвани.

На 11.07.2023г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е придобил от кредитора цялото остатъчно задължение.

На 16.10.2023г. ответницата е била уведомена от пълномощник на цедента за извършената цесия. Поради липсващо изпълнение, за събиране на вземането си, ищецът се 1 снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Исковата претенция се оспорва като недопустима, евентуално неоснователна.

Срещу допустимостта на производство прави следните възражения: 1. оспорва да е сключвала сочения договор за кредит; 2. оспорва ищецът да е носител на процесното вземане въз основа на договор за цесия, да е бил упълномощен за уведомяване на длъжниците, както и цесията да е била потвърдена от цедента.

Исковете се оспорват като неоснователни по следните съображения: Оспорва да е сключвала твърдяния договор за кредит с посочения кредитор. Оспорва и ищецът да е придобил вземането въз основа на договор за цесия. Оспорва подписа положен за цедента в договора за цесия, анекс № 1 и приложение № 1 към него. Оспорва и да е уведомявана за цесията, респ. цесионерът да е имал делегирани права за това от цедента.

По повод оспорванията й да е страна по сочения договор за кредит, твърди следното:

В края на 2022г. е била помолена от своя приятелка А.Н. да й съдейства по повод сключване на договор за потребителски кредит, като й стане поръчител. В тази връзка Н. се свързала по интернет с лице, представящо се за кредитен инспектор, което ги е уверило, че оказва съдействие при отпускане на кредити. За целта ги е подвело да му предоставят личните си данни, както и да си направят регистрация в платформа за електронен подпис Evrotrust, както и да му предоставят данни за достъп, за да може да подготви заявлението им за кандидатстване за кредит. Впоследствие това лице уведомило Н., че не е одобрена за отпускане на кредит и с това комуникацията им с него приключила. В средата на 2023г. ответницата е била уведомена по телефон от служител на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, че е сключила договор за кредит, който следва да връща. Доколкото не била сключвала такъв договор, веднага подала жалба в РУ- Провадия, по която било образувано д.п. № 176/2023г., пр.пр. № 12223/2023г. на ВРП, ТО- Провадия. Твърди, че в хода на разследването по това д.п. е било установено, че от нейно име, но без нейно съгласие, по същото време е бил сключен още един договор за кредит с друга финансова институция.

Относно договора за кредит сочи следното: Въпросният договор очевидно бил сключен дистанционно, за закупуване на стока на изплащане от Емаг. Оспорва да е подавала заявка за отпускане на кредита, да е подписвала такъв договор, както и да е получавала каквито и да е документи и преддоговорна информация по този повод. Твърди, че върху него били видни отбелязвания за положени електронни подписи, но по никакъв начин не се установявало те да са нейни. Като сключен от разстояние, за него били приложими нормите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Съгласно действащите ОУ към процесния договор, е следвало кредитодателят да се свърже с ответницата при заявка за отпускане на кредит, да са проведени тел. разговори и да е направен запис на предоставянето на преддоговорна информация с изявления на страните /чл. 10./. В случая нямало данни как тази информация е била предоставена на ответницата и изобщо за разменена между страните кореспонденция по повод сключване на договора. Оспорва да е подписвала процесния договор за кредит, да е инициирала заявка за отпускането му, да го е усвоила или получила стоката. След това се настоява, че процесният договор не съответства на императивите в областта на потребителското кредитиране.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание чрез процесуален представител с писмено становище исковата 2 молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени изискуеми задължения на ответника по договор за стоков кредит с № 5369930/15.12.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.07.2023г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 780/2024г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от негов пълномощник; валидно сключен договор за потребителски стоков кредит за закупуване на стоки с № 5369930/15.12.2022г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; падеж на задължението; размер на претенцията.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

На 15.12.2022г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника е бил сключен договор за стоков кредит № 5369930, по който финансовата институция е отпуснала потребителски стоков кредит в размер на общо 2100лева за закупуване на стоки- мобилни телефони и аксесоари. Общо дължимата сума по кредита е 2349,36лева, като издължаването й следва да се извърши на 12броя месечни вноски, всяка от по 195,78лева. Уговорен е ГЛП от 21,24% и ГРП 23,43%. Падежната дата е 01-о число на месеца, като първата вноска е с падеж 01.01.2023г., а последната 01.12.2023г. Неразделна част от договора са СЕФ, ОУ за отпускане на онлайн потребителски кредити в лева на Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД /УКФ/, последните регламентиращи сключването на договори чрез средства за комуникация от разстояние, протокол за продажба от 15.12.2022г. с търговец Емаг интернешънъл ООД и доставчик на стоката Интел техно ЕООД.

Съгласно ОУ /чл. 2/ договорът за потребителски кредит от разстояние се сключва чрез неизчерпателно посочени възможни средства за комуникация от разстояние, като: електронна платформа за потребителски кредити на кредитора „Смарт УКФ“, достъпна чрез осигурена свързаност със съответния интернет сайт на търговеца; електронна поща на кредитора технически свързана и неразделна част от системата; електронна поща на потребителя, посочена от него в искането и в договора за кредит; онлайн магазина на търговеца с осигурена техническа свързаност към системата; мобилна услуга за кратки съобщения; интернет; устройство предоставящо възможност да се осъществява електронна комуникация; телефон; електронен подпис. Сключването на договора се осъществява при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕУУ и др., въз основа на отправено искане от 3 потребителя чрез онлайн магазина на търговеца, след като потребителят избере съответната стока, която иска да финансира с кредит. При попълване на искането, потребителят предоставя лични данни- три имена, адрес, телефон и електронна поща за връзка. При одобрение на искането, кредиторът изпраща на потребителя смс с известие, че е одобрен и електронно писмо с приложен към него договор и ОУ, към което може да се съдържат инструкции за подписване на договора през мобилното приложение с електронен подпис от потребителя или да съдържа генериран от системата линк за потвърждение и активация на договора /чл. 2.4/. Договорът се счита за сключен след подписване с електронен подпис или след потвърждение и активация на линка. Положените така подписи, страните договарят, че заместват собственоръчно поставените. Когато кредитът се отпуска за закупуване на стока, потребителят има възможност да избира измежду една от следните възможности по чл. 3: да получи стоката след изтичане на 14- дневния срок, в който потребителят може да се откаже от кредита или да получи избраната стока от търговеца в деня на сключване на договора или в друг момент преди изтичане на 14 дневния срок, в който може да се откаже от договора, като в този случай следва да уведоми кредитора за отказа си от договора, като възстанови главницата и натрупаната лихва. В чл. 4 са разписани правото на предсрочно погасяване и отказ. Съгласно чл. 5 усвояването на кредита се извършва чрез превод на сумата от кредитора към търговеца, от който се закупува стоката и той се счита за усвоен от датата на заверяване на сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит. В чл. 6 е разписано, че кредиторът не отговаря за договорните отношения между потребителя и търговеца по повод доставката и/или качеството на стоката и неизпълнението на задължения на търговеца не освобождава потребителя от задълженията му по договора за кредит, освен в хипотези на ал. 2, каквато в случая не се твърди. В чл. 7 е регламентирана дължимост на лихва, месечният размер на която е включен в погасителния план и в договора. Дължимата лихва е фиксирана за целия срок на договора и се начислява от датата на покупка от търговския обект при отпуснат стоков кредит.