Решение № 803 от 11.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501240 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 32021/11.10.2023г. по регистъра на ЧСИ П И., подадена от П. к. Б., ЕИК ........ – длъжник по изпълнително дело № 20238830400153г. по описа на ЧСИ П И. срещу разпореждане с изх. № 1131 от 04.10.2023г., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител по молба на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че след получаване на призовката за доброволно изпълнение на 21.09.2023г. е узнал за образуваното срещу него изпълнително дело № 153/2023г., с което взискателите М. Г. и С. Г. претендират за събиране на присъдената им законна лихва върху парични вземания, за които са образувани други две изпълнителни дела – изп.дело № 1512/2022г. и изп.дело № 1513/2022г. Посочва, че е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване на изп.дело № 153/2023г. по описа на ЧСИ П И., а в случай на отказ – за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение до минималния размер съгласно Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Счита, че изп.дело № 153/2023г. е трето поред образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д.№ 1183/2021г. по описа на РС-Провадия, в случая само за вземането на взискателите за законна лихва, при налични други образувани изпълнителни дела за вземания за главница. Посочва, че разделянето на вземанията за образуване в отделни изпълнителни дела е неоправдано и представлява злоупотреба с право от страна на 1 взискателите. Счита, че молбата на взискателите за присъединяване на вземането им за законна лихва към вече образуваните изпълнителни дела е следвало да бъде уважена и последното образувано изпълнително дело /изп.дело № 153/2023г./ да бъде прекратено. На това основание оспорва отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В случай на неоснователност на жалбата моли съдът да се произнесе по искането на жалбоподателя-длъжник за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите определено в размер на 600 лева, поради непроизнасяне на съдебния изпълнител по него.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите С. Ю. Г. и М. Б. Г., чрез процесуалния им представител. Считат подадената жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане № 1131/04.10.2023г. за правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията в жалбата, че трите изпълнителни дела са образувани въз основа на един изпълнителен лист, като посочва, че по гр.д.№ 1183/2021г. са издадени общо 3 изпълнителни листа – изп.лист № 53/14.10.2022г.; изп.лист № 84/14.10.2022г. и последният изп.лист № 102/19.12.2022г. въз основа на който е образувано настоящото изп.дело № 153/2023г. по описа на ЧСИ П И.. Възразява и срещу молбата на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Писмено становище по жалбата е депозирано и от присъединения взискател ТД на НАП-Варна, като с него посочва, че жалбата не съдържа искания, които касаят публичните вземания на НАП.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по изп.дело № 20238830400153 по описа на ЧСИ П И. е образувано на 02.02.2023г. по молба на С. Ю. Г. и М. Б. Г. въз основа на изпълнителен лист № 102/19.12.2022г. издаден по ч.гр.д.№ 1183/2021г. по описа на РС - Провадия срещу длъжника П. к. „Б.“ само за присъдената в полза на взискателите дължима законна лихва върху присъдените главни вземания, за които са образувани изп.дело № 1512/2022г. и изп.дело № 1513/2022г. по описа на ЧСИ П И..

Присъединен взискател по право е ТД на НАП с вземане за данъчно задължение на длъжника П. к. „Б.“.

На 27.03.2023г. взискателите С. Ю. Г. и М. Б. Г., чрез процесуалния си представител са сезирали ЧСИ П И. с искане за издаване на удостоверения и присъединяване на изп.дело № 153/2023г. към всяко от вече образуваните изп.дело № 1512/2022г. и изп.дело № 1513/2022г.

До длъжника по изпълнението П. к. „Б.“ е изпратена покана за доброволно 2 изпълнение, в която са посочени размерите на дължимите законни лихви към всеки от взискателите, както и приетите съдебни разноски в размер на 600 лева - разноски по изпълнението и 311,08 лева – такси по ТТРЗЧСИ.

С молба от 04.10.2023г. наименована „Жалба“ до ЧСИ П И., длъжникът П. к. „Б.“ е сезирала съдебния изпълнител с искане за прекратяване на производството по изп.дело № 153/2023г. и за присъединяване на сумите за събиране по изп.дело № 1512/2022г. и изп.дело № 1513/2022г. по описа на ЧСИ П И.. В условията на евентуалност, при неуважаване на молбата за прекратяване на делото се иска произнасяне от съдебния изпълнител за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите от 600 лева до минималния предвиден в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В отговор на молбата на длъжника от 04.10.2023г. е постановено от ЧСИ П И. обжалваното разпореждане изх.№ 1131/04.10.2023г., с което е отказано прекратяване на изп.дело № 153/2023г. Отказът е мотивиран с това, че изп.дело е образувано на основание чл.426 от ГПК по искане на взискателя и въз основа на изпълнителен лист, а присъединяване не може да се направи, тъй като изпълнителният лист е едновременно осъдителен титул за законна лихва за двамата взискатели.

