Решение № 539 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500949 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба вх. №12607/03.04.2025 по описа на ПОС от „БУЛЦВЕТ“ЕООД против Постановление за разноски от 06.01.2025 г. в ППИ на ЧСИ К.П.,рег.№*** район на действие Окръжен съд – Пловдив по изп.д.

№***/*** г. , с което е определен размер от 3457,92лв на дължимите разноски по ТТРЗЧСИ. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно и да се намали размерът на таксите по ТТЗЧСИ.

Ответникът по жалбата – „С.Г.Груп и Партньори“ООД, ЕИК 201702115 гр.София – чрез ав.В.Г., взискател в изп.производство - счита жалбата за основателна.

От присъединения взискател ТД на НАП- не е постъпило становище.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.П., в които изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, а по същество - за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите по жалбата, намери следното:

1

Жалбата е подадена от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима, поради следното:

Обжалваното действие – определените разноски по чл.26 ТТЗЧСИ в размер на 3457,92 лв. в ППИ с изх.№ 705 от 06.01.2025 г. е връчена на длъжника по имейл: ****, *** на дата – 22.01.2025 г. /л.109 от ИД/, а жалбата е подадена чрез ЧСИ на 28.02.2025 г., но същата не е просрочена, тъй като съгласно чл.38, ал.2 и ал.3 от ГПК, връчването на призовки и съобщения по имейл е редовно ако страната е избрала такова връчване и е посочила адрес на електронна поща за връчване, за което в случая няма данни по ИД, а съгласно чл.41а,ал.2 ГПК, когато връчването се извършва по чл.38,ал.3 ГПК, съобщението или книжата се считат за връчени в деня, в който адресатът е потвърдил получаването им; в случай, че получаването не е потвърдено в 7дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

Тъй като процедурата не е спазена, ППИ не е редовно връчена на длъжника, поради което жалбата не е просрочена.

По същество:

В жалбата са изложени оплаквания, че от образуване на ИД до подаване на жалбата не са били извършени същински изпълнителни действия за удоволетворяване на взискателя – насрочвани били описи на движими вещи, които не били извършвани; през 2018 г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника, по който не са постъпвали суми по делото. ЧСИ непрекъснато правил справки в НАП за наличие на публични задължения; през м.02.2020 г. постъпило удостоверение от НАП за наличие на такива за 32115,07 лв., в което е посочено, че за обезпечаване вземането на държавата са наложени обезпечителни мерки от НАП; тъй като в удостоверение от НАП от м.01.2024 г. е посочено, че задълженията на Булцвет ЕООД са в размер на 1501,11 лв., ЧСИ съставил протокол от 09.01.2024 г., в който е записал, че са постъпили плащания по сметка на НАП и е начислил такса по т.26 ТТЗЧСИ за платената сума от 30613,96 лв. /изчислена от ЧСИ като разлика между двете суми 32115,07 лв. и 1501,11 лв./, което счита за незаконосъобразно, тъй като ЧСИ е начислил такси за събиране на вземане, за което образуваното ИД не е причина. Поради това счита, че неправилно била изчислената таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като пропорционалната такса материалния интерес 2 следвало да се изчисли въз основа само на присъдените вземания по ИЛ.

Мотивите на ЧСИ са, че от длъжника се събират всички такси, в т.ч. пропорционалната такса по т.26 от ТЗЧСИ и разноските по чл.31 ТТЗЧСИ без значение дали погасяването от длъжника е извършено пряко на взискателя или сумата е платена по сметка на ЧСИ. Цитира съд.практика –решение №786/13.6.2023 г. на ПОС, 8 гр.с. по гр.д.№1238/2023 г. и решение №640/4.10.2010 г.на ВКС по гр.д.№920/2009 г, 4 ГО.

По направените доводи ПОС намира следното:

Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ П. на 20.01.2014 г. по молба на взискателя „С.Г. Груп“ООД въз основа на ИЛ от 01.10.2012г., издаден от РС-Първомай, с което е осъден длъжникът да заплати сумата от 25,84лв.главница, 7,82 лв.-лихви за периода 8.9.2009-26.7.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -10.8.2012 г. до изплащане на вземането, 25 лв. разноски по делото и 120 лв.- адвокатско възнаграждение, или общо 178,66 лв. ЧСИ е изискал удостоверение от НАП за наличие на задължения на Булцвет ЕООД към държавата и на 11.02.2014 г. е присъединил държавата като взискател за посочените суми в удостоверението. Длъжникът не е бил уведомен за присъединяването на държавата като взискател по ИД. ПДИ е била връчена на длъжника на 09.06.2014г чрез кур.фирма „Спиди“ /л.32 о ИД/, с която се иска от него да заплати сумата 9777,15 лв., която включва освен сумите по ИЛ и 240 лв. разноски по ИД и 1007,08 – такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 8346,52 лв., дължими към 19.6.2014 г. На л.72 от ИД е изготвен протокол за погасяване на дълга от 10.4.2020 г., който имал сила на постановление за разноски, който няма данни да е връчен на длъжника. С писмо изх.№381/3.1.2024 г. /л.94 от и.д./, ЧСИ е изискал от НАП актуалния размер на публичните задължения на длъжника. С протокол от 9.1.2024 г. ЧСИ е начислил такса по т.26 ТТРЗЧСИ заплатената от длъжника към НАП сума от 30613,96 лв. за дълг, който не е включен в издадения ИЛ по който е образувано ИД.

В цитираното от ЧСИ р.№640/4.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№920/2009 г. на 4 ГО е казано, че длъжникът оп ИД дължи пропорционална такса върху събраната сума след предявяване на ИЛ, назависимо дали плащането на задължението е пряко на взискателя или е събрано от ЧСИ, като разглежданият случай визира плащане на взискател по ИД, но не касае 3 доброволните плащания на данъчните задължения на длъжника по ИД към НАП, за които плащания към държавата не е образувано настоящето ИД, поради което ПОС намира, че незаконъобразно върху тези плащания ЧСИ е начислил такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл.79 ЗЧСИ, съдия-изпълнителят изготвя сметка за разноските, екземпляр от която се връчва на задълженото лице. В ал.2 на чл.79 ЗЧСИ е казано, че в нея следва да бъдат посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалните такси, сумата за дължимите такси и допълнителните разноски.

ПОС намира, че размера на таксата от 3457,92лв.по тарифата към ЗЧСИ не е правилно определена, тъй като ПОС намира, че са допуснати нарушения на чл.79 ЗЧСИ – не е изготвена сметка от ЧСИ, в която да са посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат обикновените такси и техните размери, не е връчена на длъжника такава сметка – в ППИ е посочена общо сума на разноските за ЧСИ в размер на 3457,92лв. без да е конкретизирано какво включва тази сума.

Горното налага извода, че обжалваното постановление следва да се отмени, а делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново постановление за разноските съобразно изложените по-горе мотиви.

По така изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 06.01.2025 г. в ППИ на ЧСИ К.П.,рег.№*** район на действие Окръжен съд – Пловдив по изп.д.№***/*** г., с което е определен размер от 3457,92лв. на дължимите разноски по ТТРЗЧСИ.

ВРЪЩА делото на ЧСИ К.П.,рег.№***, район на действие Окръжен съд – Пловдив за изготвяване на ново постановление за разноски при съобразяване указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5