Решение № 325 от 03.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000180 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от О.М. против решение № 435 от 29.12.2022 г., постановено по т.д. № 37 по описа за 2022 г. на Окръжен съд П., с което е:

- отхвърлен иска на О.М., предявен против “К.”ООД, за заплащане на сумата 437 183.58 лв. - неустойка за обезщетяване на вредите от неизпълнението поради разваляне на договор с рег. №********/26.03.2009 г., с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на О.М.; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в О.М. и уличната мрежа в град М.“, която неустойка е уговорена в чл. 29, т. 2, изречение последно от същия договор, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 18.01.2022 г., до окончателното плащане.

- осъдена О.М., да заплати на „К.“ ООД сумата 12 678,80 лв. деловодни разноски за производството по т.д. № 37/2022 г. по описа на ПОС.

В подкрепа на въззивната си жалба, ищецът О.М. чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли това решение да се отмени и вместо това се постанови друго, с което предявения иск да се уважи, както и да се 1 присъдят направените деловодни разноски.

Въззиваемият „К.“ ООД, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и изразява становище, че решението на Окръжен съд П. е правилно. Въззиваемият моли да се потвърди обжалваното решение, като му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

Апелативен съд П., след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд П. е образувано по предявен от О.М. против „К.“ ООД осъдителен иск за заплащане на сумата 437 183.58 лева, представляваща договорна неустойка за обезщетяване на вредите от неизпълнението поради разваляне на договор с рег. №********/26.03.2009 г., с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на О.М.; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в О.М. и уличната мрежа в град М.“, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 18.01.2022 г. до окончателното плащане.

Искът се основава на следните установени по делото факти:

По делото е безспорно установено, че между страните са възникнали търговски отношения по силата на сключен договор от 26.03.2009 г. между О.М. като възложител и „Т. - К.“ ООД /каквото е било наименованието на ответното дружества тогава/ като изпълнител, за възлагане на обществена поръчка с предмет: „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на О.М.; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в О.М. и уличната мрежа в град М.. Уговорено е годишно възнаграждение за изпълнение на възложените дейности в размер на 434589.51 лева без ДДС, като страните са се задължили да се съобразяват с промените в нормативната уредба и решенията на Общински съвет М., относно одобрените размери на такса смет и план-сметка за разходите по дейностите за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Договорът е сключен за срок 15 години, считано от 01.04.2009 г., т.е. до 01.04.2024 г. Според уговорката на чл.10, заплащането на извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане им от възложителя въз 2 основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършените видове и количества работи.

Безспорно установено е също, че ответното дружество е изпълнявало поетите с договора задължения, като е осъществявало възложените му с договора дейности, през периода от 01.04.2009 г. до края на м. ноември 2018 г., когато, след възникнали спорове с общината за неуредени финансови отношения във връзка с изпълнението по същия договор, „К.“ ООД е преустановил изпълнението на договора, прекратил трудовите правоотношения с назначените двадесет и двама работници и изтеглил наличната техника по почистването. Неизпълнението е констатирано чрез съставени констативни протоколи от страна на специално назначена от възложителя комисия по контрол върху изпълнението на процесния договор, както на територията на О.М., така и в останалите населени места в общината, почистването на които е било възложено с договора.

С оглед констатираното неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя „К.“ ООД през втората половина на месец декември 2018 г. и началото на 2019 г., О.М. е изпратила до представителя на дружеството нотариална покана, връчена на негов служител на 02.01.2019 г., с която, уведомявайки го за констатираното неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора, е поканила ответника в 7-дневен срок да възобнови дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на О.М., заявявайки, че в противен случай, след изтичане на този срок, прекратява договора поради виновно неизпълнение от страна на дружеството.

Доколкото не е спорно, че в определения срок, а и след това, изпълнителят не е подновил изпълнението на задълженията, следва да се приеме, че договорът е бил едностранно прекратен от О.М., съгласно със съдържащите се в договора уговорки – чл. 28 и чл. 29.

На тези безспорно установени по делото факти ищецът основава иска си, като се позовава на хипотезата на чл. 29, ал. 2 от договора с ответното дружество, според която, в случай на едностранно прекратяване на договора поради лошо или частично неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения в договора, възложителят има право на неустойка в размер на 10% от платените до момента суми.

