Решение № 15618 от 05.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15618 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №

20251110130729 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Х. А-В срещу В. И. И., А. В.

А-К, Е. В. И. и А. Ц. В., с която са предявени при условията на пасивно субективно съединяване установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, вр. с чл. 85, вр. с чл. 63 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е титуляр на правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ************************, както и че е собственик на едноетажна къща със застроена площ около 54 кв.м., построена в северната част на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ************************, при съседи: от всички страни дворно място, въз основа на изтекла придобивна давност.

Ищцата твърди, че на 11.11.2003г. третите за производството лица – Х.А. И. /неин баща/ и В.А. И. /неин чичо/ били признати за собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ************************, при равни квоти от по 1/2 ид. част. Сочи, че с договор за покупко-продажба от 08.05.2013г. Х.А. И. прехвърлил идеалните си части от правото на собственост върху процесния недвижим имот в полза на В.А. И.. Излага, че на 20.12.2021г. последният починал, като оставил за свои законни наследници съпругата си В. И. И. и дъщерите си А. В. А-К, Е. В. И.. Допълва, че въз основа на нотариално завещание от 17.11.2006г. се разпоредил за след смъртта си с 1/2 ид. части от поземления имот в полза на А. Ц. В.. Поддържа, че през пролетта на 2007г. получила разрешение и покана от Х. И. и В. И. да построи за себе си и да придобие едноетажна къща в процесния недвижим имот, като със собствени средства и организация за около месец изградила трайно закрепена чрез бетонен фундамент дървена къща. Уточнява, че къщата била заснета от геодезист през август 2013г., но по неизвестни обстоятелства не била нанесена в КККР. Твърди, че за периода от пролетта на 2007г. до края на лятото през 1

2012г. обзавела с необходимите мебели така изградената къща и живеела с децата си в нея.

След лятото на 2012г. се преместила да живее на друго място, но продължила да ползва къщата за себе си, като същевременно с това я предоставяла и на свои близки и приятели за ползване. Поддържа, че в продължение на 18 години осъществявала непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху процесната дървена къща, поради което счита, че в нейна полза е изтекла придобивна давност и е придобила правото на собственост върху изградената сграда и правото на строеж за нейното построяване върху поземления имот.

Допълва, че през 2025г. извършила ремонт на покрива на къщата със знанието и без противопоставянето на собствениците на поземления имот. Правният си интерес от предявяването на исковите претенции обосновава с твърдения, че от 2024г. ответниците оспорват притежаваните от нея вещни права, извършвайки опити да продадат поземления имот, ведно с изградената в него дървена къща на трети лица. Поради изложеното моли да бъде установено в отношенията с ответниците, че е собственик на едноетажна къща със застроена площ от около 54,00 кв. м., построена в северната част на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ************************, при съседи: от всички страни дворно място, както и че е титуляр на правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ************************, на основание придобивна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по силата на наследствено правоприемство от В. И., както и че ищцата е изградила дървена къща в процесния недвижим имот. Релевират възражение, че както първоначалните собственици Х. И. и В. И., така и компетентните органи не са предоставили разрешение за изграждането на едноетажна къща в поземления имот, поради което считат, че последната е със статут на незаконен строеж. Оспорват твърденията, че в продължение на 18-годишен период ищцата е осъществявала владение върху къщата с доводи, че до 2012г. същата действително е живяла в сградата, но не е демонстрирала намерение да я държи като своя. Възразяват, че през 2012г. ищцата заминала да живее във В., къщата била изоставена и не е била предоставяна на приятели, като ключът от нея се намирал при чичо й – В. И.. Правят възражение, че категорично се противопоставили на извършения през 2025г. ремонт, като съпругът на ищцата „успял да проникне в сградата“. Поддържат, че правото на собственост върху дървената къща не може да бъде придобито по давност, тъй като последната представлява незаконен строеж. Молят за отхвърляне на исковите претенции. Претендират разноски.

В съдебно заседание ищцата А. Х. А-В, редовно призована, се явява лично и с адвокат И., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответниците – В. И. И., А. В. А-К, Е. В. И. и А. Ц. В., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Н. Г., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 2 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 27, том III, рег. № 4110, дело № 344 от 2003г. на нотариус Д.К., рег. № *** НК, на 11.11.2003г. Х.А. И. и В.А. И. са признати за собственици на урегулиран поземлен имот имот, находящ се в ************************, съставляващ парцел VI-108, кв. 86 по плана на ***********************“, при равни квоти по силата на наследство от А.ик С. И. и А. Х.в И. /л. 12-13/. На 17.11.2006г. с Нотариално завещание № 1, том I, рег. № 4141, дело № 3/2006г. по описа на нотариус Д.К., В.А. И. се е разпоредил за след своята смърт със собствените си 1/2 ид.ч. от въпросния поземлен имот в полза на А. Ц. В. /л. 17-18/.

От своя страна, на 08.05.2013г. Х.А. И. е прехвърлил на В.А. И. припадащите му се 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ************************, заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 93 кв. м. на три етажа, заедно с еднофамилна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., срещу продажна цена от 70 350 лв. /л.14-16/.

Установява се междувременно, че на 16.03.2007г. А. Х. А.ов – В. и „**************** са сключили договор за изработка, по силата на който ищцата е възложила на дружеството да изработи и монтира сглобяема дървена къща с РЗП 52 кв.м., сандвич 130/110 мм, в ***************** /л.22-24/. В чл. 2 от процесната сделка е предвидено, че сглобяемата къща ще се монтира върху нулев цикъл, изграден от възложителя. Съобразно чл. 3 строително-монтажните работи по части вътрешни „Ел“ и „ВиК“ инсталации, полагане на фанс и теракота, бояждийски работи и съоръжения около къщата, не са предмет на договора. Съдоговарящите са постигнали възнаграждението на изпълнителя да бъде в размер на 20 700 лв., което видно от събраните писмени доказателства е заплатено от ищцата. Според данните от представената складова разписка сглобяемата дървена къща е била предадена на възложителя на 17.04.2007г. /л. 28/.

