Решение № 23456 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23456 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110144076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДАЛЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 790,21 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 12.08.2024 г., около 13:10 часа, в гр. Варна, на ул. „Ал. Дякович“ № 45, при излизане от платното без предимство – на път с предимство, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника.

Ищецът твърди, че на 12.08.2024 г., около 13:10 часа, в гр. Варна, на ул. „Ал.

Дякович“ № 45 е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН – Н. Т., която при излизане от платното без предимство на път с предимство засища и удря движещия се по него увреден л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК, собственост на „Модул“ ЕООД. В резултат на сблъсъка на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК са причинени щети, а именно: предна броня и преден капак, преден ляв и десен калник, веда преден десен калник, десен фар, дневна дясна светлина, джанта лята предна лява, джанта лята дясна предна, панти преден капак лява и дясна, резервоарче стъклоумивател, конзола преден калник десен, водач предна броня дясна, основа преден калник десен, модул дневна светлина и др.Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК, е имал сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № 440224031003057/25.03.2024 г., валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.

Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил с преводно нареждане от 14.10.2024 г. на автосервиз „Оникс Ауто Груп“ ООД, извършил ремонта на увредения автомобил сумата от общо 7 775,21 лв. Предявил с нарочно писмо своята претенция, с доказателства за настъпилото ПТП и размера на причинените вреди, като с писмо от 1

21.01.2025 г. ответникът отказал плащане, поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на исковата сума спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента, ведно с 15 лева ликвидационни разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ДАЛЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. На първо място се твърди, че ищецът не е описал подробно механизма на ПТП, както и екзактното място на съприкосновение между двата автомобила. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51 от ЗЗД, твърдейки, че водачът на увредения лек автомобил е нарушил нормата на чл. 25 от ЗЗД – водачът се е движил с несъобразена с пътните условия превишена скорост и поради това е настъпил удара между двата автомобила. Оспорва представения към исковата молба протокол за ПТП, както и представеното заявление за изплащане на обезщетение по щета по застраховка „Каско“, като поддържа, че този документ не отразява действителни факти. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Моли съда да отвхръли иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число надлежно инвокираното възражение за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД, т.е. да докаже, че вина за процесното ПТП носи и водача на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК поради нарушение на сочените норми от ЗДвП

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил - „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на товарен автомобил „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 12.08.2024 г., около 13:10 часа, се установява, че на посочената дата и час, в град Варна, на улица „Александър Дякович“ № 45, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК, управляван от Леонид Елчанович и л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 2

ТН с водач Н. Т.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по автомобилите, за л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК – десен фар, броня, преден капак, преден десен калник, докато за л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН са описани: лява половина и 2 врати, задна вежда. Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът Н. Т. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е нейна.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.За установяване механизма на процесното ПТП, по делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетели.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира с показанията на разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – Н. Димчева Т.. В свободен разказ пред съда същта разказва в общи линии сюжет, идентичен на описания в съставения протокол за ПТП, с фини отлики, които са напълно допустими с оглед начина на различно възприемане на обективната действителност, заобикаляща свидетеля към изследвания момент, обусловен от човешкото сетивно възприятие и отражението на нещата в съзнанието чрез сетивните органи. От устните доказателства на свидетеля Т. става ясно, че се е движила по път, на който е имало указваща табела „Пропусни автомобилите по пътя с предимство“, сиреч, че пътят, по който тя се е движила е бил такъв без предимство. В този смисъл, разяснява, че тя е следвало да даде предН. и възможност за свободно преминаване на автомобилите, движещи се в лявата (спрямо нея) лента – „трябваше да пропусна колите от лява лента“. На следващо място, свидетелят недвусмислено признава, че другият водач, с когото по-късно реализирали ПТП, идвал именно от тази лява лента – „господинът дойде от лявата лента“.

Свидетеля Т. прави признание и относно друг факт, а именно, че същата не е възприела своевременно другия водач, движещ се по пътя с предимство – „не видях другия участник..“ Сочи се още, че е подписан двустранен констативен протокол за ПТП, като на самото местопроизшествие дошли служители на МВР, двамата водачи нямало спор относно вината.

При предявяване на така съставения протокол за ПТП в хода на разпита на свидетеля, същата убедено завява, че е писала и се е подписала по отношение на превозно средство буква „А“ в този документ. Наистина, свидетелят твърди, че не тя е съставила схемата, но подобно обстоятелство по никакъв начин не компрометира нито валидността на подписания между участниците двустранен протокол, нито пък дискредитира устните доказателства, изнесени от нея в хода на съдебното заседание от 15.12.2025 г.

Тук следва да се констатира, че в известни елементи изнесената фактология от свидетеля се разминава от описаната в протокола и от констатациите на вещото лице – например относно екзактното място на съприкосновение между двете превозни средства.

Съдът счита, че тези и други несъществени различия в интересуващите предмета на делото факти и обстоятелства около случилото се на 12.08.2024 г. ПТП не влияят в негативен аспект върху достоверността на свидетелските показания.

3

Освен това, наличието на разминаване в някой детайли между показанията на свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано. Това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Т., с изключение на някои несъществени детайли, както се коментира по-горе, тъй като същите са основани на преки и непосредствени впечатления, те са и ясни, последователни, логични, кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а наред с това следва да се отбележи, че свидетелят очевидно има общ много точен спомен за пътния инцидент, като още в началото на своето изложение, отбелязва датата, на която той се е случил – 12.08.2024 година.