Определение № 9726 от 16.07.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9726 гр. Варна, 16.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20243110110509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

По делото е депозирана молба вх. № 49118/03.06.2025г. от „Неткредит“ ООД, чрез юрк.

Давидия Давидова, с искане за изменение на постановеното по дело решение в частта за разноските, касателно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. Г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Моли се адвокатското възнаграждение да бъде намалено до определен от съда справедлив размер.

В предоставения срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е подала отговор, чрез юрк. Десислава Добромирова, като счита искането за неоснователно. Счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

След като се запозна с изложените от страните доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, съдът намира следното:

Искането от ответника по делото по чл. 248 ГПК е направено от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

Настоящото производство е образувано по искова претенция на С. Д. М., с искане за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на гаранция, съгласно чл.6 от Д++++++++++ от 03.02.2024г., на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, сключен между нея и ответника „Неткредит“ ООД. Така предявения иск е били уважен и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна са присъдени сторените по делото разноски – 50 лева за държавна такса, а на адв. Г. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 480 лева.

След постановяването на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., което има задължителен характер за съдилищата, на основание чл. 633 ГПК, с Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, I т.о., е извършен анализ относно вътрешното законодателство касаещо предоставената адвокатска услуга. Съгласно същото Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС и следователно не следва да се прилага от съдилищата.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, като съда следва да съобрази и следните обстоятелства: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки посочените предпоставки, съдът намира, че така определеното от него възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Г. е съобразено и адекватно на 1 предоставената от него защита. Действително делото не е с фактическа и правна сложност, но минималния интерес по него е в размер на 1080 лева, а адвокатът е отделил време за запознаване с казуса, изготвил е искова молба, като е организирал адекватна защита правата на клиента си предвид изхода от спора. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че адвокатският труд е високо квалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания за редуциране определеното в полза на адв. Г. възнаграждение и в този смисъл искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 49118/03.06.2025г., за изменение на Решение № 1824/21.05.2025г. по гр.д. № 10509/2024 г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2