От приетото по делото писмо с рег. № 94в-273.60600-151 от 22.06.2007г. на Столична община – Район „В.“ е видно, че във връзка с подадени жалби от 27.03.2007г. и от 02.05.2007г. против осъщественото строителство е извършена проверка от „Строителен контрол“, която при оглед в УПИ VI-108, кв. 86, м. „К.“ е констатирала изградена без разрешение за строеж второстепенна постройка с дървена конструкция, с размери 6х9 м., с двускатен покрив, с височина кота било 3 м., разположена върху бетонна основа с височина 0.30 м и на отстояние от 1 м. от страничната регулационна линия с УПИ VII-107, кв. 86 /л.

19/.

На 01.07.2012г. А. Х. А.ова и В.С.З. са сключили договор, по силата на който ищцата в качеството си на собственик е разрешила на последния да складира свои вещи в процесната дървена къща срещу насрещното му задължение да я уведомява за състоянието на къщата, да поддържа нея и прилежащите съоръжения в добро състояние, да извършва редовни проверки не по-рядко от веднъж годишно, и да я уведомява при необходимост от ремонт. Страните са постигнали съгласие текущите ремонти да се извършват за сметка на 3

В.С.З., а основните – за сметка на А. Х. А.ова след писмено съгласие. Предвидено е задължение за складиращия да организира поддръжката и ремонта на дървената къща – всички текущи и други планови ремонтни работи. Според чл. 5 от въпросната сделка ищцата предава на другия съдоговарящ ключ от постройката, като в тази част договорът имал значението на приемо-предавателен протокол. Облигационното правоотношение е сключено за срок от 5 години, като съобразно чл. 6 при липса на противопоставяне на която и да е от страните, изразено в писмена форма, не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока, договорната вързка се продължава за нов период от 5 години.

На 20.05.2025г. и на 12.06.2025г. в Столична община са депозирани жалби срещу процесното строителство и от С.К., К.К.Б. и Л.Р.К., действащи чрез пълномощник А.Л.Б. /л.

151-156/. Установява се, че в периода октомври-ноември 2025г. третите за производството лица – К.М.М., Д.З. И., И.Д.П. – М., М. М. М., Р.Д.Б., Т.Д.Б.-Х. и Д.Д.Б.-К. като съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, и В.С.З. като собственик на поземлен имот с идентификатор *** са изразили нотариално заверено съгласие с изградената в поземлен имот с идентификатор *** едноетажна къща със застроена площ около 54 кв.м. без възражения срещу неспазването и намаляването на законоустановените отстояния на постройката до границите на съседните имоти /л. 164 -186/.

За установяване на обстоятелствата относно упражняваната фактическата власт върху процесната постройка и поземления имот, в който била изградена, са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Т., който споделя, че първоначално А. Х. А.ова живеела на първия етаж на основната къща, заедно с родителите си и баба , а след нейното надстрояване около 1996г.-1997г. заживяла в подпокривното пространство. Чичо В. И. живеел на друго място, като посещавал недвижия имот, за да вижда майка си. Около 2007г. ищцата поръчала сглобяема къща, която била доставена на платна и била поставена върху бетонен фундамент. Споделя, че поддържал близки отношения с бащата на ищцата, който му споделил, че имал конфронтация с В. И. по отношения на идеята за поставяне на дървена къща в дворното място, но впоследствие се съгласил с изграждането на постройка. Посочва, че участвал в създаването на бетонния фундамент, като в работата се включил и М. – „майсторчето“ на В. И.. След поставянето през 2007г. А. Х. А.ова и семейството заживели в процесната къща. Съобщава, че в негово присъствие не са отправяни възражения срещу изграждането и обитаването на постройката, въпреки че в периода от 2007г. до 2014г. чичото на ищцата периодично посещавал поземления имот. Заявява, че през 2014г. възникнал спор, който обаче бил с брата на ищцата и бил свързан с голямата къща. През 2012г. А. Х. А.ова заминала във В. заедно с дъщеря си. Сочи, че през месец март 2025г. бил компроментиран покрива на постройката, поради което със съпруга на ищцата поставили върху него големи трансперанти, а през април същата година го поправили.

Като свидетел по делото е разпитан и В.З., живеещ в съседен недвижим имот на № ***. Според неговите сведения преди заминаването си във В. А. Х. А.ова живеела със семейството си в дървената къща, като не му е известно някой да е отправял възражения срещу нейното изграждане и обитаване. Споделя, че през 2011г. проявил интерес към 4 недвижимия имот във връзка с бизнес идея за обучения на кучета, по повод на която се нуждаел от дворно място и място като за хотел на кучета. В тази връзка се свързал с ищцата, за да наеме имота, но поради невъзможността да заплаща парични суми, двамата уговорили да го поддържа и да се грижи. Сключили договор с цел да си обезпечи основанието за ползването на имота, тъй като в този момент имало проблеми между брата и бащата на ищцата. От своя страна, съседката, с която имат общо дворно място, също му предоставила нейната част. Описва, че ползвал и поддържал недвижимия имот, а в къщата, от която му бил предоставен ключ, влизал, складирал инструменти и материали. През 2017г.-2018г. А. Х.