Определение № 210 от 03.02.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Плевен, 03.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500013 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С протоколно определение от 21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 525/2022 г. по описа на Районен съд - Л., съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.

42, ал. 2 от ЗЗД.

Недоволен от така постановеното определение, ищецът в първоинстанционното производство ЗПК „***“ с. ***, представлявана от председателя А.П.А., е обжалвал същото пред Плевенски окръжен съд, чрез пълномощника адв. Ф. П. от АК-Плевен. С подадената частна въззивна жалба срещу прекратителното определение на районния съд се поддържа довод, че след като упълномощителят по фалшивото пълномощно - П.Н. не е потвърдил приживе сключения от негово име договор за наем, то сключеният от негов наследник последващ договор за наем отменя договора, сключен без представителна власт. Жалбоподателят претендира отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Плевенският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид данните по делото и оплакванията на жалбоподателя, намира разглеждането на частната въззивна жалба за процесуално допустимо, а по 1 същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

С депозираната пред районния съд искова молба ищецът ЗПК „***“ с.

***, общ.Л., обл.Плевен, е заявил претенция да бъде установено, че сключеният договор за наем от 03.04.2020 г. между П.Х.Н., представляван от И.А.А., и „***“ ЕООД с. *** е нищожен, тъй като е сключен при липса на пълномощно от страна на собственика П.Х.Н. и представеното пълномощно е фалшиво.

За да постанови обжалваното прекратително определение, първоинстанционният съд се е позовал на задължителна практика на ВКС с тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК, съгласно което висящата недействителност при договор, сключен с лице без представителна власт, е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и трети лица не могат да се позовават на тази недействителност. С тълкувателното решение е прието също така, че възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и че на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.

Въззивният съд счита, че така постановеното определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска е правилно.

В случая ищецът претендира установяване нищожност на договор за наем на земеделска земя, сключен приживе от собственика на земеделските имоти П.Х.Н., като наемодател, чрез пълномощника И.А.А., за когото твърди, че се е легитимирал с фалшиво пълномощно и счита, че волеизявлението на пълномощника не е породило правни последици.

Следователно претенцията на ищеца касае договор, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има представителна власт.

В мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС, което се явява приложима за случая задължителна съдебна практика, е посочено, че при договора, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД, мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е 2 равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Посочено е също така, че когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т.е. прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания и съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко такъв правен интерес е налице за трети за договора лица.

В настоящия случай земеделската кооперация-ищец не е страна по наемното правоотношение, чиято недействителност претендира да бъде установена в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД, а се явява трето лице за този договор. При това положение и с оглед изложените по-горе съображения, за ищеца не съществува правен интерес от предявения иск.

Доколкото както субективното материално право на мнимо представлявания да потвърди висящо недействителния договор, така и неговото субективно материално право да се позове на тази недействителност, респ. процесуалното му право да предяви установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, са наследими, то единствено наследниците на наемодателя по процесния договор - П.Н. биха имали правен интерес от претендират по съдебен ред недействителност на договора като сключен от лице, действало като представител на техния праводател, без да има представителна власт.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения установителен иск и при липсата на такава искът се явява недопустим.

3

В този смисъл обжалваното определение на районния съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, е правилно, с оглед на което частната въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба на ЗПК „***“ с.

***, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника адв. Ф.П., срещу определение № 261 от 21.11.2022 г. на Районен съд – Л., постановено по гр.д. № 525/2022 г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Определението е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4