Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4290 от 28.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12650/2023
Вид
Решение № 4290
Подписан
28.11.2024
В сила
24.04.2025
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4290 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110112650 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Е. с. с административен адрес *, представлявана от председателя К. Г. – Й. срещу В. С. В., специален установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т 10 ЗУЕС за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца существува вземане в размер на 276.00 лева, представляваща незаплатени от ответника дължими месечни такси към етажната собственост за периода от месец април 2021 г. до месец май 2023 г., от която сума в размер на 182.00 лева за ремонт и обновяване на етажната собственост и сума в размер на 94.00 лева за поддръжка и управление на етажната собственост, съгласно приети решения от общото събрание на етажната собственост обективирани в Протокол № 1 от 19.03.2021 г., Протокол от 09.04.2021 г., Протокол от 16.09.2022 г. и Протокол № 3 от 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на завеждане на заповедното производство – 06.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед № 4429 от 01.08.2023 г. по ч. гр. д. № 7259 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, за което е образувано ч. гр. д. № 7259/2023 г. по описа на РС – Варна, като с Разпореждане № 29048 заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4429/01.08.2023 г.

Сочи се, че ответникът е собственик на апартамент №*, находящ се в *, *. Във вход * на жилищната сграда, в която се намира горепосоченият апартамент била учредена етажна собственост с настоящ управител К. Г. – Й.. Твърди се, че на общо събрание на етажната собственост, проведено на 16.09.2022 г., било взето решение лицата, които трайно не са заплащали месечни такси, сред които и ответникът, да бъдат задължени да заплатят задълженията си към етажната собственост до 30.09.2021 г., както и че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите месечни такси до настоящия момент.

Посочва се, че в етажната собственост било взето решение да се събират месечно за всеки 1 един от апартаментите в сградата месечна такса в размер на 7 лева за ремонт и обновяване, както и такса за поддръжка и управление в размер на 5 лева месечно, от които два лева за почистване и три лева за възнаграждение за касиер. За процесния период от 26 месеца дължимата сума за такса за ремонт и обновяване възлиза на 182 лева, а тази за поддръжка и управление - на 94 лева.

По отношение на твърденията на ищеца по насрещната искова молба посочва, че преклузивният 30-дневен срок съгласно ЗУЕС за обжалване на решенията, взети на общи събрания на етажната собственост, проведени на 09.04.2021 г. и 16.09.2022 г. е настъпил и възраженията за невиновното пропускане на срока от страна на В. В. поради неуведомяването му са неотносими. Сочи още, че досежно посочените от него в насрещната искова молба факти, същият не е уведомявал етажната собственост, че не живее в сградата, поради което за него е неприложимо изискването за изпращане на протоколите на друг адрес или на електронна поща, както и че не може да черпи права от собственото си неизпълнение на задълженията по ЗУЕС. В отговора на насрещната искова молба се твърди, че за проведеното на 09.04.2021 г. събрание е изготвен протокол, който е поставен на таблото за съобщения на 12.04.2021 г. от К. Г. – Й. и за съставянето му е изготвен нарочен протокол от същата дата от нея и собственика В* Й*, като срокът за оспорването му е започнал да тече на 13.04.2021 г. и е изтекъл на 12.05.2021 г. По отношение на събранието от 16.09.2022 г. сочи, че протокол е изготвен и поставен на таблото на 19.09.2022 г. от К* Й* и за поставянето му е съставен нарочен протокол същата дата от нея и собственика В* Й*, като срокът за оспорването му е започнал да тече на 20.09.2022 г. и е изтекъл на 19.10.2022 г.

Твърди, че всеки месец на таблото за съобщения се поставя подробно уведомление за дължимите суми от всеки апартамент, разпределени по видове, както и за натрупаните до момента суми, които се дължат от собствениците в сградата. Оспорва твърденията на ищеца по насрещната искова молба, че не е живял в апартамент №*, намиращ се в процесната етажна собственост, като поддържа, че същият е заплащал такси в периода, за който твърди, че не е обитавал жилището, което се установява от предоставените от предходния домоуправител отчети. Поддържа, че посочените решения са взети при спазване на императивните норми на ЗУЕС и че посочените от В. В. нарушения са формални и не са се отразили на формираната воля на етажната собственост при вземане на решенията.

