Определение № 22629 от 27.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22629 гр. София, 27.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110145292 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. М.Л., пълномощник на ответника К. Г. Д., за изменение на постановеното по делото решение №3937/15.03.2023г., в частта за разноските, като в негова полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в заповедното производство в размер на 360 лева.

Ответникът по молбата „*************************“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ц.П., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.248, ал.2 от ГПК, с който я оспорва изцяло.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съобразно установената практика на ВКС, формирана в определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. , определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, на длъжника не следва да се присъждат разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл.414 от ГПК. В цитираните определения на ВКС е изразено становището, че заповедното производство е уредено като едностранно и затова в чл.7, ал.7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този 1 случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК (в приложимата към казуса редакция) е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Поради изложеното съдът намира, че в полза на длъжника по заповедното производство не следва да бъдат присъждани разноски във връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М.Л., пълномощник на ответника К. Г. Д., за изменение на постановеното по делото решение №3937/15.03.2023г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2