Определение № 81 от 01.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. К., 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20245100600139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

С Определение № 111/01.05.2024 г., постановено по ЧНД № 297/2024 г., Районен съд – К. е оставил без разглеждане жалбата на В. Д. Й. срещу Постановление на Районна прокуратура – К. от 07.03.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 86/2022 г. по описа на ОДМВР – К., като недопустима.

Срещу така постановеното определение е подадена жалба от В. Й., в качеството му на управител на „Т.-К.“ ООД, във връзка с която е образувано настоящото производство. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, както и че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че действително постановлението за прекратяване на досъдебното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице – „Т.-К.“ ООД, както и че той не представлява същото, доколкото не бил вписан като управител в Търговския регистър. Сочи, че Р.Д.Б. бил възстановен като управител на посоченото дружество с влязло в сила съдебно решение на 04.12.2023 г., като с решение на Общото събрание на „Т.-К.“ ООД, взето на 04.01.2024 г., Р.Б. бил освободен, а за управител на същото бил избран В. Й. – настоящият жалбоподател. Излага съображения, че за периода от 04.12.2023 г. до 04.01.2024 г. Р.Б. е имал качеството на управител на дружеството, въпреки че не бил вписан в Търговския регистър, тъй като вписване на обстоятелства в Търговския регистър, в това число и вписването на Р.Б. като управител, имали действие от вписването им, съгласно чл. 140, ал.4 от ТЗ. На следващо място отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл. 141, ал.6 от ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Съвместното тълкуване на посочените две 1 разпоредби водело до извода, че спрямо външните за ООД лица имало значение кое лице е вписано в регистъра. В дружествените отношения обаче правомощията на избрания управител възниквали от момента, в който дружеството и управителят изразят воля в този смисъл. Жалбоподателят сочи, че считано от 04.01.2024 г. Р.Б. не е управител на дружеството, а за управител е избран В. Й., който представлявал същото, независимо че това обстоятелство не било вписано в Търговския регистър. В случая възниквало само привидно противоречие между незабавното действие на избора на дадено лице за управител и действието на вписването в Търговския регистър спрямо трети лица. Трябвало да се има предвид дали вписания управител Р.Б. е бил известен за взетото решение на Общото събрание на дружеството, с което е освободен като управител, като жалбоподателят твърди, че същият е уведомен за това обстоятелство на 05.01.2024 г. чрез ЧСИ Х.П.. Излага съображения, че по отношение на трети лица, които са узнали това решение на Общото събрание, вписването имало само оповестително действие, тъй като представителната власт възниквала и се прекратявала от датата на решението на Общото събрание. В този смисъл била разпоредбата на чл. 141, ал.6 от ТЗ и разпоредбата на чл. 3, § 6 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и Съвета, като последната гласяла: „Дружеството може да противопостави актовете и данните на трети лица само след оповестяването им по реда на §5, освен ако докаже, че те са били известни на третите лица“. Ако се приемело, че Р.Б. е управител на дружеството, тъй като той е вписан в Търговския регистър, той нямало как да подаде жалба срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство, доколкото последното се водело срещу него. С оглед на това жалбоподателят счита, че Районен съд – К. неправилно е приел, че жалбата му е недопустима, като подадена от лице без представителна власт. Прави искане за назначаване на особен представител на дружеството, на основание чл. 29, ал.4 от ГПК, в случай, че съдът приеме, че той не може да представлява „Т.-К.“ ООД в производство по чл. 243 от НПК. С оглед гореизложеното, моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

За подадената жалба е уведомена Районна прокуратура – К., като няма постъпило възражение срещу нея.

Окръжен съд – К., след като се запозна с материалите по делото, и като провери допустимостта и правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право на такава и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Постановление от 08.07.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – К. е било образувано досъдебно производство № 86/2022 г. по описа на ОДМВР – К. за това, че на неустановени дати, за времето от месец 2 януари на 2005 г. до месец септември на 2021 г., в качеството му на длъжностно лице – управител на „Т.-К.“ ООД е присвоил чужди вещи - пари в размер на 40 524 лева, собственост на „Т.-К.“ ООД, връчени в качеството му на длъжностно лице или поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 от НК. След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление от 07.03.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, прокурор от Районна прокуратура – К. е прекратил досъдебно производство № 86/2022 г. по описа на ОДМВР – К.. Срещу постановлението за прекратяване била подадена жалба от В. Й., в качеството му на управител на „Т.-К.“ ООД. С обжалваното определение, Районен съд – К. е оставил без разглеждане жалбата на В. Д. Й. срещу Постановление на Районна прокуратура – К. от 07.03.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 86/2022 г. по описа на ОДМВР – К., като недопустима. За да постанови акта си съдът е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че съдът проверява обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, ако бъде сезиран от лицата изброени в чл.