По същество се моли искът да бъде уважен изцяло, а насрещният такъв да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на съдебно – деловодните разноски, както и на адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК от редовно уведомения ответник В. В. е депозиран писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че е собственик на апартамент №* с идентификатор * по силата на нотариален акт * г., както и в качеството си на наследник на съпругата си Р. В.а, починала на 19.02.2021 г. С нот. акт * г. същият е придобил от баща си С. И. и от втората му съпруга Н. В.а ½ ид. ч. от горепосоченото жилище, като същите са запазили пожизнено правото на ползване. С нот. акт * г. ответникът придобил от Е. С. и С. С. общо 5/12 ид.ч., а с нот. акт * г. придобил от Г.

Х.с 1/12 ид.ч. от горепосоченото жилище, като всички сделки са възмездни и при условията на СИО със съпругата му Р. В.а. След смъртта на съпругата му, В. В. станал собственик на 4/6 ид. ч. заедно с дъщерите си Д. В. и Т. В.а, които притежавали по 1/6 ид. ч. от процесния апартамент.

Въпреки че е съсобственик на процесния апартамент №*, ответникът твърди, че апартаментът не се обитава или ползва нито от него, нито от член на неговото семейството или домакинство. Поради това, че баща му и неговата съпруга са запазили пожизненото си право на ползване на имота, ответникът не го е обитавал докато са били живи, а след смъртта на съпругата на бащата на ищеца жилището е неизползваемо, като същото е било необитавано и в посочения в исковата молба период.

Посочва, че не са уведомявали етажната собственост, че спират да обитават, респективно да ползват имота, тъй като тези факти са били известни на всички съсобственици в етажната собственост. Поради това, че нито ответникът, нито негови близки не са обитавали имота смята, че не дължи такса „поддръжка и управление“ и вноска във фонд „ремонт и обновление“.

2

Ответникът, в качеството си на съсобственик на горепосоченото жилище , оспорва решенията, обективирани в приложените към исковата молба протоколи на Общо събрание на процесната етажна собственост от 09.04.2021 г. и 16.09.2022 г. поради нарушаване на реда на свикване на Общо събрание на ЕС, нарушаване на императивните правни норми и законоустановените процедури при провеждането им. Твърди още, че няма конкретни данни за сформиралия се кворум при провеждането на събранията, както и че решенията са взети извън предварително обявения дневен ред. Посочва, че нито един от протоколите не съдържат изпълними решения, съответстващи на изложените в петитума на исковата молба вземания, тъй като същите не са приети по законоустановения ред. Посочва се още, че не съществува решение за формиране на фонд „ремонт и обновяване“, поради което решението за събиране на т. нар. „ремонтна такса“ е незаконосъобразно, както и че не се дължи такса „ползване на асансьор“, тъй като процесното жилище се намира на втория етаж.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се претендира отмяна на решенията от общо събрание на горепосочената етажна собственост, обективирани в протокол от 09.04.2021 г. за събиране на такса „управление на етажната собственост“ в размер на 3 лева, за „ремонтна такса“ в размер на 7 лева и „такса за почистване“ в размер на 2 лева, решението за „разглеждане и приемане на оферта за ремонт на покрива“, таксите на ползващите асансьора според хората живущи в един апартамент, както и решението за даване на срок до 30.09.2022 г. за издължаване на В. В. и търсене на съдебна отговорност, като незаконосъобразни.

Претендира се и отмяна на решенията на общо събрание на ЕС, обективирани в протокол от 16.09.2022 г. като противоречащи на императивни правни норми за свикване, провеждане и документиране на общо събрание на ЕС. В насрещния иск е посочено, че ищецът за пръв път се е запознал с горепосоченото протоколи във връзка със заведеното от етажната собственост срещу него гр. дело, като общите събрания на ЕС, проведени на 09.04.2021 г. и 16.09.2021 г., които до този момент са били неизвестни за него. Сочи още, че не са изготвени протоколи за поставяне на оспорените решения от 09.04.2021 г. и 16.09.2022 г., поради което за него не е настъпила преклузия. Излага, че не са спазени императивните разпоредби при свикване и провеждане на горепосочените общи събрания на процесната етажна собственост.

Претендират се съдебно – деловодни разноски, вкл. и адвокатски хонорар.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, представлява се от адв. Г. М., чрез която поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

С. К., чрез който поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Относно насрещния иск с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС:

За уважаване на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи, че е собственик на обект, в сграда, с административен адрес *; че са приети оспорените решения на Общото събрание на Етажната собственост от 09.04.2021 г. и 16.09.2022 г.

В тежест на ответника е да установи, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.

Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, молбата за отмяна на решенията по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Срокът е преклузивен, за чието спазване съдът следи служебно, като с изтичането на същия отпада възможността за оспорване на решенията на ОС на ЕС в по-късен момент. Съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 /7дневен/ поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за 3 изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.

Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.