Решение № 14345 от 23.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14345 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110168644 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл.

79, ал. 1 Закон за собствеността /ЗС/.

Ищецът В. С. Я. твърди, че през 2010 г. завзел, установявайки фактическа власт, без да има правно основание за това, поземлен имот с площ 1 024 кв.м., намиращ се в гр. София, район M с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с идентификатор № *** /предишен идентификатор *** и ***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК /последно изменение, засягащо имота, направено със Заповед 18-1373/28.02.2017 г. на началника на СГКК/, номер по предходен план: 600 при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***. При установяване фактическата си власт върху имот с идентификатор № *** същият бил занемарен, пълен със самоизрастнали бурени, храсталаци и боклуци. Ищецът оградил имота, почистил го бил и сложил будка, тъй като започнал да го стопанисва като паркинг. Завземането на имота станало през 2010 г. и продължило необезпокоявано, непрекъснато, явно и постоянно до ден днешен. Поради липсата на титул за собственост върху него и поради изминалия период от 10 г., ищецът предприел действия за изваждане на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. На 22.03.2023 подал молба-декларация до кмета на район „M“.

На 30.03.2023 г. молбата-декларация била заверена с текст, удостоверяващ, че по отношение на имота не бил съставен Акт за общинска собственост след 01.06.2006 г. и Акт за държавна собственост преди тази дата. На 27.04.2023 г. подал молба-декларация до областния управител /ОУ/ на област с административен център София-град за поставяне на съответните заверки по повод предприетата процедура пред нотариуса. Едва на 30.10.2023 г.

ОУ изготвил Удостоверение № ОА23-19190, с което заявителя бил уведомен, че по отношение на имот с идентификатор № *** имало Акт за частна държавна собственост № 1191/09.10.2023 г. Ищецът оспорва собственическите права на ОУ, които се съдържат в акта за държавна собственост. Поддържа, че същият съдържа само правните 1 норми, послужили за актуването на имота като държавен, конкретно: чл. 3, т 5 и чл. 68, ал. 1 Закон за държавната собственост /ЗДС/, във връзка с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8 Правилник за прилагането на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. Липсвало конкретно посочено основание за придобиване на имота от държавата. Ищецът твърди, че съставянето на акта за частна държавна собственост му пречело да упражнява спокойно и несмущаващо правото си на собственост върху поземления имот. За него възниквал правен интерес да установи, че именно той е собственик на имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде установено спрямо ответника, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по силата на продължило повече от 10 г. давностно владение на имота в периода от 2010 г. до сега.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството твърди, че имотът е държавна собственост, както и че за същия е съставен Акт за частна държавна собственост № 11991/09.10.2023 г. Сочи, че имотът е придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция от 1951 г.), съгласно който държавни стават имотите, които Държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Аргументира, че първата сочена хипотеза има предвид осъществяването на юридически факт, чиято правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на Държавата. По втората хипотеза следвало да се има предвид, че основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на собственост, се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), Закона за териториалното и селищно устройство (отм.), съответно Закона за кадастъра и имотния регистър, ЗС, ЗСПЗЗ.

Сочи, че според съдебната практика, ако по време на отреждането със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен

/план за обществени мероприятия/дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 ЗС (първоначална редакция) имотът преминавал в патримониума на Държавата. Твърди, че в случая по предходните планове нямало означено отреждане на имота за частни лица, следователно имотът бил безстопанствен, поради което и придобит ex lege от Държавата. Аргументира, че доколкото Държавата придобива имота по силата на закона, без значение е дали е издаден или не акт за държавна собственост към момента на неговото придобиване. Твърди, че процесният имот е идентичен с ПИ с пл. № 600 от к. л. 709 от архивен кадастрален план, емисия от 1975 година. В разписния лист от 1986 г. към този план за имот пл. № 600 не бил вписан собственик. Освен това сочи, че част от имота попада в улична регулация. Твърди, че процесният недвижим имот винаги е бил държавен. Сочи, че съгласно чл. 77, ал. 6, т. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 г. (отм.) „Не се актуват: държавните селскостопански недвижими имоти (ниви, ливади, пасища, овощни и зеленчукови градини, лозя и др.), които се намират извън регулационните планове на населените места и извън вилните зони“. Излага, че съгласно чл. 7, ал. 4 от Инструкция за приложение на правилника за държавните имоти, обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 1953г. (отм.) – „Не се актуват непокритите държавни имоти (ниви, градини, лозя и пр.), които се намират извън чертите на населените места, както и горските площи и сградите в тях“, а съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ „Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване“. Сочи, че имотът не е подлежал и на възстановяване. Подробно аргументира, че доколкото имотът е държавна собственост, то същият не може да бъде придобит по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

Представена е Молба-декларация до кмета на район „M“, подадена от В. С. Я. за признаване право на собственост върху имот с идентификатор № *** чрез извършване на обстоятелствена проверка. На 12.04.2023 г. отдел „Общинска собственост“ на 2

Столична община, район „M“ е посочил, че заявения в молбата имот няма деклариран собственик. Посочени са свидетелите, които могат да бъдат разпитани.

В Удостоверение № РМЛ23-ГР94-595-/1/22.03.2023 г., издадено от Столична община, район „M“, отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд“ е посочено, че за имот с идентификатор № *** по ККР на район „M“, одобрени със Заповед РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 1 024 кв.м., съгласно Скица № 15-51729-19.01.2023 г., издадена от СГКК-гр. София, попадащ в УПИ VIII-за жс, в УПИ X-1126, в УПИ XI -1125, в УПИ XII-1124, в УПИ XIV „за жс“ и в УПИ XV-1280 от кв.

