Решение № 6524 от 06.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59331/2024
- Вид
- Решение № 6524
- Подписан
- 06.04.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 103831 от 01.07.2025 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Определение № 36847 от 03.09.2025 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Разпореждане № 54639 от 30.04.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Разпореждане № 72690 от 15.06.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13 · Закон за собствеността
- чл. 56, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 6524 гр. С. 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110159331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу С. Л. Д., ЕГН **********, в която се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град С. ж.к.
„Красна поляна I“, АДРЕС, аб. № 140144, тъй като между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на стойност 3 856,64 лева, която ответникът не е заплатил, поради което е изпаднал в забава и дължали мораторна лихва на стойност 651,82 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г.; сумата от 19,87 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 10.2019 г. до 04.2021 г.; мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност 4,48 лева, формирана за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63241/22 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град С. ж.к. „Красна поляна I“, АДРЕС, аб. № 140144, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че 1 съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. С. като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Направено е доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства – преписи от Заповед РДИ-03-251/90 от 02.05.1990 г. на основание чл. 13 ЗС вр. чл. 120 НДИ, издадена от Общински народен съвет –Красна поляна и Договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.09.1990 г.; Договор с дружество за предоставяне на услугата „дялово разпределение“; Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС; Списък на етажните собственици;
Съобщение към фактура № 1005313506 - за пе риода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.;
Съобщение към фактура № ********** - за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. С. одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР; Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката;
Направено е доказателствено искане за допускане изготвянето на заключение по СЧЕ и СТЕ, както и задължаването на трето за спора лице да представи намиращите в неговата фактическа власт документи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва да е клиент на топлинна енергия и не оспорва количеството на потребената топлинна енергия. Релевира се възражение за погасителна давност на вземането за главница за топлинна енергия. Счита че притезанието за мораторна лихва върху главницата е неоснователно. Моли да не бъдат допускани искането от ищеца експертизи.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по 2 смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и 3 дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор за продажба на ведомствен недвижим имот по реда чл. 13 от ЗС (отм.) и чл. 120 от Наредбата за държавни имоти. Съгласно Заповед № ДИ-03-251/90 от 2.05.1990 г., както и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.09.1990 г., издадени от Общинския народен съвет – Красна поляна – София (л. 16-19 вкл.), от които се установява, че държавен недвижим имот, находящ се в гр. С. АДРЕС, одържавен с акт № 7702, е продаден на С. И. С. и К. В. С.. Съгласно Удостоверение с изх. № 68-00-1459/6/04.11.2013 г.
(л. 24), издадено от ГИС-С. се установява, че имотът, находящ се в гр. С. АДРЕС съгласно посочените по-горе писмени доказателства, е с настоящ адрес: ж.к. Красна поляна I, УЛИЦА, БЛОК, три входа – А, Б и В, като ул. УЛИЦА е преименувана на УЛИЦА с Решение на Столичния общински съвет от 1997 г. Следователно адресът, посочен в документите, удостоверяващи правото на собственост на ответника, съвпада с адреса на имота в настоящия съдебен процес. От представени по делото от Столична община удостоверения за наследници и удостоверения за съпруг/а и родствени връзки на лицата С. И. С., К. В. С. и Н.
К. С., (л. 51-55), се установява, че Н. К. С. е дъщеря на първоначалните собственици на процесния имот – С. И. С. и К. В. С.. Тя е починала на 06.05.2021 г. и неин единствен наследник, е С. Л. Д. – ответник по делото. Следователно ответникът е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция, тъй като въз основа на наследствено правоприемство по силата на закона е придобил вещното право на собственост върху топлоснабдения имот.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, абонатната станция на трите входа на БЛОК в ж.к. Красна Поляна I е една, съответно топломерът – общ. От представените от ДРУЖЕСТВО констативни протоколи за неосигурен достъп и от заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот не е предоставян достъп за извършване на отчет за периодите 2019/2020 г. и 2020/2021 г. на нито една от двете дати на посещение, като при това положение сумите по перо „БГВ“ са изчислени от ФДР на база един потребител съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., т.е. се начисляват по 0,14 куб.м на един потребител за едно денонощие.
От информацията от третото лице-помагач и СТЕ в имота има 4 отоплителни тела, на които са монтирани топлинни разпределители през м. 12.2002 г., като през месец май 2016 г. било установено, че отоплителните тела все още са част от общата отоплителна инсталация, но функционират без уреди на тях. Вещото лице посочва, че оттогава до декември 2021 г. достъп до апартамента не е осигуряван. Поради това тя се изчислява по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т. 6.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 4
12.03.2020 г. На потребителите е предоставената възможност, когато не са осигурили достъп до имота си, да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. – до 31 август на съответната година. От заключението се установява, че документ за такова искане или документ за оспорване на начислената сума не е предоставян от страна на ответника. Определянето на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за исковия период, е съгласно т. 6.1.1. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Дължимата сума за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация е начислена при пълен отопляем обем от 153 м3. От заключението на вещото лице се установява, че за двата отоплителни сезона като резултат от изравнителните сметки спрямо фактурираните от ищеца суми ответникът следва да доплати 109.21 лв. Вещото лице посочва, че ДРУЖЕСТВО всеки месец е начислявало на аб. № 140144 прогнозно потребена топлинна енергия, изчислена по прогнозен дял за предходен период, поради което общата стойност на дължимото за отдадена топлинна енергия, в т.ч. топлинна енергия за сградна инсталация (тъй като тези суми са включени към сумите за топлинна енергия съгласно Наредба за топлоснабдяването, изменена през 2013 г.) и БГВ възлизат в общ размер 3 856.55 лв. Доколкото потребителят дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид стойностите, формирани в резултат на изравняването при изготвяне на изравнителните сметки, а не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, следователно претенцията би била основателна до размера, посочен за дължим, в СТЕ, а не исканият с исковата молба.
Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b3afa0f-8980-420d-b5ad-00ebda52e74b