Решение № 2476 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2476 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110205694 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „З. Д. Е.“ АД с ЕИК******************** със седалище и адрес на управление в гр. *****************************, представлявано заедно от всеки двама следните лица: прокуриста Д. С. Д., председателката на съвета на директорите Й. Ц. Ц. и изпълнителната директорка Румяна Гешева Бетова, по силата на чл.

61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат Т. Х. Я. от Софийската адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №Р10-67, издадено на 21. III. 2025 година от Д. И. Й. в качеството на заместникпредседателка на

КОМИСИЯТА

ЗА

ФИНАНСОВ

НАДЗОР с

ЕИК по

БУЛСТАТ******************** със седалище и адрес на управление в гр.

********************** представлявана от председателя В.Д. Г., изпълняваща правомощията на ръководителка на управление „Застрахователен надзор“ на същата комисия.

Пълномощницата на жалбоподателя оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на материалния закон. Не оспорва извършването на административното нарушение. Поддържа обаче, че размерът на имуществената санкция бил прекомерно завишен. Развива подробни съображения. Претендира разноски.

Пълномощница на жалбоподателя се явява и в открито съдебно заседание. Поддържа 1 жалбата.

Като процесуална представителка на въззиваемата страна в открито съдебно заседание се явява главен юрисконсулт Благойка Петкова Палозова. Оспорва жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 29. ХII. 2022 година Ц. Ц. П. с ЕГН********** сключва със застрахователното дружество – жалбоподател автомобилна застраховка „Каско“ за срок от 0000 часа на 30. ХII.

2022 година до 2400 часа на 29. ХII. 2023 година. Предмет на застраховането е притежаваният от Ц.Ц. П. с ЕГН********** лек автомобил марка „М.“ модел „****************** с регистрационен №********************** За горното явства застрахователна полица №*************************, представена по делото.

На 09. IX. 2023 година Ловешкото районно управление на Министерството на вътрешните работи образува досъдебно производство №356 по описа за 2023 година за отнемането на застрахованото моторно превозно средство от владението на застрахования собственик. Съдът установява обстоятелството от представено по делото удостоверение, издадено от районното управление на 11. IX. 2024 година под №232-113#1.

На същата дата Ц. Ц. П. с ЕГН********** предявява пред жалбоподателя претенция за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по сключения застрахователен договор „Каско“, твърдейки, че превозното средство, предмет на договора е отнето от владението му. Заявлението, с което е предявена претенцията, е представено по делото.

На 29. I. 2024 година досъдебно производство №356 по описа на Ловешкото районно управление на Министерството на вътрешните работи образува за 2023 година е спряно на основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс – тъй като извършителят на престъплението не е разкрит, с представено по делото постановление от същата дата, издадено по прокурорска преписка №4063 по описа на Ловешката районна П. за 2023 година.

На 26. IV. 2024 година регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е220Д“ с регистрационен №ОВ1827ВХ е прекратена поради отнемането му от владението на собственика. Съдът установява обстоятелството от отбелязване, направено върху представено по делото свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.

На 08. Х. 2024 година Ц. Ц. П. с ЕГН********** изпраща по електронен път до Комисията по финансов надзор жалба срещу застрахователя, приета с входящ №91-02-892#1, представена по делото.

2

На 10. X. 2024 година Комисията за финансов надзор на Република България изпраща до жалбоподателя представено по делото писмо с изходящ №91-02-892, с което изисква всички документи във връзка със сключването на застрахователния договор и произнасянето на застрахователя по претенция №0500903884.

На 21. Х. 2024 година жалбоподателят изпраща на електронния адрес на Комисията за финансов надзор на Република България представено по делото уведомление. Според уведомлението застрахователят се е произнесъл по претенцията на 17. Х. 2024 година и е изплатил на застрахования обезщетение в размер от 43 570.00 лева след като прихванал сумата от 804.90 лева насрещно дължима вноска за застрахователна премия.

Обстоятелството е проверено от свидетеля В. Р. Ш. с ЕГН**********, който установява заплащането на застрахователното обезщетение на 17. Х. 2024 година, приема, че застрахователят е следвало да се произнесе не по-късно от 11. III. 2024 година (първи работен ден след неприсъствения 09. III. 2024 година) и издава акта за установяване на административно нарушение.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства:

Заповед №3-197, издадена от заместник-председателката на Комисията за финансов надзор, изпълняваща правомощията на ръководителка на управление „Застрахователен надзор“ на същата комисия на 22. VIII. 2024 година,

Решение №572, прието от Комисията за финансов надзор на 19. VIII. 2024 година, жалба на Ц. Ц. П. с ЕГН********** до Комисията за финансов надзор и доказателства за изпратени заедно с нея писмени доказателства, застрахователна полица и общите условия, при които е сключена, декларации, протоколи, удостоверения, прокурорско постановление, писма, свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „М.“ модел „************“ с регистрационен №******************* пълномощно, уведомление, заявление, шофьорска книжка на Цветан Цветанов Петров с ЕГН********** и контролен талон, акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз осонва на него наказателно постановление, както и събраните по делото свидетелски показания.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от жалбоподателя.

3

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва на 19.

XII. 2024 година със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №446 от свидетеля Васил Р. Ш. с ЕГН**********, заемащ длъжността главен експерт в отдел „Правоприлагане“ към Дирекция „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, компетентно длъжностно лице по силата заповед №3-197, издадена от Заместникпредседателката на Комисията за финансов надзор, изпълняваща правомощията на ръководителка на управление „Застрахователен надзор“ на същата комисия на 22. VIII. 2024 година, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на представител на жалбоподателя в деня на съставянето. Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

На 21. III. 2025 година Заместник-председателката на Комисията за финансов надзор, изпълняваща правомощията на ръководителка на управление „Застрахователен надзор“ на същата комисия, компетентно длъжностно лице по силата на Решение №572, прието от Комисията за финансов надзор на 19. VIII. 2024 година, издава процесното наказателно постановление №Р-10-67 въз основа на установеното в акта. В него възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000.00 лева на основание чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с чл. 647, ал. 2, чл. 644, ал. 2, предложение IIвъв връзка с чл. 644, ал. 1, т. 2 във връзка с §1, т. 52 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането и чл. 648, ал. 1 от същия кодекс за нарушение на чл. 108, ал. 2 от Кодекса за застраховането.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 26. III. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 02. IV. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от формална страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповед и решение, и в изпълнение на делегираните им правомощия по 4 закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, предвид представена длъжностна характеристика.

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 21. Х. 2024 година – с получаването на уведомление от жалбоподателя с изисканите от проверяващия документи, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 19. XII.

2024 година – преди изтичането на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 21. III. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По извършването на административно нарушение от обективна страна:

По силата на чл. 108, ал. ал. 1 и 2 от Кодекса на застраховането застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки за загуба на сухопътно моторно превозно средство, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от същия кодекс, а ако не са представени всички доказателства застрахователят е длъжен да се произнесе не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията по чл. 106 по застраховките по ал. 1, ако не става въпрос за обезщетение, търсено по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От установената фактическа обстановка може да се изведе, че в процесния случай Ц.

Ц. П. с ЕГН********** е предявил претенцията си пред застрахователното дружество – жалбоподател на 09. IX. 2023 година. Именно на тази дата за застрахователя е започнал да тече и шестмесечният срок по чл. 108, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Съдът не обсъжда дали в този срок застрахованият е представил необходимите за изплащането на обезщетение документи. Ако такива не са били представени, застрахователят е следвало да откаже да плати обезщетение, а не да откаже произнасяне. Срокът е изтекъл на 11. III. 2024 година 5