Определение № 1229 от 16.11.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 894/2026
- Вид
- Определение № 1229
- Подписан
- 16.11.2026
- В сила
- 16.11.2026
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1229 гр. Перник, 16.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500894 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 414а ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от В.К. – изпълнителен директор, чрез адв. М. У., против Определение № 585/23.09.2026 г. по ЧГД № 1100/2026 на РС-Радомир в частта, с която се разпорежда издаване на изпълнителен лист за сумата от 204.50 евро – адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното определение. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 414а, ал. 5 ГПК, като е обезсилил частично заповедта за изпълнение за платените суми без да разгледа и произнесе по наведеното с възражението по чл. 414а ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено със заповедта за изпълнение. Заповедният съд, вместо да администрира жалбата или възражението на частния жалбоподател в частта за разноските или да се произнесе по него, е разпоредил издаване на изпълнителен лист за пълния и оспорен размер от 204.50 евро. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото на РС-Радомир със задължителни указания за произнасяне на възражението за прекомерност или за неговото администриране по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.
С отговора на частната жалба, ответникът по нея Н.Е.М., чрез процесуалния си представител мл.адв. Т.Д., оспорва жалбата. Развива съображения, че обжалваното определение е правилно, тъй като съдът не разполага с правомощие сам да преценява какъв е характера на депозиран от страната документ. Задължение на последната е да посочи какъв вид документ 1 подава и като какъв да бъде администриран от съда.
Окръжен съд-Перник, като съобрази материалите по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Изхождайки от естеството на изложените твърдения и отправения петитум, настоящия състав приема, че е сезиран с частна жалба срещу Определение № 585/23.09.2026 г. по ЧГД № 1100/2026 на РС-Радомир в частта относно размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
Производството пред РС-Радомир е образувано по заявление Н.Е.М., въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 825 / 09.07.2026 г. по ЧГД № 1100/2026 г. на същия съд, с което е разпоредено длъжникът „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД да заплати на заявителя Н.Е.М. сумата от 28,70 евро – главница, ведно със законната лихва за периода от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: 10,86 евро –държавна такса и 204,50 евро – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.08.2026 г.
В срока по чл. 413, ал. 1 ГПК длъжникът не депозирал частна жалба срещу заповедта в частта за разноските.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК депозирал възражение по чл. 414а ГПК, постъпило в РС-Радомир с вх. № 6177/11.09.2026 г. В него са наведени твърдения, че главницата, законната лихва и разноските за държавна такса за заплатени доброволно от длъжника след издаване на заповедта. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, присъдено със заповедта и е отправено искане за намаляването му поради прекомерност. При условията на евентуалност е отправено искане същото да бъде администрирано като частна жалба.
Заявителят депозирал становище, с което изложил, че длъжникът е дал повод за образуване на производството, не е изпълнил задължението си за заплащане на адвокатското възнаграждение и поискал за сумата от 204.50 евро, присъдена със заповедта, да бъде издаден изпълнителен лист.
С обжалваното Определение № 585/23.09.2026 г. по ЧГД № 1100/2026 на РС-Радомир обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 825 / 09.07.2026 г. по ЧГД № 1100/2026 г. в частите, с които е разпоредено длъжникът „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД да заплати на заявителя Н.Е.М. сумите от 28,70 евро – главница, ведно със законната лихва за периода от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: 10,86 евро –държавна такса и постановил изпълнителен лист в полза на заявителя Н.Е.М., с ЕГН:
**********, за сумата от 204,50 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. В мотивите на акта е направена констатация, че липсват доказателства за заплащане на сумата от 204,50 евро – адвокатско възнаграждение, а възражението за прекомерност, релевирано с възражението по чл. 414а ГПК, не е обсъдено.
При изложената процесуална хронология въззивният намира следното:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато е 2 подадена частна жалба по чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск.
Указанията следва да намерят и в случаи като настоящия при депозирано възражение по чл. 414а ГПК. При наличие на такова е възможно произнасяне относно дължимостта на разноските в хипотезата на чл. 414а, ал.