243, ал.4 от НПК. С посочената разпоредба било регламентирано, че постановлението за прекратяване можело да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице. В случая ощетеното юридическо лице се явявало „Т.-К.“ ООД. В тази връзка се отбелязва, че само това дружество, чрез неговия законен представител, може да упражни надлежно правото на жалба по чл. 243, ал.4 от НПК, като овластеното по силата на закона да управлява и представлява дружеството било вписаното в Търговския регистър лице като негов управител.

Решаващият съд излага съображения, че жалбата е подадена от лице без представителна власт по отношение на „Т.-К.“ ООД. Жалбоподателят В. Й. не бил вписан в Търговския регистър, поради което решението от 04.01.2024 г., с което е избран за управител не било породило действие за трети лица. В този контекст е посочено, че органите на управление на дружество с ограничена отговорност и техните правомощия са предмет на регулация от ТЗ, като съгласно чл. 137, ал.1, т.5 от същия, общото събрание избира управителя на дружеството, а съгласно чл. 140, ал.1 от ТЗ, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал.2 от ТЗ, сред които е и назначаването на управител, следва да бъдат вписани в Търговския регистър.

По нататък решаващият съд обосновава крайния си извод, като посочва, че в чл. 140, ал.4 от ТЗ изрично било разписано, че избора и освобождаването на управител имат действие от вписването им в Търговския регистър, а съгласно чл. 141, ал.6 от същия закон, овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В практиката на ВКС било прието, че във вътрешните отношения между съдружниците решенията на общото събрание за освобождаване и избор на нов управител пораждали незабавно действие, а вписването на решението за 3 овластяване, респ. неговото заличаване имало действие по отношение на трети лица, т.е. за третите лица управителят на дружеството ще се счита за избран от датата на вписване на това обстоятелство в Търговския регистър. В тази насока първоинстанционният съд посочва и относима съдебна практика.

В обжалваното определение е посочено още, че преценявайки наличието на представителна власт на В. Й. по отношение на „Т.-К.“ ООД, съдът е съобразил, че към датата на подаване на жалбата, а и към момента на издаване на обжалваното определение, изборът му за управител на дружеството не бил вписан. По тези съображения решаващият съд приел, че жалбата е подадена от лице без представителна власт по отношение на „Т.-К.“ ООД, поради което оставил същата без разглеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е правилно – обосновано и законосъобразно, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционния съд в седемдневен срок. В настоящият случай ощетено юридическо лице се явява „Т.-К.“ ООД. Съгласно чл. 137, ал.1, т.5 от ТЗ, уреждаща компетентността на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност /ООД/, каквото е и настоящото дружество, общото събрание избира управителя, а в чл. 141, ал.2 от ТЗ е уредено, че дружеството се представлява от управителя, както правилно е отбелязал и районният съд.

Съгласно Търговския закон, избор и освобождаване на управител имат действие от вписването им в Търговския регистър (чл. 140, ал.4), а в чл. 141, ал.6 от същия закон е регламентирано, че овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. От посочените разпоредби може да се направи категоричния извод, че представителна власт по отношение на дружеството с ограничена отговорност, каквото е процесното, има единствено вписан в Търговския регистър управител. Безспорно е установено, че към момента на подаване на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство В. Й. не е бил вписан като управител на „Т.-К.“ ООД, което обстоятелство не се оспорва и от последния. Поради това въззивният съд счита, че първоинстанционният такъв е достигнал до правилен извод, че жалбата е подадена от лице без представителна власт по отношение на ощетеното юридическо лице. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените съображения от Районен съд – К. в тази връзка, поради което не следва да ги преповтаря.

Доводите на жалбоподателя, че следва да се има предвид дали лицето, вписано като управител, в случая Р.Б., е бил известен за взетото решение на Общото събрание на дружеството, проведено на 04.01.2024 г., с което е освободен като управител на дружеството и за управител е избран друго лице, както и че овластяването на управителя на ООД и неговото заличаване 4 имат действие от момента на вписването в Търговския регистър по отношение на трети лица, но по отношение на трети лица, които са узнали това решение, с което управителят е освободен, вписването имало само оповестително действие, са неоснователни и като цяло несвързани с настоящия казус. Дали вписаният управител е узнал за решението, че е освободен от тази длъжност няма никакво отношение към представителната власт на новия избран управител по отношение на трети лица, т.е. външни за дружеството. Това обстоятелство има значение единствено във вътрешно дружествените отношения. Действително, избирането на нов управител ще има действие спрямо трети лица, който са узнали за това обстоятелство, и вписването на това обстоятелство в Търговския регистър ще има единствено оповестително действие спрямо тях, но това няма значение за решаването на въпроса дали невписаният управител В. Й. е процесуално легитимиран да подадена жалба срещу постановление за прекратяване на наказателно производство.

Разпечатката съдържа 22 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b365546-9031-41e2-9388-41125a6f85b8