34 от регулационен план на м. кв. „Ге“, одобрен със Заповед № РД-09-50-481/23.09.1994 г. на гл. архитект на гр. София – няма съставен акт за общинска собственост след 01.01.1996 г. и акт за държавна собственост преди тази дата.

В Удостоверение № ОА23-19190/30.10.2023 г., издадено от областния управител на област с административен център София-град е посочено, че за имот с идентификатор № *** има издаден Акт за държавна собственост № 11991/09.10.2023 г.

В Акт за частна държавна собственост № 11991, издаден на 09.10.2023 г. е посочено,че като правно основание за неговото издаване: чл. 3, т 5 и чл. 68, ал. 1 ЗДС, във връзка с чл.

103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС. Видът и описанието на имота са посочени по следния начин: поземлен имот с идентификатор № *** /предишен идентификатор *** и ***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК /последно изменение, засягащо имота, направено със Заповед 18-1373/28.02.2017 г. на началника на СГКК/, целият с площ 1 024 кв.м. Като негово местонахождение е посочен – район „M“, гр. София, община Столична. Границите на имота са: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***. Бивш собственик на имота е Държавата, липсват съсобственици, няма номера на по-рано съставени актове. Имотът е предоставен за управление на областния управител на област София на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС.

Очертанията на имота се съдържат в Скица на поземлен имот № 15-878194-15.08.2023 г., издадена от СГКК-гр. София. Липсват вписани собственик или управител на вещни права.

В Удостоверение № 94-00-383/14.02.2023 г., издадено от ГИС София е посочено, че поземлен имот с идентификатор № *** попада изцяло в ПИ с пл. № 600, кадастрален лист 709 от архивен кадастрален план емисия 1975 г. /състояние при създаване на КП/; попада изцяло в ПИ с пл. № 600, кад. лист 709 от архивен кадастрален план, емисия 1975 г. /състояние преди обявяване в ДВ на одобрената КККР/; попада в ПИ с пл. № 460 и ПИ с пл. № 461, кад. лист 6 и ПИ без пл. № от стар кадастрален план на с. Ге, емисия 1957 г., след промяна в първоначалното състояние на оригинала. И попада в УПИ VIII-за жс, в УПИ X-1126, в УПИ XI -1125, в УПИ XII-1124, в УПИ XIV „за жс“ и в УПИ XV-1280 от кв. 34.

По делото е приет и Разписен лист към проект за дворищна регулация на с. Ге от 1958 г., стр. 77, в който е посочено, че имот с пл. № 460 представлява ливада - собственост на М.Б.И..

По делото са изслушани свидетелските показания на Т.Т.М. – съсед на процесния имот, който се намирал под неговия, като посочва, че познава ищецът В. Я. от дете, тъй като г-н Я. има имот в кв. „Ге“, наследен от неговия дядо, който си държал селкостопанска техника там до смъртта си през 2010 г., когато се настанил В. Я.. Той поставил будка в имота, имало пазач, заградил го, оставял разни коли. Този имот представлява поляна, която се чисти и поддържа от него в последните години. Периодично подменял елементи от оградната мрежа, тъй като били крадяни, но самата ограда не била местена. В. Я. идвал от време на време в имота.

Разпитан по делото е и свидетелят М.А.А. – собственик на имот в непосредствена близост до процесния /около 200 м./, който посочва, че познава В. Я. от 20 г., тъй като той живее в имота в кв. „Ге“, който представлява празно дворно място от около 1 дка., ограден с 3 телена ограда. До своята смърт през 2010 г. там живял дядото на В. Я., а впоследствие там се нанесъл самият внук, който изравнил имота, сменял оградата. Имало фургон на мястото и охрана. Не чувал във времето някой да е имал претенции за имота. Оградата не била местена през годините.

По делото е изслушана и приета СТЕ, според чието заключение старият кадастрален план на района е от 1957 г. и процесният имот е с пл. № 460, к.л. 6 и е бил с площ от 2 826 кв.м. Впоследствие имотът е променен и става пл. № 461 с плокщ от 1 204 кв.м. Архивният кадастрален план е от 1975 г. и имот с пл. № 600, к.л. 709 е с площ 1 058 кв.м. В разписната книга по повод имота няма записан собственик. Действащият регулационен план, който е и първи за имота, е на ж.к. „Ге 2“, НПЗ „Изток“ – подзона „Ге“, ж.к. „Ге 3“, част от м. кв. „Ге“, одобрен с Решение № 579 по протокол № 60/21.07.2022 г. на СОС. Поземлен имот с идентификатор № *** е идентичен с изцяло с пл. № 600, к.л. 709 от архивен кадастрален план, емисия 1975 г. В разписните листи от 1986 г. към архивен кад. план, емисия 1975 г. няма записан собственик за имот пл. № 600, к.л. 709. Към момента на изготвяне на експертизата имотът е с площ 1 024 кв.м. и е урегулиран по реда на чл. 16 ЗУТ и нанесен в действащия регулационен план. Отреден е в кв. 120, УПИ V-5326 с площ 744 кв.м., която площ е намалена с 25 % в полза на общината в съответствие с чл. 16, ал. 1 ЗУТ.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b3436d2-cce1-4998-91bd-9a7267699290