Решение № 3 от 04.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Добрич, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200984 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Р. Р. ЕГН ********** от гр. Д., депозирана чрез пълномощник – адв. К. К. – ДАК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-1717-000619, издадено на 27.06.2023 г. от Началник Група в ОД МВР гр. Добрич, Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи за липса на компетентност при съставяне на актовете, за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването им и др.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като иска от съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е надлежно връчен. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на нарушението, поради което съдът намира, че същият е редовно съставен.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля по акта, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Поради горното съдът счита, че АУАН е редовно съставен.

НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, 2 както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

От фактическа страна се установи следното:

На 12.06.2023 г. около 21,03 ч. в гр. Д. по бул. „...” в посока ул. „...“ в близост до Р. бл., п. п. в състав св. Д. П. Д. и св. Р. К. М. – сл. на Първо РУ при ОД на МВР – Добрич, извършили проверка на л. а. „....” с рег. ..., управляван от жалбоподателя Р. Р. Р..

Водачът бил изпробван за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. № ...., чийто цифров индикатор отчел 0,88%0 в издишания от водача въздух. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 101864 /л. 7 от делото/, като същият е бил придружен до Спешно отделение при “МБАЛ – Добрич” АД – гр. Д., където доброволно дал кръв за изследване, удостоверено с Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби /л. 8/.

При така установената фактическа обстановка св. Д. в присъствието на жалбоподателя и на св. М. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН Серия GA, бл. № ...., с който вменил на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

При връчване на АУАН жалбоподателят не е посочил никакви възражения. С АУАН били иззети като доказателства СУМПС и контролния талон на водача, СРМПС част II на управлявания от жалбоподателя автомобил, както и два броя регистрационни табели.

3

След химическо изследване на взетата проба се доказва наличие на етилов алкохол 0.83 %о в кръвта на Р., видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 595/13.06.2023 г. – л. 9 от делото/.

Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания /чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/.

Съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръв за изследване употребата на алкохол, следва да се приеме, че същият е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта – 0.83 на хиляда, установена чрез химическо изследване, а не с концентрация на алкохол от 0.88 на хиляда, установена посредством техническо средство и която концентрация е била посочена в съставения АУАН.

Съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.8 на хиляда – 0.83 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл.

174, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Въз основа на съставения АУАН и резултатите от химическото изследване, административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка и вписвайки резултата от Химическата експертиза – 0,83 промила алкохол в кръвта на водача, квалифицирал извършеното деяние като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на Р. административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели Д. и М., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства - Жалба от Р. Р. Р. с рег. № 15230/31.08.2023 г.; АУАН Серия GA № ..../12.06.2023 г.; НП № 23-1717000619/27.06.2023 г.; Талон за изследване; Протокол за медицинско 4 изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози № 154/12.06.2023 г.; Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 595/13.06.2023 г. с рег. № 8510008692/19.06.2023 г.; Становище с рег. № 1717р-10171/25.08.2023 г.; Справка за съдимост с рег. № 231006005000448748/06.10.2023 г.; Писмо с рег. № 85100016022/16.10.2023 г.; Справка за нарушител водач – 3 л.

Гореописаната фактическа обстановка навежда съда на следните правни изводи:

АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергаха в хода на съдебното дирене.

От събраните в съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

С показанията си свидетелите по безспорен начин установяват, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 12.06.2023 г. в гр. Добрич, непосредствено преди да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, чийто показания били отразени в процесния АУАН. След изготвяне на заключението по СХЕ била установена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,83 промила, отразена по надлежния ред в обжалвания акт.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Относно наложеното наказание:

Извършеното нарушение правилно е подведено под нормата на чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП и законосъобразно на основание съответно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача са наложени административните наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: