Определение № 34413 от 23.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34413 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110150290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260396/20.08.2026 г., подадена от ответника „П.Л.С.“ АД, чрез адв. В. Д., за изменение на Решение № 14313/16.07.2026 г. в частта за разноските.

Молителят поддържа, че двамата ищци са претендирали поотделно целия размер на неустойката от 14 600 лв., поради което общият интерес по тези претенции бил 29 200 лв., а общият материален интерес по делото - 43 800 лв. Тъй като на всеки ищец са присъдени по 7 300 лв., счита, че ответникът е спечелил спора за две трети от общия интерес. Иска присъдените му разноски да бъдат увеличени от 766,94 евро /1 500 лв./ на 1 150,41 евро /2 250 лв./, а присъдените на ищците разноски да бъдат намалени от 1 065,53 евро /2 084 лв./ на 710,18 евро /1 389 лв./.

Съдът, след като обсъди доводите в молбата и данните по делото, намира следното:

Молбата е процесуално допустима. Подадена е от страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК, и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 14313/16.07.2026 г. съдът е приел, че общият материален интерес по делото е 29 200 лв. Той включва общо 14 600 лв. по двата иска с правно основание чл. 19, ал.

3 ЗЗД и 14 600 лв. по претенцията с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Конститутивните искове са отхвърлени изцяло, а неустоечното вземане е уважено изцяло по размер, като поради липсата на активна солидарност е разпределено поравно между двамата ищци - по 7 300 лв. за всеки.

Съответно съдът е определил краен изход за всяка от страните по отношение на една втора от общия материален интерес. От доказаните от ищците разноски в общ размер 4 168 лв. - 1 168 лв. държавна такса и 3 000 лв. адвокатско възнаграждение - в тяхна полза са присъдени 1 065,53 евро /2 084 лв./. От доказаното от ответника адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. в негова полза са присъдени 766,94 евро /1 500 лв./.

1

Неоснователна е тезата, че материалният интерес по неустоечната претенция възлиза на 29 200 лв. В уточняващата молба с вх. № 23047/26.01.2026 г. ищците изрично са посочили, че претендират една обща неустойка в размер 14 600 лв. при условията на активна солидарност. Искане за кумулативно присъждане на 14 600 лв. на всеки от тях, или общо на 29 200 лв., не е заявено.

Активната солидарност означава, че всеки кредитор може да иска изпълнение на едно и също задължение в пълен размер, като изпълнението освобождава длъжника и спрямо останалите кредитори. Поради това при съвместно предявено искане за изпълнение на общото задължение, каквото е заявено в случая, паричният интерес не се формира чрез механично умножаване на размера на задължението по броя на кредиторите. Недоказването на солидарността е довело единствено до определяне на разделните права на ищците, а не до възникване на отхвърлена парична част от неустойката.

Общият размер на присъдените на ищците суми по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е 14 600 лв. и съвпада с пълния размер на предявеното неустоечно вземане. Следователно липсва отхвърлен материален интерес от допълнителни 14 600 лв., който да бъде включен при изчисляване на съотношението по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. По същите съображения с отделно постановеното решение е отхвърлено и искането на ответника за поправка на очевидна фактическа грешка чрез добавяне на два отхвърлителни диспозитива за по 7 300 лв.

При действителния общ материален интерес от 29 200 лв. и при уважени и отхвърлени претенции за по 14 600 лв. разноските са разпределени правилно при равен краен резултат на страните. Не са налице основания присъдената в полза на ответника сума да бъде увеличена до две трети от направените от него разноски, нито присъдената в полза на ищците сума да бъде намалена до една трета от техните разноски.

Поради това искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260396/20.08.2026 г., подадена от „П.Л.С.“ АД, ЕИК ********, за изменение на Решение № 14313/16.07.2026 г. по гр. д. № 20251110150290 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2