Решение № 644 от 28.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. гр. Хасково, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640102212 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ю. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Хасково, ул. „*******“ № * срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която са предявени иск с правно квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.21 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.04.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 720031243543 с размер на главницата 10000 лева съгласно чл. 7.1. от договора; общ размер на застрахователната премия от 2738,67 лева, с фиксиран лихвен процент в размер на 18,37 %, съгласно т.9.1 от процесния договор и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 19,94 % за целия срок на договора.

Твърди се нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи в същия по подробно изложени съображения. По-конкретно, ищецът излага твърдения за това, че не става ясно как се формира ГПР и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Освен това, застрахователната премия представлява разход по кредита, независимо от това дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е 1 уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца — кредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Твърди се, че лихвеният процент също както ГПР е посочен само като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора.

Поддържа се, че е налице обективна невъзможност да се направи извод при плащане на погасителна вноска в размер на 32 месечни вноски от по 494,55 лв и една от 494,72 лв, каква част от застрахователната вноска се погасява. В чл.

11.2., касаещ погасителният план към договора, са посочени единствено датите на падеж на вноските и техния общ размер месечно, като посочената вноска включва главница и лихва, но никъде не била посочена вноската по застрахователната премия. По отношение на осъдителната претенция се твърди, че ищецът е заплатил по кредита общо сумата от 12363,75 лева, от които сумата от 2363,75 лева се явявала неоснователно заплатена доколкото счита, че се дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита.

Моли съдът да постанови решение, с което:

1/Да прогласи за недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК сключеният между Ю. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, ул. „*******" № *, и ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, договор за потребителски кредит № 720031243543 от 27.04.2023 г., поради противоречието му със закона;

2/ да осъди „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 13 1 134023, да заплати на Ц.Т. Г., ЕГН: ********** сумата в размер на 2363.75 лева, представляваща недължимо платена Сума по договор за потребителски кредит № 720031243543 от 27.04.2023 г., на правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Прететендира разноски-

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователен по подробно изложени съображения. Посочва се, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, като в подкрепа на това се цитират относимите правни норми. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че страните са сключили договор за потребителски 2 кредит № 720031243543 от 27.04.2023г ., на основание на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 10000 лева, а заемателя – ответник по делото се задължил да върне заеманата сума при фиксиран лихвен процент в размер на 18,37 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 19,94 % за целия срок на договора. С посочения договор за заем ищецът се е задължил към ответника да плати и сумата от 2738,67 лева застрахователна премия по застраховка BANK АГЕНТ ЖИВОТ, като сумите по застрахователната премия и по заемната сума са сумирани в обща главница в размер на 12738,67 лева. По договора е начислена лихва в размер на 3581,65 лв., обща сума за плащане – 16320,32 лв. Не е спорно и усвояването но главница по договора – 10000 лева. Посоченото се установява и от приложените писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 720031243543 от дата 27.04.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ю.

А. М.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ за Ю. А. М.; Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, подписано от Ю. А. М. на дата 27.04.2023г.; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, подписана от Ю. А. М. на 27.04.2023г.; Застраховка за кредитополучатели, информационен документ за застрахователен продукт за Ю. А. М.; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметката“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Сертификат № 17200312435432023 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Справка от системите на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, установяваща платените суми от страна на ищеца.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира, като обосновано и безпристрастно дадено, размерът на платеното по процесния договор по Договор № 72003 1243543/27.04.2023г. е предоставен кредит в общ размер на 12 738,67 лв., включващ 10000,00 лв. реално предоставена сума и 2 738,67 лв. застрахователна премия като реално усвоената от кредитополучателя сума е 10000,00 лв., а застрахователната премия е дебитирана на датата на усвояване на кредита, а именно: 27.04.2023г. На 27.04.2023г. банковата сметка на кредитополучателя е заверена със сумата от 12738,67лв. На 27.04.2023г. сумата от 2738,67лв-обща застрахователна премия е дебитирана , съответно на 3 разположение на кредитополучателя е сумата от 10000 лв.

Видно от заключението на вещото лице, по договора с извършени плащания в общ размер 13408,70 лв.

От тях с 9923,89лв. е погасена главница, 3431,45лв. са погасили договорна лихва и 53,36лв. -наказателна лихва за забавени плащания след настъпили падежи. Застрахователната премия е включена към общият размер на кредита и договорната лихва се прилага и върху размер на застрахователната премия, която приема характера на главница по кредита. застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР.При определяне на договорния ГПР в размер на 1 9,94% е включена единствено договорната лихва, като застрахователната премия не е отчетена като самостоятелен разход, а е капитализирана в главницата. Не се установява начисляване или включване в ГПР на такси за отпускане, усвояване, одобрение на кредита или такса за оценка на риска. В хипотезата, при която застрахователната премия се третира като отделен разход, ГПР се изчисли от експертизата в размер на 40,03%.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Облигационните отношения между страните се доказват и от представения по Договор за потребителски кредит № 720031243543 от дата 27.04.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ю. А. М.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ за Ю. А. М.; Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, подписано от Ю. А. М. на дата 27.04.2023г.; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, подписана от Ю. А. М. на 27.04.2023г.; Застраховка за кредитополучатели, информационен документ за застрахователен продукт за Ю. А. М.; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметката“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Сертификат № 17200312435432023 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Справка от системите на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, установяваща платените суми от страна на ищеца.

Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките 4 на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7 -9 ЗПК. Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, на ясен и разбираем език, като неговите части видимо са изписани с един и същ шрифт не по- малък от 12, а съдържанието на същият е достатъчно четливо и позволява на кредитополучателя да се запознае с него.

Наред с това договорът съдържа погасителен план, в който всяка погасителна вноска е отразена с падеж и размер.

Видно от чл. 7.1. общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума в размер на 10000 лева и застрахователните премии в общ размер на 2738,67 лв., изрично е предвидено, че общият размер на кредита е 12738,67 лв. Сумата от 12738,67 лв. е включена в погасителния план като главница и върху нея е начислявана възнаградителна лихва.В чл. 10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 19,94 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.