3

Основните спорни въпроси с оглед заявеното от ищеца договорно основание на предявения иск са: дали уговорената неустойка се дължи за пълно или частично/лошо изпълнение на договора; налице ли е неизпълнение и от какъв характер в случая; валидна ли съдържащата се в чл. 29, ал. 2 от договора уговорка за неустойка.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът в случая бил изправен кредитор, който можел да претендира обезщетение за неизпълнен договор, доколкото с оглед установеното неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя през описания период, е бил в правото си да прекрати едностранно договора, след като е уведомил за това намерение длъжника и му е предоставил 7-дневен срок да възобнови дейността си.

Приел е също, че макар ответникът да не е правил възражения за прекомерност на неустойката и като търговец да бил лишен от възможността да се позовава на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, не бил лишен от правото да възразява за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави.

Окръжният съд е приел също, че тъй като неустойката била уговорена в чл. 29, т. 2 от договора като обезщетение и санкция за лошо изпълнение или частично неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения, а ищецът е развалил договора при условията на чл. 28 от същия, в чиято хипотеза неустойка не била уговорена, само на това основание искът за присъждане на неустойка бил неоснователен.

Независимо от този извод, първоинстанционният съд е изследвал и поддържаното от ответника възражение за нищожност на уговорката за неустойка поради накърняване на добрите нрави.

В тази връзка е прието, че тъй като конкретната неустойка била определена като процент не от неизпълнената част по договора, а като процент от всички платени до момента на развалянето суми и по този начин размерът й се покачвал с увеличаване срока на изпълнение на договора и обратно – намалявал с намаляване на остатъка от срока на договора, това противоречало на първата основна цел на неустойката – обезпечителната, тъй като не стимулирала длъжника към изпълнение. Приел е също, че в случая неустойката нямала и обезщетителна функция, доколкото в договора била уговорена гаранция за изпълнение; същата облагодетелствала единствено 4 възложителя и накърнявала законния интерес на изпълнителя - търговец да формира печалба от извършваната стопанска дейност. Според окръжния съд, уговорената при описаните условия неустойка би довела до неоснователно обогатяване на кредитора, единствената цел, за която била уговорена, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което уговорката, предвиждаща такава неустойка била нищожна и не пораждала предвиденото от страните правно действие.

Макар да не споделя част от изводите на първоинстанционния съд относно възприетото основание за едностранното разваляне на договора и произтичащата от това неоснователност на претендираната неустойка, настоящият състав на апелативния съд подкрепя напълно изводите относно недействителността на уговорката за тази неустойка. В подкрепа на извода си, че постигнатата от страните уговорка относно дължимата неустойка в чл. 29, т.2 от Договора противоречи на добрите нрави, първоинстанционния съд е изложил достатъчно убедителни мотиви, съобразени с трайната и задължителна съдебна практика, които се споделят напълно от въззивната инстанция.

При преценката на поддържаното възражение за недействителност на съдържащата се в чл. 29 от договора клауза за неустойка, съобразно с критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, и от други специфични обстоятелства, съдът приема следното:

Няма спор, че договорът между страните е срочен, както и че негов предмет са задължения за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Няма спор, че договорът е изпълняван редовно и точно от страните за повече от половината от уговорения срок, както и че е налице неизпълнение на възложената на изпълнителя работа, в продължение на около месец. Съгласно с уговореното в чл. 29, т. 2 от договора, в случай на лошо изпълнение или частично неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения по договора, за възложителя възниква възможността, след отправена покана към неизправния длъжник, да прекрати едностранно договора и да получи обезщетение под формата на неустойка в размер на 10% от стойността на изплатеното възнаграждение.

Следователно, макар уговорената парична неустойка да е свързана с 5 неточното изпълнение на непарични задължения, отговорността за плащането й не произтича пряко от такова неизпълнение, а вследствие едностранно прекратяване на облигационното правоотношение от възложителя като изправна страна, заради лошо изпълнение или частично неизпълнение от страна на изпълнителя. Уговорката е идентична с хипотезата, предвидена в ТР № 7/ 13.11.2014 г. по ТД № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която, „при наличието на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, включително забавено изпълнение, обусловило забавянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди, поради настъпилото за в бъдеще разваляне /неустойка за развалянето/, но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена.“ От изложеното може да се изведе, че в случая неустойката е уговорена като неустойка за развалянето.

Според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби и правни принципи или основни начала, съставляващи част от действащото право.