3 ГПК, изходът от което би било обуславящо за наличието на предмет на жалбата по чл. 413, ал. 1 ГПК. Поради това до постановяване на окончателен съдебен акт по възражението по чл. 414а ГПК, заповедният съд не следва да пристъпва към администриране на жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
В случая в процесното възражение по чл. 414а ГПК е инкорпорирано възражение за прекомерност на присъденото със заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение и в тази част то има характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. Това е така, защото нормата на чл. 414а, ал. 3 ГПК предвижда, че единственото възражение, което длъжникът може да направи срещу разноските по заповедта за изпълнение по този ред е, че не е дал повод за предявяване на вземането (аналогично на чл. 78, ал. 2 ГПК). Тя въвежда изключение от общия процесуален ред за оспорване на разноските по заповедта за изпълнение, поради което не може да бъде тълкувана разширително. По всички останали въпроси, свързани с разноските по заповедта обаче - недължимост, недоказаност, прекомерност и пр., компетентен да се произнесе е окръжният съд по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.
Възприемане на обратната теза, води до неприемливи процесуални резултати.
Тъй като посредством разширително тълкуване на чл. 414а, ал. 3 ГПК, т.е. без изрична процесуална норма, на длъжника би се предоставило право, след като е пропуснал срока за депозиране на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, да оспори размера на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение. То влиза и в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че разпоредбата на чл.248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, тъй като при произнасяне в заповедта по искането за разноските по този ред би се достигнало до нейното изменение.
По настоящото дело първоинстанционният съд не е пристъпил към преценка за допустимостта на частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 825 / 09.07.2026 г. по ЧГД № 1100/2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, инкорпорирана във възражението по чл. 414а ГПК, преди да има влязъл в сила съдебен акт по него, защото не е имал подобно правомощие.
Не се касае и до непълнота на определението в обжалваната част, защото, както беше посочено, заповедният съд няма правомощие да пререшава въпроса с размера на присъденото адвокатско възнаграждение в производство по чл. 414а ГПК. Последното може да бъде осъществено единствено от окръжния съд в производство по чл. 413, ал. 1 ГПК. При това положение, 3 настоящият състав намира, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който в обжалваната част няма преграждащ характер и за който не е предвидена и изрична обжалваемост, т.е. не попада в нито една от изброените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези, поради което е окончателен.
Въззивният съд не разполага с правомощие в настоящото производство по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено със заповедта за изпълнение. Нито да констатира прекрати производството и да даде задължителни указания на заповедния съд да допълни акта си като разгледа възражението за прекомерност, тъй като в тази част то има характер на частна жалба и подлежи на разглеждане след администрирането й, ако е допустима. Аргументи за недопустимостта на жалбата могат да бъдат открити и в съдебната практика, съгласно която актовете на първостепенния съд по чл.
415, ал. 2 от ГПК /сега чл.. 415, ал. 5 ГПК/, с които е отказано обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на инстанционен контрол (вж. Определение № 570 от 30.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2024/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 933 от 15.12.2010 г. по ч. т. д.
№ 834/2010 г., на ВКС ТК, I т. о., определение от 11.05.2010 г. по ч.гр.д. № 238/2010 г. на ВКС, Определение № 570/30.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2024/2015 г, на ВКС). Прието е, че определенията по чл. 415, ал. 5 ГПК имат характер на преграждащ развитието на производството акт само в хипотезата, в която е постановено обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като с това действие се слага край на заповедното производство. Аналогична е разпоредбата и на чл. 414, ал. 4 ГПК, предвиждаща обезсилване на заповедта за изпълнение, ако заявителят не е подал становище в срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК. В случай, че такова становище е подадено, съдът се произнася по възражението, като може да го уважи и съответно да обезсили издадената заповед или да го отхвърли изцяло или частично. В случай, че спорът остане висящ единствено в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, извън хипотезата на чл. 414а, ал. 3 ГПК, той трябва да бъде решен по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, в случай, че е депозирана частна жалба от недоволната страна. Поради изложеното настоящият състав намира, че процесната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
След влизане в сила на определението заповедният съд следва да изпълните правомощията си по администриране на жалбата по чл. 413, ал. 1 ГПК, инкорпорирана във възражението по чл. 414а ГПК. При извършването й следва да държи сметка, че съгласно чл. 275 ГПК срокът за предявяване на частна жалба е едноседмичен от уведомяването (вж. Определение № 108 от 6.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 814/2015 г., I г. о., ГК и Определение № 677 от 19.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4650/2014 г., IV г. о., ГК), в случая на длъжника е връчен препис от заповедта на 11.08.2026 г., а процесното възражение, с инкорпорирана в него частна жалба, на 11.09.2026 г.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, депозирана от „Мъни 4
Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от В.К. – изпълнителен директор, чрез адв. М. У., против Определение № 585/23.09.2026 г. по ЧГД № 1100/2026 на РС-Радомир.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частните жалбоподатели.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
Разпечатката съдържа 43 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b39a5b4-0b7b-450a-85a0-220ae772e9e5