Решение № 5077 от 15.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5077 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330115592 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Д. И., ЕГН ********** срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл.

225, ал. 1 КТ.

В исковата молба и уточняваща молба – заявление от ******* г. се твърди, че през периода 01.09.2021 г. – 30.08.2022 г. ищецът работил като ****** при ответника, като със Заповед № ******* г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Твърди ****** да е незаконосъобразно, тъй като работата, за която е бил нает не била завършена, за да бъде прекратен трудовият договор на това основание, което обуслявяло незаконосъобразност на издадената заповед. Посочва, че работата му има срочен характер, но срокът бил пряко обвързан със срока на валидност на социалната оценка на лицата с увреждания, за които се полагат грижи, като в т. 4 от трудовия договор бил посочен срок не по-късно от ****** г. Не било спорно обстоятелството, че ***** на детето, за което е полагал грижи, е поискала ищецът да не бъде повече негов ******* – това право било уредено в чл. 9, ал. 5 от подписаното тристранно споразумение, предшестващо сключване на трудовия договор. Счита обаче, че трудовото правоотношението е следвало да бъде прекратено на някое от основанията по т. 5, т. 11 или т. 12, посочени в чл. 328 КТ.

Поддържа, че в трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде точно формулирана работата, за която се сключва договорът, в т.ч. обем, количество и качество, в който случай при завършване на уговорената работа 1 от работника или служителя е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Посочва, че к огато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му, липсва уговорка за срок. В тази връзка, позовавайки се на практика на ВКС, посочва, че трудовият договор следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно.

Предвид изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за незаконно ******* на ищеца, извършено със Заповед № ******* г. и същото да бъде отменено; да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „*****“; да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5727,54 лева – обезщетение за времето на оставане без работа поради ***** за периода 01.09.2022 г. – 01.03.2023 г до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Поддържа, че между страните са сключени два трудови договора, въз основа на които ищецът заемал длъжността „*******“ – трудов договор № ******* г., прекратен със Заповед №******* г. и трудов договор № ****** г., прекратен със Заповед № ******* г. Посочва, че със заявление от ****** г. ответникът бил избран за *******т от лицето В. Н. И., чрез своя законен представител Т. И. И., а със заявление от *******г. законният представител на малолетното дете изразил желание ответникът като ***** на детето да бъде освободен, което право произтичало от чл. 9, ал. 5 от Тристранно споразумение № ****** г., сключено между Община Пловдив, Н. И. и В. И., като не било необходимо заявлението за отказ да бъде мотивирано.

Посочва, че и двата трудови договора с ответника били сключени на основание чл. 68, ал. 1, т. 2, чл. 3а от Наредба № РД-******* г. и във връзка със сключени тристранни споразумения, предхождащи сключването на трудовите договори, като в тях се уреждали реда и срока за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните.

Предвид специфичните условия, при които се сключвали тези трудови договори, посочва, че същите препращат към сключените тристранни споразумения, в които било посочено изрично и точно работата, за изпълнението на която съответният трудов договор е сключен. Съгласно чл.

5, т. 1 от тристранно споразумение № ******* г. ******* се задължил да изпълнява съвестно дейността по предоставянето на личната помощ съгласно план-график за работа на ****, определящ работното време и дейностите в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Видът и характерът на предоставяната социална дейност били посочени и в длъжностна характеристика на служителя, поради което счита за неоснователни твърденията на ищеца, че не била точно формулирана работата, която е следвало да изпълнява. С тристранното споразумение, 2 предхождащо подписването на трудовия договор, в достатъчна степен била индивидуализирана работата, за която съответно бил нает служителят.

Твърди, че предвид депозираното заявление на законния представител на малолетното дете била отпаднала необходимостта от ползването на услугите на ******, което обосновало и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, като в този случай било безпредметно изследването на момента на завършване на определената работа съгласно чл.

68, ал. 1, т. 2 КТ. Възразява, че трудовият договор от срочен се е трансформирал в такъв за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение за безсрочно. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа и правна страна установява следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае ****** за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на ***** - че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на същите и че е било налице посоченото в нея основание за уволнение.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представения по делото трудов договор сключен на осн чл. 68, ал. 1, т. 2 и се установява, че ищецът е работил по срочно трудово правоотношение с ответника, на длъжност "*******", със срок - до завършване на определена работа.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ. Освен това са представени писмени доказателства и трудовата книжка на ищ еца за удостоверяване на факта на оставането му без работа.

За да бъде законно ***** на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда - със завършване на определената работа, следва да се установи, че определената в трудовия договор работа е завършена. Посоченото основание се прилага само за прекратяване на трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ сключени до завършване на определена работа. В този случай трудовият договор се прекратява със завършване на определената работа. Поради това особено важно е точното и ясно определяне на работата в трудовия договор, както и установяването на конкретните обстоятелства, с настъпването на които се приема, че работата е завършена. Когато в трудовия договор е вписан текстът «до завършване на определената работа» без да е посочено в какво се състои тя, приема се, че договорът е за неопределено време. В настоящия случай няма точно и ясно определяне минимален с р о к на работата, доколкото определянето му не съдържа конкретизация на вида, 3 обема и количеството работа в темпорално отношение, което от своя страна не дава възможност и да се установи кога действително ще настъпи завършването на работата. Напротив, в разглеждания казус е ясно, че необходимостта от работата не е отпаднала, тъй като няма никакви индикации и данни, че лицето, за което е полагал грижи ищеца няма нужда от такива повече. Няма и данни доколко той се е справял с работата, но това не е предмет на настоящото производство, тъй като основанието за прекратяване на ТПО е ясно и недвусмислено/словесно и цифрово/ посочено в заповедта, а именно чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ.

С оглед на изложеното извършеното на това основание ****** следва да се отмени като незаконосъобразно.

По дотук изложените съображения уволнението се явява незаконно и като такова следва да се отмени.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,:

Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което ищецът следва да се възстанови на заеманата от него длъжност преди уволнението.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл.

225 от КТ съдът намира следното:

За да се уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване ******* за незаконно и неговата отмяна, да се установи, че в посочения период, не повече от 6 месеца ищецът е останал без работа вследствие на незаконното *******, и размерът на брутното трудово възнаграждение - база за изчисляване на обезщетението. В случая ищецът е останал без работа за процесния период, поради което за този период му се дължи обезщетение за оставане без работа в претендирания размер от 5727,54 лева/ определен с оглед допуснато изменение на иска на осн.чл.214 ГПК . с определение в открито съдебно заседание/

По предварителното изпълнение на решението:

Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че съдът допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението досежно присъдената сума за обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е останал без работа вследствие на незаконното ******.

4

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в размер на 329,71 лева, от които по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - 100 лева, и 229,71 лева ДТ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. С оглед изхода на спора ищцовата страна има право на присъждане на направените разноски за адв. Възнаграждение на осн.38 ЗА, което се определя от съда на 500 лева. Същите следва да се поемат от ответника, искът срещу който е уважен.Така мотивиран, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ****** на Н. Д. И., ЕГН ********** извършено със Заповед № ***** от Г. Н., ******* СУ АП н а Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, със завършването на определената работа, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ

ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Д. И., ЕГН ********** на заеманата преди **** длъжност „*******“ към Община Пловдив, ЕИК 000471504.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на Н. Д. И., ЕГН ********** следните суми: сумата от 5727,54 лева –, представляваща дължимо обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е останал без работа вследствие на ****** за периода 01.09.2022 г. – 01.03.2023 г ., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ****** г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати сумата от 500 лева на адв.В. И. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗА.