Решение № 6826 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6826 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100512159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 7294/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 43 178/2021 г. на СРС, ГО, 64 състав, С. М. Ю. е осъден да заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 500, ал. 2 КЗ, сумата от 1 500 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по преписка № 210581749 за неимуществени вреди, претърпени от Д.С.С., вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. на път В 65 1145, км 17+500, предизвикано по вина на ответника, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е бил ищецът, като към датата на събитието ответникът не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.07.2021 г.) до погасяването, като искът е отхвърлен за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 2 200 лева.

Подадена е въззивна жалба вх. № 151493/30.05.2023 г. от ищеца „Д.з.“ АД против решението в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 2 200 лева.

Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е определил като размер на регресното вземане сума по - малка от действително заплатената на пострадалото лице сума от 2200 лв. за претърпени неимуществени вреди. Сочи, че възстановителният период за пострадалия от ПТП е бил над 7 дни, лечението е провеждано около месец. Често вследствие на подобни увреждания оставали хронични травми. При определяне размера на вземането съдът не бил взел предвид преживеният стрес от пострадалия при ПТП. Също така на последно място с извънсъдебно споразумение между въззивника застраховател и пострадалия е определен именно 1 размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2 200 лв., а не 1 500 лв. – присъдена сума по решението.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от 26.03.2024 г. от въззиваемия и ответник С. Ю., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че решението е правилно в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Според чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. служебната проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, като при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на неговата правилност. Тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Изключение от това е приложението на императивна материалноправна норма и в хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора.

В случая не се поставя необходимост от приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма, нито съдът следи служебно за интереса на някоя от страните, поради което съдът при проверка правилността на решението е органичен до посочените в жалбите доводи за неправилност на решението, а именно: размера на обезщетението за неимуществени вреди за пострадалия от ПТП, претендиран по регресното вземане по чл. 500, ал. 2 КЗ, и дали правилно искът е бил отхвърлен за горницата над 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 2 200 лв.

Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

В отговор на

Според чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. По предявения иска в тежест на ищеца въззивник / и застраховател по ГО / е било да докаже, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС Алфа Ромео рег. № А **** МВ, управлявано към момента на ПТП от ответника С. Ю., е била застрахована при ищеца; наличието на виновно противоправно поведение на ответника С. Ю. - водач на МПС, относно настъпването на ПТП, при което са причинени телесни увреждания на пострадалия Д.С.; размера на причинените във връзка с ПТП неимуществени вреди на Д.С.; че ищецът заплатил на пострадалия сумата от 2 200 лв.; че ответникът С. Ю. към датата на настъпване на ПТП не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, съответно е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: към датата на ПТП 30.10.2019 г.

2 гражданската отговорност на водача на МПС Алфа Ромео рег. № А **** МВ, управлявано към момента на ПТП от ответника С. Ю., е била застрахована при ищеца по полица № БГ08119001889262 с период на покритие 06.07.2019 г. – 05.07.2020 г.; че вина за настъпване на ПТП има именно ответникът С. Ю., който е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е настъпил удар с МПС рег. № А **** АМ, управлявано от пострадалия Д.С., при което са причинени телесни увреждания на последния; че ищецът заплатил с две преводни нареждания от 15.01.2020 г. и от 20.03.2020 г. на пострадалия Д.С. сумата от 2 200 лв.; че ответникът С. Ю. към датата на настъпване на ПТП не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска единствено по размер по доводи, че определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Навежда, че не е страна по споразумение от 17.03.2020 г., с което по преписка № 210581749 за неимуществени вреди застрахователят по ГО и пострадалият са се съгласили да бъде изплатена сумата от 2 200 лв.

Въззивната проверка на решението е съсредоточена единствено относно размера на обезщетението за горницата над присъдения размер от 1 500 лв. до претендираната сума от 2 200 лв.

Установява се от писмените доказателства, а и в този смисъл е заключението на приетата без възражение от страните съдебно- медицинска експертиза, че вследствие на ПТП пострадалият е получил прорезни наранявания, травма на главата и травма на лумбалната област. Не са установени счупвания и или по-сериозни неврологични усложнения след незабавен преглед от невролог при ЦСМП Бургас. Пострадалият е отказал настаняване в болница и е провел лечение у дома. Изписан му е Мипрофен в продължение на 7 дни. Мипрофен е противовъзпалителнно лекарство / нестероидно противовъзпалително средство/ за облекчаване на болковата симптоматика и признаците на локална тъканна реакция при мекотъканни травми. Според заключението на СМЕ оплакванията са били с голям интензитет непосредствено след произшествието, но постепенно са отзвучали в резултат на провежданото лечение за период от около един месец.

Така, съдът приема, в какъвто смисъл е и приетото в обжалваното решение, че възстановителният период при пострадалия от ПТП е продължил около месец.

Пострадалият е имал порезни наранявания по главата и тялото, както и травма на кръста. Не се установява да са налице трайни нелечими увреждания за пострадалия вследствие на ПТП. Лечението е провеждано в домашни условия с прием за период от 7 дни на нестероидно противовъзпалително средство. Според заключението на експертизата след края на периода пострадалият е напълно възстановен. Недоказано е останало по делото, а и липсват изложени нарочни доводи в тази насока в исковата молба, вследствие на ПТП пострадалият да е преживял стресова реакция, обоснована с необходимата конкретика.

Според т. II от Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие е свързано с преценката на редица конкретни обективни обстоятелства, сред които характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата около извършването, моралните страдания и други. Предвид установените факти по делото, изложени по-горе, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да се присъди, е правилно определен до размера от 1 500 лв., като правилно искът е 3 отхвърлен за горницата над тази сума до 2 200 лв.

Действително с извънсъдебно споразумение от 17.03.2020 г. по преписка № 210581749 застрахователят по ГО и пострадалият са се съгласили да бъде изплатена сумата от 2 200 лв. като обезщетение за неимуществени вреди. Според посоченото в самото споразумение това обезщетение е за репариране на болките и страданията вследствие на телесните увреждания, посочени по-горе, но и за неуточнените „разходи за лечение“, „бъдещи болки и страдания“ и „допълнително и последващо лечение“, „трайни последици“.

Ответникът обаче не е страна по това споразумение. При липса на установен със сила на пресъдено нещо размер на обезщетението за неимуществени вреди същият подлежи на изследване и определяне по настоящото дело. Съгласно Определение № 100 от 18.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1639/2019 г., I т. о., ТК когато застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение по споразумение с увреденото лице, в производството по чл. 274, ал. 1 КЗ /разпоредба от отм. КЗ аналогична на тази на чл. 500 КЗ актуален/ ответникът може да навежда възражения относно това дали размерът на изплатеното обезщетение е в съответствие с критериите по чл. 52 ЗЗД, тъй като застрахованият не е страна по постигнатото споразумение.

Правилно с обжалваното решение искът по чл. 500 КЗ на ищеца е бил отхвърлен за горницата над 1 500 лв. Решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7294/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 43178/2021 г. на СРС, ГО, 64 състав, В ЧАСТТА, с която искът на „Д.з.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. ****, против С. М. Ю. с ЕГН ********** с адрес: с. Просеник, общ. Руен, област Бургас, с пр. основание чл. 500, ал. 2 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по преписка № 210581749, полица № БГ08119001889262, за неимуществени вреди, претърпени от Д.С.С., вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. на път В 65 1145, км 17+500, предизвикано по вина на ответника, като към датата на събитието ответникът не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.07.2021 г.) до погасяването, е отхвърлен за горницата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 2 200 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 700 лв. считано от подаване на исковата молба (22.07.2021 г.) до окончателното погасяване.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5