Решение № 1574 от 27.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1574 гр. София, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Малоселска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100510784 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20070123 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 14350 по описа за 2020 г. на СРС, 179 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Ч. ЕМ. ЯН., че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД в размер от 2748,61 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 071148, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 276,56 лева - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.09.2017 г. до 28.11.2019 г., сумата от 31,37лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.206 г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 72160/2019 г. по описа на СРС. Със същото решение е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по отношение на Е.С. Ц., че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД в размер от 2748,61 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г. за същия недвижим имот с аб.№ 071148, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 276,56 лева - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.09.2017 г. до 28.11.2019 г., сумата от 31,37 лв. – 1 цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.206 г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 72160/2019 г. по описа на СРС.

С решението в тежест на ответника Я. на основание чл.78, ал.1 ГПК са възложени разноски в размер на сумата от 289,08 лева за исковото производство и сумата от 83,92 лева за заповедното производство. В тежест на ответника Ц. на основание вр. чл.78, ал.1 ГПК са възложени разноски в размер на сумата от 562,43 лева за исковото производство и сумата от 83,92 лева за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Подадена е въззивна жалба от ответника Ч. ЕМ. ЯН., с която решението се обжалва в частта, с която установителните искове, предявени срещу него, са уважени.

Заявени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и превратно прилагане на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че са били налице основания за отвод на съдията, разгледал делото, като с оглед неуваженото искане да се отведе от разрешаването на спора, е било постановено порочно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Също така се подчертава, че в хода на производството пред първоинстанционния съд не е получил преписи от изготвените по делото експертизи, което е нарушило правото му на защита. На следващо място се поддържа, че съдът се е произнесъл по нещо различно от заявеното, с оглед нередовности на исковата молба и на заявлението по чл.

410 ГПК, тъй като едва с решението ответникът е разбрал за какво е осъден.

Поддържа, че с решението съдът превратно е установил релевантните за спора факти.

В производството не са били представени протоколи за неосигурен до имота достъп, но въпреки това съдът е приел, че исковете са основателни при този начин на начисляване на цената на услугите. Изтъкнати са и съображения за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото по делото не е бил представен споразумителен протокол, то и не е възникнало облигационно правоотношение между него и ищеца. Счита, че като не е подал възражение срещу общите условия, приложими към договорите с ищеца, това не е обусловило приложимост на същите и по отношение на него с оглед липсата на облигационна връзка между страните. В процесното жилище през процесния период не са били ползвани услугите на ищеца, доколкото същото е било необитаемо.

Обобщава, че решението противоречи на Конституцията на РБ, ЗЗП, ЗУЕС, както и на ЗЕ. Заявени са искания делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от независим и безпристрастен съд или решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете срещу жалбоподателя – отхвърлени.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД 2

/ищец в производството/.

Подадена е въззивна жалба и от другия ответник по делото – Е.С. Ц., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с която решението се обжалва в частта, с която са уважени предявените срещу този ответник искове.

Жалбоподателят намира за неправилен извода на първостепенния съд, че е установено в производството наличието на облигационно правоотношение между този ответник и ищеца. С отговора на исковата молба осъществяването на този правнорелевантен факт е бил оспорен от ответника, като съдът е игнорирал така направеното оспорване и неправилно е приел, че ответникът Ц. е материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените срещу нея искове.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище по въззивните жалби.

Решението в частта, с която по отношение на ответниците са отхвърлени предявените искове не е обжалвано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания за недепустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваните от ответниците части. Неоснователно с въззивната жалба, подадена от ответника Я. се поддържа, че съдът се е произнесъл по незаявено от ищеца искане и едва с решението той е разбрал за какво е осъден.

С исковата молба ищецът е заявил претенцията си за цена на доставени на ответниците топлинни услуги, като е индивидуализирал същите чрез посочването на глобалната им стойност и конкретен период, за който са били начислени с посочени начална и крайна дата на същия. Претендира се стойността на цялото количество услуги, доставени за периода, като е посочена цената, на която същите възлизат според ищеца. Според състава на въззивния съд не съставлява изискване за редовност на исковата молба разпределяне на претенцията "по пера", доколкото се касае за единно 3 вземане за стойност на топлинна енергия, а ищецът е формулирал доказателствено искане за изслушване на СТЕ по този въпрос. Ето защо и оплакването за нередовност на исковата молба, за произнасяне по нещо различно от заявеното от ищеца с решението, съответно за недопустимост на обжалваното решение, е неоснователно.

Доколкото с въззивната жалба, подадена от ответника Я., са наведени оплаквания за наличие на основания за отвод на съдията, произнесъл се с решение по спора, съчетани с искане за връщане на делото за ново разглеждане на това основание, съставът на въззивния съд приема, че следва да обсъди това възражение преди останалите доводи на въззивниците за неправилност на постановения съдебен акт.

Наличието на основания за отвод на съда, разглеждащ делото, се свързва с правото на страната делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.

Нарушаването на тези правила в гражданското съдопроизводство обаче се свързва с правилността на постановеното съдебно решение. Въззивният съд, като съд по същество на спора, се произнася по материалноправния спор и прави свои изводи по фактите и правото. В конкретния случай не се установява да са били налице основания за отвод на съдията, разглеждащ делото, с оглед което и правилно това искане е било отхвърлено. Подаването на искова молба срещу магистрата само по себе си не може да обоснове извод за пристрастност на същия, още повече, че не е установено тази искова молба да е довела до развитие на исков процес. Следователно само на наведеното с жалбата основание въззивният съд като краен резултат не е овластен от закона да постанови връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане е заявено от жалбоподателя Я., доколкото съдебният акт в обжалваната част не е недопустим.

По правилността на съдебното решение в обжалваната от ответниците част въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал.

1 ЗЕ, а с отговорите на исковата молба ответниците са оспорили твърденията, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с 4 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи /а и този факт не се оспорва от ответника Я./, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот при равенство на дяловете в собствеността. Като писмено доказателство в производството е приета в заверен препис искова молба, подадена от Е.С. Ц. срещу Ч. ЕМ. ЯН. за делба на процесния апартамент № 4. Същата съдържа извънсъдебно признание на ответника Ц., заявено пред съда, с което Ц. е признала, че притежава право на собственост за размера от ½ идеална част въру процесния недвижим имот. На настоящия съдебен състав етапът на производството по делба към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд и постановените в хода на същото съдебни решения на първа и въззивна инстанция са служебно известни.

Същите не разколебават извода, че ответниците са съсобственици на процесния имот при посочените в исковата молба дялове. Ето защо и неоснователно с въззивната жалба от страна на жалбоподателя Ц. се поддържа, че в производството не е установено качеството на потребител на услугите на ищеца, доколкото същото е функция от качеството на съсобственик на недвижимия имот съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Възражението на другия въззивник /ответника Я./, че между него и ищеца липсва облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди също е неоснователно. Обстоятелството, че не е представен изричен писмен договор между ответника и ищцовото дружество не означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях, каквито доводи са наведени с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, с която ответникът е сезирал въззивния съд. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.