Присъда № 41 от 24.02.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 41/24.02.2026г. по НОХД № 1261/2025 г. по описа на РС С

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура С с внесен обвинителен акт против М.Н.К затова, че за времето от 21,15 ч. на 23.06.2025 г. до 06,45 ч. на 24.06.2025 г. в гр. С, кв. ***** от магазин за месо, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на стъкло на входната врата на магазина, отнел чужди движими вещи - сума в размер на 38,00 лева, собственост на ЕТ „ЛЪЧ - З.Д“, ЕИК .........., от владението на представляващия собственика управител З.С.Д от гр. С без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 , б. „б“ от НК.

В съдебно заседание, представителят на РП С, поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и направеното от подсъдимия пълно признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителният акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението за което е предаден на съд. Предлага на съда да наложи наказание на подсъдимия при прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК.

Защитникът на подсъдимия иска от съда да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.

Подсъдимият не взема становище по същество. Заявява, че няма какво да каже и добави. Съжалява за стореното.

В предоставената му последна дума подсъдимият моли за по-леко наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Н.К е роден на ........ г. в гр. С, с постоянен адрес: гр. С, ул. *****, понастоящем изтърпява присъда в Затвора - гр. Б., български гражданин, с начално образование - неграмотен, неженен, безработен, осъждан с ЕГН **********.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.

371, т. 2 от НПК — при пълно признаване на фактите, закрепени в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия.

Съдът, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установени фактическите положения, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият М.Н.К бил многократно осъждан. С определение от 11.11.2019 г. по НЧД № 1473/ 2019 г. по описа на PC - С, в сила от 27.11.2019 г., на подсъдимият К. било определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените с влезли в сила присъди по НОХД № 628/ 2019 г., 630/ 1

2019 г., 609/ 2019 г., 954/ 2019 г. и 1247/ 2019 г. всички по описа на PC - С, а именно най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от десет месеца, което следвало да изтърпи при първоначален общ режим. Посоченото наказание било изтърпяно в периода от 28.04.2020 г. до 15.12.2020 г., с помощта на 2 месеца и 13 дни от работа в негова полза.

Със Споразумение № 211/ 18.07.2023 г. по НОХД № 574/ 2023 г. по описа на P C - С, в сила от 18.07.2023 г, подсъдимият К. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.

1 НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим. На 10.04.2024 г. било изтърпяно посоченото наказание с помощта на 1 месец и 17 дни от работа в негова полза. Предвид описаните осъждания, подсъдимият К. извършил инкриминираното деяние в периода от 23.06 - 24.06.2025г, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК.

Свидетелят З.С.Д била собственик на ЕТ „ЛЪЧ — З.Д“, ЕИК ...........

Като едноличен търговец тя стопанисвала магазин за месо в гр. С, ж.к. *****.

В търговския обект продавала сама, като нямала нает друг персонал.

На 23.06.2025 г. в 21,15 ч. свидетелят З.Д приключила работа. Взела парите от оборота през деня, но оставила 38 лева на монети в монетника, който бил разположен на маса в магазина, върху която имало монтирана месомелачка. Свидетелката покрила монетника с бял лист хартия, за да не правел впечатление на минувачите, тъй като магазинът бил остъклен, с ПВЦ дограма, без външни ролетни щори. Заключила обекта и си тръгнала.

Междувременно обвиняемият М.К. бил в гр. С, ж.к. „Надежда“, където живеел. Нямал пари, а бил много гладен. Решил да разбие някой магазин и да вземел пари за храна. Било още тъмно, когато той се отправил към магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Българка“ гр. С. Вървейки натам, той минал покрай магазина за месо на свидетелят З.Д. Видял, че до входната врата, която била стъклена с ПВЦ дограма, имало оставен камък. Взел го и го хвърлил срещу стъклото. То се счупило и обвиняемият влязъл в магазина през счупеното стъкло. Започнал да оглежда обстановката и тогава видял монетникът. Взел всички монети и излязъл обратно през счупеното стъкло. Върнал се в ж.к.

„Надежда“, където похарчил сумата за цигари, кафе и храна.

В 06,45 ч. на 24.06.2025 г. свидетелят З.Д отишла до магазина си, както обикновено, и установила счупения прозорец. Тя отключила вратата и влязла в помещението, като видяла на земята парчетата стъкло от счупения прозорец.

