Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1354 от 18.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3430/2024
Вид
Решение № 1354
Подписан
18.11.2024
В сила
07.12.2024
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл.15, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
  • чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.234, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110203430 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.

В. Н. ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 57, вх.2, ет.5, ап.48 против Наказателно постановление № 24-0442-000801 / 25.07.2024г. на Началник сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04-Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата си възз. Н. твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Не се развиват съображения за сочените твърдения. Бланкетно е заявено и че се оспорва изцяло фактическата обстановка отразена в НП относно вмененото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. С тези аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Въззивникът С. В. Н. е роден на 30.06.2000г. Същият придобил правоспособност да управлява МПС през 2019г., за категориите В, М, като на 01.07.19г. му било издадено и съответно СУМПС. През месец декември на същата година срещу него бил издаден фиш за нарушение на чл.183 от ЗДвП.

На 20.05.2022 г. , малко след 07:00ч. свидетелят Х. Л. потеглил от гр. Белослав, където живеел, към гр.Варна. Той управлявал собствения си мотоциклет марка „Хонда“ с рег.№***. Св.Л. се движел по посока гр.Варна, в най-дясната лента за движение по път 9004.

Междувременно , по същият път, в противоположната на св.Л. посока, също в дясна пътна лента, се движел възз. Н. с управляваният от него лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег.№***.

В близост до спирка „Навеса“, възз. управлявал със скорост над 75 км./ч. като при навлизане в десен завой автомобилът на възз. загубил устойчивост и започнал да се отклонява на ляво от траекторията си на движение и да се завърта около вертикалната си ос посока въртенето на часовниковата стрелка. Така той навлязъл в насрещната пътна лента , където по това време се движел св.Л.. Последвал челен удар между двете превозни средства. Вследствие на удара св.Л. получил контузии и бил отведен в МБАЛ“Св.Анна“- Варна. Материални щети настъпили и по двете превозни средства.

На мястото на произшествието бил извършен оглед и н основание чл.212, ал.2 от НПК било започнато ДП №170/2022г. по описа на Четвърто РУ-Варна за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението вследствие на настъпилото ПТП, свидетелят Л. е получил счупване на лява ключица, което определя трайно затруднение движението на левия горен крайник за период от 3 - 3,5 месеца. Счупването в областта на ребрата е обусловило трайно затруднение движението на снагата за период не по-малък от 2,5- 3 месеца.

Назначена била и автотехническа експертиза, дала заключение, че възз. е загубил контрол над управлявания от него автомобил в следствие на движение с несъобразена скорост с пътната обстановка скорост.

На 24.05.2024г. Н. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ , пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК .

На 14.06.2024г., на основание чл.343, ал.2 от НК пострадалият от ПТП Л. заявил пред органите на разследването, че желае ДП срещу виновния водач да бъде прекратено.

Вземайки предвид волята на пострадалия, с постановление от 20.06.2024г. наблюдаващият ДП прокурор прекратил наказателното производство на основание 2 чл.234, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК. Препис от акта за прекратяване бил връчен на пострадалия на 26.06.2024г. и на обвиняемия на 15.07.2024г. След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване и предвид липсата на жалба , материалите по делото ведно с постановлението на ВРП били изпратено на началника на Четвърто РУВарна за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника.

Впоследствие, въз основа на акта на ВРП и материалите по ДП срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО преценил, че възз. е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от НК.

НП било връчено лично на жалбоподателя на 22.08.2024г., като още на 28.07.24г. той депозира жалба срещу него.

В хода на съдебното следствие бе разпитан пострадалият Х. Л. и бяха приобщени материалите по ДП №170/2022г. по описа на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, материалите по ДП №170/2022г. по описа на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна, справка за нарушител водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Л., тъй като неговите показания изцяло се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /в деня на връчване на НП, видно от входящия номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на 3 проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.343, ал.1 , б.“б“ от НК, за което е било започнато и водено досъдебно производство. Впоследствие след прекратяване на досъдебното производство, поради желание на пострадалия в хипотезата на чл.343, ал.2 от НК, но пък при налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил прекратеното дело на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство прокурорският акт /постановление за прекратяване на ДП, ведно с материалите по същото/ е препратено на наказващия орган и АНО е образувал АНП. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, т.к. НП е издадено на 25.07.24г.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

С НП на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с 4 превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на автомобила следва да бъде отчетено, че възз.Н. се е движел извън границите на града и разрешената скорост за движение на автомобила е 90 км./ч, но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество фактори, като например в конкретния случай - с релефа на пътя. Скоростта следва да позволи на водача да спре пред всяко едно препятствие, още повече пред автомобили движещи се правомерно в насрещната му пътна лента. Именно затова, правилно АНО е приел, че същата не е била съобразена с релефа на пътя и конкретната пътна обстановка като цяло.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който текст който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая , то представлява престъпление, което обаче се декриминализира по изричната воля на пострадалия. Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетеля Л., които съдът кредитира изцяло. Все в тази посока са и всички писмени доказателства събрани в хода на ДП.

Обстоятелството, че на Л. са причинени наранявания освен от показанията му , и от изготвения протокол за ПТП е видно и от назначената в хода на ДП СМЕ.

Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи: