Определение № 8621 от 02.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8621 гр. София, 02.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Клаудия Р. Митова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100509741 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 334435/22.11.2023 г. о т Софийски градски съд срещу Решение №

18100/03.11.2023 г. по гр.д. № 41693/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, в частта, с която районният съд е уважил частично предявения от Ц. И. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на в.гр.д. № 17295/2018 г. по описа на СГС.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема следното:

Страна в настоящото въззивно производство е Софийски градски съд, ответник по претенцията на Ц. И. Т..

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд 1 или Върховен административен съд.

Съгласно решението на ЕСПЧ по делото Михалков срещу България, „Софийски градски съд е разгледал иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност. При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора.“. От мотивите на решението следва, че съдът, в който е образувано дело, по което страна е самият той, не следва да го разглежда по същество, тъй като в противен случай биха били налице обективни съмнения в безпристрастността му.

С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, макар да не е посочено конкретно кой е компетентният съд, който следва да разгледа подадената частна жалба в случаите, когато ответната страна е въззивният съд, то при логическо и систематично тълкуване на нормата следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на най-близкия функционално компетентен съд, в случая Софийски окръжен съд.

В мотивите на законопроекта с вх. № 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ, се предлагат промени в чл. 7 от същия, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Боян Господинов срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора, на изискването за обективна безпристрастност на същия.

Волята на законодателя е ясна – да се предвидят гаранции за обективна безпристрастност на съда, разглеждащ претенция по ЗОДОВ, включително такава по чл. 2б от същия, в случаите, когато въззивният съд е ответник по иска.

Практиката на съдиите в Софийски градски съд, когато страна по делото е самият съд, е на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК всички съдии един по един да се отвеждат, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото Михалков 2 срещу България. Броят на съдиите в СГС е повече от 160, което води до забавяне на разглеждането на делото и създава ново основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато не би следвало да е волята на законодателя. Отделно от това, преценката за наличие на основание чл. 22, ал.

1, т. 6 ГПК по принцип е на всеки един от съдиите. В този случай обаче, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията, направено от ЕСПЧ в редица актове, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

В тази насока е и практиката на ВКС и САС – Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Определение № 3241/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВКС, Определение № 1171/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 798/2024 г. по описа на САС.

Настоящият съдебен състав счита, че не намира приложение в настоящия случай тълкуването, дадено с Определение № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на върховната инстанция касае производство по частна жалба, с която е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност. В настоящия случай по въззивната жалба съдът следва да се произнесе по същество.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството по в.гр.д.

№ 9741/2024 г. по описа на СГС, ІV-Б въззивен състав и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивна жалба с вх. № 334435/22.11.2023 г. о т Софийски градски съд срещу Решение №

18100/03.11.2023 г. по гр.д. № 41693/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението чрез Софийски градски съд пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4