Решение № 5709 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5709 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100512362 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 17.05.2022г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 20.06.2023г., постановено по гр.д. № 31036/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 42 състав, е уважен предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК от М. Е. Ф. срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 802, 83 лева, представляваща недължимо платена сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15747/2021г. по описа на СРС, ГО, 42 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 244, 83 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 18.03.2018г. до 18.03.2021г.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ответника “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за 1 допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Сочи се, че процесните вземания се погасяват с изтичането на петгодишна давност, доколкото правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Навеждат се съображения, че прекъснатата със съответните изпълнителни действия погасителна давност не се засяга от настъпилата перемпция по изпълнителното дело, а предприетите след перемпцията принудителни действия имат предвидените в разпоредбата на чл. 116, б. “в” от ГПК последици – прекъсват давността за вземането. По тези съображения счита, че след налагането на запор върху вземанията на дължника от пенсия на 21.06.2013г. до датата на приключване на изпълнителното производство поради пълно изплащане на дълга на 27.05.2020г. давност не е текла. В този период третото задължение лице ежемесечно е превеждало по сметка на съдебния изпълнител парична сума, представляваща удръжка от пенсията въз основа на наложения запор. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна М. Е. Ф. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика.

Изложени са доводи, че предприемането на изпълнителни действия по прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство не води до прекъсване на погасителната давност, тъй като не представлява изпълнително действие. Счита, че след настъпване на перемцията взискателят може да прекъсне погасителната давност единствено чрез образуване на ново изпълнително дело. Поддържа, че сумите, събрани от длъжника по прекратеното изпълнително производство, не представляват принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора, следователно те са събрани без правно основание – взискателят не е образувал ново изпълнително дело след настъпилата перемпция. По 2 изложените съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на получена без основание сума, при заявени фактически твърдения, че същата е събрана въз основа на реализирани изпълнителни действия по прекратено по силата на закона изпълнително производство и след настъпване на погасителна давност за вземането.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

От представения изпълнителен лист от 01.07.2010г. по гр.д. № 9366/2009г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, се установява, че Н.В.Ф. /наследодател на ищцата в производството/ е осъден да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 7 630, 33 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2009г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 3 192, 75 лева, начислена за периода от 01.03.2001г. до 06.08.2009г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Страните по делото не спорят, че тези суми отразяват действително възникнали в тежест на длъжника парични задължения, както и че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист поради неподаване на възражение от длъжника в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК.

На 13.10.2010г. по молба на кредитора било образувано изпълнително 3 дело № 20108380405231 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по гр.д. № 9366/2009г. по описа на СРС, изпълнителен лист. В молбата е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнението. По изпълнителното дело са извършени следните действия:

На 21.10.2010г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. Не са налице данни за постъпили плащания от третото задължено лице по така наложения запор.

На 21.05.2013г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от пенсия. От приетия заверен препис от изпълнителното дело се установява, че в периода от 21.06.2013г. до 25.06.2019г. третото задължено лице е извършвало ежемесечно плащане по сметка на съдебния изпълнител на сума, представляваща удръжка от пенсията на Н. В.Ф.. Плащания са били извършени и на 22.04.2016г. в размер на 267, 61 лева; на 12.05.2016г. – в размер на 267, 61 лева и на 13.06.2016г. – в размер на 267, 61 лева. Общият размер на постъпилата сума въз основа на реализирания запор е 20 381, 50 лева, като в полза на взискателя е преведена сума от 18 005, 97 лева; сумата от 728, 53 лева е удържана като разноски по изпълнителното дело, а размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 1 647 лева.

С разпореждане от 27.05.2020г. на органа по принудително изпълнение е приключено изпълнителното производство по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК поради пълно изплащане на дълга, заедно с всички такси и разноски към частния съдебен изпълнител.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Ищецът е навел в исковата молба твърдения, че ответното дружество е провело материално и процесуално незаконосъобразно изпълнение на погасено по давност вземане, вследствие на което се е обогатил неоснователно с получените суми. С оглед изложените обстоятелства, на които се основава иска и предвид отправеното към съда искане за защита на субективното материално право, се налага извод, че претенцията намира своето основание в нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., 4 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Начална липса на основание е налице също така при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т. н. В този смисъл решение № 93 от 24.09.2019г. по гр. д. № 3221/18 г на ВКС, III ГО, което се споделя и от настоящия състав на СГС.

По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже наличието на оснавание за получаване на процесната сума, респективно – основание за задържането на процесната сума.

Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.

С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако 5 погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици.

Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им /в този смисъл решение № 1483 от 17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г., I ГО на ВС/.

Както бе посочено, по делото не е спорно обстоятелството, че срещу наследодателя на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и че в срока по чл. 414 от ГПК не е подадено възражение, поради което се налага извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на датата, на която е издаден изпълнителният лист – 01.07.2010г.

За основателността на претенциите в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение /с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414 ГПК/ е изтекъл изискуемият давностен срок за вземанията, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.