Решение № 1025 от 09.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Варна , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100500598 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 268901/29.09.2020 г., уточнена с молба № 273525/15.10.2020 г. от М. КР. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ж.к. „Вл. В.“, бл. 403, вх. 14, ет. 1, ап. 2, чрез адв. З.М., против Решение № 3687/04.08.2020 г. по гр. д. № 10198/2019 г. на 50-ти състав на ВРС, с което на осн. чл. 150 от СК е изменен размера на определената с Решение № 3067/24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1395/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, издръжка, дължима от него в полза на децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, чрез майка им и законен представител В. АТ. К., от 100 лв. на по 260 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, и на осн. чл. 127а от СК, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата – М.Г., на малолетните деца Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, да бъдат издадени паспорти и да пътуват до всички държави-членки на ЕС, придружавани само от майка им В. АТ. К. или придружени от друго лице, само със съгласието на майка им, без да се иска предварително писмено съгласие от него, като техен баща, до навършване на 14годишна възраст - 25.01.2025 г., без ограничение в броя на пътуванията, които да се осъществяват в период, различен от определения със съдебното решение режим на лични отношения с него, и е осъден да заплати разноски в размер на 866.67 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 1 от ГПК.

Счита обжалваното решение за постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, поради което е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за издръжка на двете деца за разликата над 200.00 лв. до присъдените 260.00 лв. в полза на всяко едно от децата, както и исковата претенция за издаване на паспорти на децата и за пътуванията им извън страната. Твърди, че определеният от съда размер на издръжките, не е съобразен с нуждите на децата. От представените доказателства за разходи, свързани с тренировките на Г. по кикбокс и заниманията на Ж. по йога, не можело да се направи извод за това, че са с траен характер. Заниманията на детето Ж. се провеждат в училище, следователно по време на извънредната епидемична обстановка, са преустановени. Представени са доказателства за закупени стоки, които не са от първа необходимост или не са закупени за нуждите на децата.

Твърди, че той осигурява нуждите на децата си за рождените им дни и празненства, за извънкласните им занимания, летни лагери, зелени училища и занимални, закупил им е мобилни телефони, сметките по които заплаща също той, като е предоставял средства на майка им на ръка, а тя се е снабдявала с разписки и фактури на свое име. Превратно са преценени неговите възможности да дава издръжка. Не извършва към момента дейност, предвид Ковид-19 разпространението. Неправилно са преценени възможностите му да реализира доходи от автомобилите, собственост на дружеството, чрез което упражнява дейност, както и свидетелските показания.

В останалата си част, относно дадените, заместващи съгласието му разрешения, първоинстанционното решение не е в интерес на децата. Сочи, че не е отказвал да бъдат издадени паспорти на децата. Неговото единствено желание е да знае за какъв период и кои държави ще посещават децата. Не е установена конкретна нужда децата да пътуват до различни държави, с оглед съществуващата задължителна за съдилищата практика на ВКС ТР № 1/2016 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСГК.

Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е такова в противоречие с ТР № 5/30.01.1992 г. по гр. д. № 5/1991 г. на ОСГК на ВС. Представя и моли да бъдат приложени 5 бр. извлечения от сметки и 2 бр. фактури.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. АТ. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ***, чрез адв. Б.Б., с който оспорва жалбата, като неоснователна. Посочва, че от първоначалното определяне на дължимата от бащата в полза на децата издръжка, е изминал значителен период от време и нуждите на децата са нараснали. Налице е изменение на обществено-икономическата обстановка в страната, предвид многократното изменение на МРБ. Твърди, че въззивникът само веднъж е поел разходите за празненството за рождения ден на децата, а веднъж - на 50%. Никога не е давал допълнително средства, с изключение на тези за издръжка.

Телефоните, които закупил за децата, били втора употреба и са само с едно зарядно 2 устройство. Твърди, че бащата има по-добро финансово състояние в сравнение с нея. Счита, че е справедливо бащата да участва в издръжката на децата със сумата от по 260.00 лв. за всяко от тях.

Относно оплакванията в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с пр. осн. чл.

127а от СК смята, че са неоснователни. Счита, че е в интерес на децата да пътуват в ЕС, позовавайки се на приетото в решение от 10.02.2015 г. на ЕСПЧ по жалба № 77818/2012 г.

Пенчеви срещу България. Решението е правилно и в частта за разноските. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Подадена е и частна жалба с вх. № 262205/12.01.2021 г. от М.Г., чрез адв. З.М., срещу Определение № 264801/16.12.2020 г. по гр. д. № 10198/2019 г. на 50-ти състав на ВРС, с което е намален, на осн. чл. 248 от ГПК, дължимия от него размер на разноските в полза на В. АТ. К., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, от 866.67 лв., но само до 800.00 лв. Счита, че присъденият в полза на ищцата размер на разноските и в размер на 800.00лв. е завишен.

Посочва, че съдът е постановил акта си, без да съобрази трайната съдебна практика, визирайки решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС.

В писмен отговор В.К., чрез адв. Б.Б., оспорва частната жалба, като неоснователна.

