Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 929 от 16.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1328/2026
Вид
Решение № 929
Подписан
16.07.2026
В сила
08.08.2026
Състав
Асен Валериев Велев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. П., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20265220101328 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на непълнолетната В. И. Н., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си и законен представител Ж. В. Т., ЕГН **********, двете с адрес: гр. П., ул. *********, срещу ответника И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. П., ул.

**********.

В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че с Решение от 12.07.2017 г., постановено по гр. д. № **** по описа на Районен съд - П., ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето си В. И. Н. в размер на 140,00 лева. Изложено е, че непълнолетната към настоящия момент е на 15 години и нуждите й значително са се увеличи, доколкото разходите й за храна, облекло, учебни материали, транспорт и ежедневни нужди били чувствително увеличени. Сочи се, че детето е в ученическа възраст, което водело до допълнителни разходи за образование и извънкласни дейности.

Твърди се, че ходи на школа по английски език и математика. Изложено е, че било налице съществено увеличение на разходите за живот в страната през последните години, включително от началото на 2026 г. поради войната и влизането на страната в Еврозоната. Счита, че определеният размер на издръжката от 140,00 лева отпреди 9 години бил крайно недостатъчен към днешна дата и не отговарял на реалните нужди за нормален живот на детето.

Твърди се, че грижите за живот, образование и култура, били изцяло поети от майката Ж. Т., съответно, че детето живеело в жилище, собственост на майката. Сочи се, че майката имала и второ дете на 10 години, за което също полагала грижи. Твърди се още, че бащата не е заплащал издръжка за детето през 2025 г., като не била превеждана и нито една вноска за издръжка и за 2026 г. Сочи се, че ответникът имал възможност да заплаща по-висока 1 издръжка, което било редно да се заплаща ежемесечно.

Отправено е искането, на основание чл. 150 от СК съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на издръжката, дължима от ответника за дъщеря му В. И. Н., от 140,00 лева на 210,00 евро месечно, която да се дължи от датата на подаване на исковата молба, като се съобразят реалните нужди и възрастта на детето.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И. Г. Н..

В проведеното съдебно заседание ищцата, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител, поддържа иска и моли дължимата й от баща й издръжка да бъде увеличена. Ответникът не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Контролиращата страна Дирекция „Социално Подпомагане“ - П., не взема становище извън депозирания социален доклад, с който моли съда да вземе решение в най-добрия интерес на детето.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото удостоверение за раждане от ****** г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1188 от ****** г. от община П., се установява, че Ж. В. Т., ЕГН ********** и И. Г. Н., ЕГН ********** са родители на ищцата – непълнолетната В. И. Н., ЕГН **********, родена на ******* г.

Видно от представения протокол от проведено на *** г. открито съдебно заседание по гр. д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд - П., с протоколно определение, съдът е одобрил постигната между родителите на детето съдебна спогодба, по силата на която, бащата И. Г. Н. се задължил да заплаща на малолетната си към този момент дъщеря – В. И. Н., чрез нейната майка Ж. В.

Т., месечна издръжка в размер на 140,00 лева или увеличение от 80,00 лева на 140,00 лева, платима от първо до петнадесето число всеки месец, считано от *** г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.

От приложения по делото Трудов договор № 044/15.12.2025 г. и допълнително споразумение към него от 22.12.2025 г. е видно, че майката на ищцата работи в дружеството „******* ЕООД, ЕИК 203809265, на длъжността Офис мениджър и считано от 01.01.2026 г. основното й трудово възнаграждение възлиза на сумата от 1 213,00 лева.

От приобщените по делото справки от НБД – „Население“ по отношение двамата родители се установява, че майката на ищцата - Ж. В. Т. има още едно малолетно дете – М.И.С., ЕГН **********, родена на **** г., както и че ответникът И. Г. Н. също има още едно малолетно дете – Г. И. Н., ЕГН **********, роден на ***** г.

Видно от приложената справка от ТД на НАП – офис Пловдив, ответникът е трудово ангажиран и работи в „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, като в периода от 01.01.2026 г. до 30.04.2026 г. е реализирал месечен облагаем доход в размери, както следва: м. 01.2026 г. – 2 257,38 евро, м. 02.2026 г. – 2

2 156,42 евро, м. 03.2026 г. – 2 288,77 евро и м. 04.2026 г. – 2 278,01 евро.

Установява се от справката, че ответникът притежава недвижим имот, находящ се в с. Ц., ул. *******, съответно, че е собственик няколко МПС-та, в това число 6 броя леки автомобили и 3 броя товарни автомобили, както и платформа и ремарке, които са придобити от същия в периода от 2018 г. до 2025 г.