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20238830400153 по описа на ЧСИ П И. за неоснователна.

Длъжникът - П. к. „Б.“ твърди, че образуваното изп.дело № 153/2023г. по описа на ЧСИ П И. е неоснователно, предвид на това че същите взискатели са образували срещу него предходни изпълнителни дела - № 1512/2022г. и изп.дело № 1513/2022г., по които са могли да присъединят и вземането за законна лихва, поради което образуването на ново самостоятелно изпълнително дело се явява злоупотреба с право, целящо единствено да увеличи дълга на длъжника чрез заплащане на допълнителни такси към ЧСИ и адвокатско възнаграждение.

Изложените възражения са неоснователни. На основание чл.426 oт ГПК съдебният изпълнител дължи образуването на изпълнително производство въз основа на представен изпълнителен лист. В случая съдебният изпълнител е бил сезиран от взискателите с молба за образуване на изпълнително дело, към която е бил приложен изпълнителен лист № 102/19.12.2022г., поради което не е било налице основание за постановяване на отказ на образуване на изпълнително дело. Прекратяването на надлежно образувано изпълнително производство е функция на настъпило основание за това сред изрично посочените в чл.433, ал.1 от ГПК. Затова при настъпило основание за прекратяване на воденото срещу него изпълнителното производство, длъжникът следва да сезира съдебния изпълнител с молба в посочения смисъл, в която да изложи конкретни факти, които счита че водят до необходимост от прекратяване по чл.433, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като нито съдебният изпълнител, нито съда, при обжалване на отказът му както е настоящия случай, има задължение да изследва всички посочени в закона основания за прекратяване, за да прецени дали някое от тях не е налице, още повече че някой от основанията по чл.433, ал.1 от ГПК 3 предполагат и представяне на писмени доказателства /чл.433, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 7 от ГПК/.

В случая жалбоподателят не е изложил фактически твърдения за приложимостта на никоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на валидно образуваното изпълнително производство, а и тези по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и т.8 не биха могли да се презумират. При това положение следва да се приеме, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20238830400153 по описа на ЧСИ П И., поради което постановения отказ за прекратяване от 04.10.2023г. се явява законосъобразен.

По възраженията за злоупотреба с право съдебният състав намира, че такава би била налице, когато правото се упражнява недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 от Конституцията на Р.България/, както и в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 от ЗЗД/. Злоупотреба с право би била налице например, когато взискател е упражнил недобросъвестно процесуалното си право да инициира изпълнителен процес при положение, че вече е получил плащане на сумата по изпълнението. Настоящата хипотеза не е такава, а от друга страна евентуалната доказана злоупотреба с право не е основание за прекратяване на вече образуваното изпълнително производство, а такова за обезщетяване на претърпени вреди от задълженото лице /имуществени и/или неимуществени/.

Следва обаче да се отбележи, че в преписката по изпълнителното дело липсва нарочен акт на съдебния изпълнител, с който същият се произнася по молбата на взискателите от 27.03.2023г. за издаване на удостоверения за размера на дълга по изп.дело № 20238830400153 по описа на ЧСИ П И. с цел присъединяването им по вече образуваните от всеки от двамата взискатели изпълнителни дела № 1512/2022г. и № 1513/2022г. Пречка за присъединяване на вземането за законна лихва за общо събиране с вземанията за главница на двамата взискатели по всяко от двете образувани изпълнителни дела не е налице, доколкото макар и обективирани в един изпълнителен лист вземанията за законна лихва на всеки от взискателите са самостоятелни и определяеми по размер.

По отношение на искането във въззивната жалба, формулирано в условията на евентуалност, за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите от 600 лева до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящият съдебен състав намира, че следва да укаже както на жалбоподателя, така и на съдебния изпълнител, че компетентен да се произнесе по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от взискателите е именно съдебният изпълнител, който е бил сезиран изрично с такова искане в молбата от 04.10.2023г., по която до настоящия момент липсва произнасяне.

Последното е част от компетенциите на съдебния изпълнител по определяне и приемане на разноските по изпълнението и едва произнасянето му в този смисъл би бил надлежен акт подлежащ на съдебен контрол с жалба по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу отказа на ЧСИ 4 да прекрати изпълнителното дело, с която допустимо е сезиран, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При връщане на изпълнителното дело при съдебния изпълнител същият дължи произнасяне съобразно мотивите в настоящия съдебен акт.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК жалба с вх. № 32021/11.10.2023г. по регистъра на ЧСИ П И., подадена от П. к. Б., ЕИК ........

– длъжник по изпълнително дело № 20238830400153г. по описа на ЧСИ П И. срещу разпореждане с изх. № 1131 от 04.10.2023г., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител по молба на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5