Счита, че претендираният и присъден размер на разноските, е съобразен изцяло с фактическата и правна сложност на делото. Моли за потвърждаване на обжалвания акт.

ДСП-Варна не взема становище по постъпилите въззивна и частна жалба.

В с. з. на 13.04.2021 г. М. КР. Г., чрез процесуалния си представител адв. З.Й., заявява, че поддържа въззивната си жалба.

Относно така предявените искове с правно основание чл. 150 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК, се излагат следните твърдения, респективно възражения от страните:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. АТ. К., като майка и законен представител на Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, против М. КР. Г., искове с правно основание чл.

150 от СК за изменение на определената с Решение № 3067/24.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1395/2013 г. по описа на ВРС, издръжка в полза на децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а от 100 лв. на по 300 лв. месечно за всяко от децата, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, и чл. 127а от СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М.Г., за осъществяване на задгранично пътуване на малолетните деца Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, със съгласието на майката, неограничено до страни-членки на ЕС и до Република Турция, и заместващо съгласие на бащата за издаване и получаване на паспорт от майката за децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а.

В исковата си молба, насочена срещу М. КР. Г., ищцата В. АТ. К., чрез адв. Б.Б.

3 излага, че сключеният между страните брак е прекратен с развод с решение, постановено по гр. дело № 1395/2013 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 26.06.2013 г. Посочва, че с решението, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, е предоставено на майката, а бащата е осъден да изплаща месечна издръжка в размер на по 100 лв. за всяко от тях. Ищцата твърди, че от датата на определяне на дължимата от бащата издръжка в полза на децата, са изминали близо 6 години, с оглед на което потребностите им значително са нараснали, което води до увеличаване и на необходимите средства за тяхното покриване. В исковата молба се излага, че детето Г. посещава кикбокс и шах, а Ж. – йога, което налагало заплащане на допълнителни разходи за такси и облекло. Децата посещавали и лагери, зелени и подготвителни училища. Ищцата посочва, че работи като терапевт в НПО „Хора с увреждания“ и получава възнаграждение в размер на 650 лв. Твърди, че ответникът е едноличен собственик на капитала на две търговски дружества, поради което реализира доходи в по-голям размер от нея. С оглед трайното и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен размерът на присъдената издръжка, моли предявеният иск да бъде уважен. По отношение на искането за пътуване, обосновава интерес за даване на заместващо съгласие на бащата с оглед обстоятелството, че същият отказвал да предостави такова, а децата следвало да пътуват извън страната, за посещение на културни дестинации и срещи с близки роднини. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. КР. Г., чрез адв. З.М., е подал отговор, в който признава, че е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата, в размер на по 100 лв. за всяко от тях, но счита, че не е настъпило изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в размера, като отделно от това счита, че същият е завишен. Сочи, че предвид безплатния образователен процес, не са необходими допълнителни средства за закупуване на учебни материали. По отношение на твърденията за посещение на извънкласни занимания счита, че не са ангажирани доказателства. Твърди, че с оглед фактическата раздяла на страните, като баща поемал значителна част от разходите за децата, като заплащал издръжка в размер на общо 400 лв., която била в по-висок размер и от определената от съда. Сочи, че възможността му за издръжка е в размер на по 200 лв. за всяко дете. Твърди, че заплаща издръжка в размер на 1200 евро годишно и на друго дете от първия си брак, което живее с майка си в Германия. Излага, че търговските дружества, на които е едноличен собственик, са във влошено икономическо състояние. Посочва, че брутният му доход за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2019 г., възлиза на сумата от 6720 лв. и не притежава движимо или недвижимо имущество, което да използва за допълнителен източник на средства, за разлика от ищцата, която получава доходи от отдаден под наем недвижим имот. По тези съображения оспорва исковете за сумата над 200 лв. за всяко дете.

Противопоставя се и на искането за даване на разрешение за пътуване на децата неограничен брой пъти в чужбина, доколкото се касае за дълъг период, и не е в техен интерес. Твърди, че по този начин би се препятствала възможността му да осъществява режима си на личен контакт с децата. Сочи, че е депозирал искане за промяна на личните отношения с децата, за което било образувано гр. дело № 10604/2019 г. по описа на ВРС, 40 4 с-в. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете по чл. 127а от СК.

ДСП-Варна счита, че молбата следва да бъде уважена, като решението бъде съобразено с представените доказателства за доходите на родителите. По искането за даване на разрешение за пътуване в чужбина намира, че следва да се предостави, с посочване на конкретен период и държави.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от представените по делото удостоверения за раждане, че децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, са родени на 25.01.2011 г., и техни родители са М. КР. Г. и В. АТ. К..

Не се спори още и за това, че сключеният между М. КР. Г. и В. АТ. К. брак, е прекратен с развод с Решение № 3067, постановено по гр. дело № 1395/2013 г. по описа на ВРС, като със същото решение, упражняването на родителските права по отношение на децата Г. М.Г. и Ж. М.Г.а, е предоставено на майката и е определено местоживеенето им при нея. Определен е и режим на лични отношения на бащата с децата, както и издръжка в размер на по 100 лв. за всяко дете.