От приложената по делото справка от ТД на НАП – офис Пловдив е видно, че майката притежава недвижим имот – земя и сграда, находящи се в гр. П., ул. *******, както и че притежава 2 броя леки автомобили, придобити през 2013 г. и 2023 г.

По делото е приложено копие от абонаментна ученическа карта за градски транспорт на името на ищцата В. И. Н., валидна от 16.03.2026 до 15.04.2026 г. и на стойност от 10,48 евро.

Видно от приложените по делото рецепти, на 24.03.2026 г. на ищцата В.

И. Н., са изписани диоптрични очила за далечно виждане, както и че са й изписвани лекарствени продукти в периода от 18.03.2026 г. до 27.03.2026 г. от лекар – специалист „Кожни болести“.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за непълнолетната се полагат от нейната майка. Посочено е, че след развода на родители й, родителските права спрямо ищцата са предоставени на майката. На същата към момента са осигурени потребностите от храна, облекло, здравни грижи и образование. Двете живеят заедно с другото дете на майката в апартамент, собственост на последната, находящ се в гр. П.. Ищцата и по-малката й сестра обитават заедно детска стая, която е оборудвана с всичко необходимо. Посочено е, че режимът на лични контакти на непълнолетната с баща й не се спазва, поради незаинтересованост на бащата.

Посочено е, че по данни на майката, както детето, така и тя самата, поддържат отлични отношения с родителите на бащата и общуват по-скоро с тях, отколкото с него. Последният не плащал редовно определената с предходно решение на съда издръжка за непълнолетната си дъщеря В. Н.. При разговор с детето, същото споделило, че често се среща и гостува на родителите на баща си в с. Ц.. При тези гостувания се виждала и с баща си, като същият не я търсел по телефон. Посочено е още, че при проведен телефонен разговор с бащата, същият заявил на социалните работници, че плаща издръжка на дъщеря си, както и че поради трудовата си ангажираност не може да посети ОЗД при ДСП – П. за провеждане на среща и разговор със социалните работници. В. Н. има избран личен лекар с практика в гр. П., като е посочено, че е здраво дете и не страда от хронични и наследствени болести. Към момента на изготвяне на социалния доклад, същата е била ученичка в 9 клас в ПГИМ - гр. П., в специалност „Икономика и мениджмънт“, има отличен успех и няма проблеми с дисциплината. Същата посещавала частна школа по английски език, както и частни уроци по математика. Посочено е още, че между майката и детето има силна емоционална връзка, както и че детето не чувства близък баща си, с който се среща рядко. Майката на ищцата може да разчита на помощ при отглеждането на децата си от нейните родители, които също живеят в гр. П.. Посочено е, че майката работи на трудово правоотношение с месечно възнаграждение в размер на 750,00 евро, както и че е обект на социално подпомагане по чл. 7 от ЗСПД в размер на 51,00 евро за 3 двете й деца. Не е събрана информация за трудовата ангажираност на бащата, доколкото последният не се е явил в ОЗД при ДСП – П..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК, за изменение на размера на дължимата издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете, поради промяна в обстоятелствата.

Основателността на иска предполага настъпване на обстоятелства с траен и съществен характер, които са породили необходимост от увеличаване на досегашния размер на месечната издръжка. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищцовата страна.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка е израз на общото задължение на родителите по чл. 125 от СК да се грижат и възпитават децата си. Конкретният размер на издръжката се определя според критериите, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите, а минималният й размер за едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 от СК. При настоящата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определен максимален размер на издръжката и с оглед на конкретните нужди на детето може да определи издръжка, която е в негов интерес и съответства на доходите на родителя. Съгласно Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС (ППВС № 5/1970 г.) нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние, трудоспособност и квалификация, преценени към момента на постановяване на решението.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Конкретно за ненавършило пълнолетие дете размерът на издръжката следва да бъде съобразен от една страна с възрастта на детето, ежедневните му нужди, здравословното състояние, а от друга страна с наличието или липсата на специални потребности. Следва да се отчетат икономическите условия в страната, определени от висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и демографски фактори, които определят нуждата от повече средства за издръжката на едно дете. Следва да бъдат отчетени и възможностите на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличие или липса на задължение да издържа и други лица.

В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на одобрената с протоколното определение на съда от *** г. спогодба между родителите на ищцата гр. д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд - П., с която е определена месечната издръжка на детето – ищцата В. Н., в размер на 170,00 лева, дължима от баща й И. Г. Н., съответно до настоящият момент е изминал значителен период време от 9 години. В този период многократно е изменян размерът на минималната работна заплата за страната, служеща като основа за 4 определяне на дължимата от неупражняващия родителски права родител минималната издръжка на дете, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. С Постановление № 243/13.11.2025 г. на МС за определяне размера на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2026 г., последната е определена в размер на 1 213,00 лева (620,20 eвро). Поради това и с оглед чл.