Подала сигнал на ЕЕН 112 и на място бил изпратен екип на РУ — С. В хода на проведените ОИМ по досъдебното производство бил установен извършителят на деянието. Подсъдимият М. К. завел полицейските служители до мястото, където бил изхвърлил дребните монети, събрал същите и предал с протокол за доброволно предаване монети с различен номинал, както следва: 550 бр. монети с номинал от 0,01 лв. - 5,50 лв.; 750 бр. монети с номинал от 0,02 лв. 15,00 лв.; 20 бр. монети с номинал 0,05 лв. - 1,00 лв. и 5 бр. монети с номинал 2

0,10 лв. - 0,50 лв. Общата сума на така предадените монети възлиза на 22,00 лв.

Бил извършен оглед на местопроизшествие, с което действие било образувано досъдебно производство. В хода му били извършени и ОИМ от свидетелят Й.М.Д и свидетелят И.С.С - и двамата разузнавачи в РУ - С. Те установили извършителя на деянието, а именно подсъдимия М. К. и същия бил отведен в РУ - С за разпит.

По делото бил извършен следствен експеримент, в хода на който подсъдимият М. К. показал къде и как е влязъл в магазина.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия М. К. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени средства, протокол за разпит на обвиняемия М.Н.К; протоколи за разпит на свидетелите: З.С.Д, Й.М.Д, И.С.С ; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум протокол за следствен експеримент, ведно с фотоалбум (л. 45-48); справка за съдимост; характеристична справка ; декларация; справката за съдимост, както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото доказателствен материал.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна, подсъдимият М. К. е осъществил състава на 3 престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 , б. „б“ от НК.

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.

Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението на друг. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява фактическата власт върху веща, която да момента се осъществява от друго лице и установява своя фактическа власт върху нея.

Кражбата е резултатно престъпление, като престъпния резултат е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство.

От обективна страна, подсъдимият К. за времето от 21,15 ч. на 23.06.2025 г. до 06,45 ч. на 24.06.2025 г. в гр. С, кв. ***** от магазин за месо, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот — разбиване на стъкло на входната врата на магазина, отнел чужди движими вещи — сума в размер на 38,00 лева, собственост на ЕТ „ЛЪЧ - З.Д“, ЕИК .........., от владението на представляващия собственика управител З.С.Д от гр. С без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.

1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 , б. „б“ от НК.

Подсъдимият е счупил стъклото на входната врата с камък, като по този начин си е осигурил достъп до помещението, в което е била инкриминираната сума. С това действие той изпълнил квалифициращия признак на престъпния състав „разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот“.

Вземайки инкриминираната сума и изнасяйки я от помещението на ощетеното юридическо лице, обвиняемият е прекъснал владението на собственика и е установил свое такова върху чуждите вещи - в случая пари.

Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци, без тяхно съгласие и установяване от дееца на трайна собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е успял да отнеме инкриминираните вещи, и да установи трайно своя фактическа власт върху тях, с което е настъпил и визирания от закона общественоопасен резултат. Подсъдимият е напуснал местопрестъплението заедно с вещите, предвид което съдът прие, че е налице довършено престъпление.

Доказани се явяват и твърденията на РП С, че деянието но настоящото дело е извършено в условията на опасен рецидив по бук. „б” на чл. 29, ал. 1 от НК, като това е видно от справката за съдимост на подсъдимия.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е 4 желаел тяхното настъпване. Съзнавал е също, че извършвайки деянието прекъсва владението на пострадалите върху вещите и установява свое владение върху тях. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.

Съдът намира, че е било налице и специфичното за този вид престъпления намерение - да се присвои противозаконно вещта предмет на престъплението.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов ред и на неприкосновеността на чуждата собственост.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият съдът прие, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не може да отчете направеното от подсъдимия самопризнание като такова, тъй като то е направено едва в съдебната фаза на процеса. В този смисъл, за направеното самопризнание, самият закон в достатъчна степен смекчава определеното наказание, като последното следва да се намали с 1/3. Но отчитането на самото самопризнание и като смекчаващо отговорността обстоятелство е недопустимо, тъй като реално това би означавало подсъдимият да бъде „облагодетелстван” два пъти заради направеното самопризнание — веднъж при определяне на наказанието и втори път при редукцията по чл. 58а от НК.

Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b34261f-31e6-441e-8930-31aa7a8e8f25