Решение № 405 от 01.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Велико Търново, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500283 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 50 от 10.02.2023г., постановено по гр. д. № 1069/2022год. Горнооряховския районен съд е осъдил „***“ ЕООД с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: град С., район „***“, ул. „***“, № ***, офис сграда ***, представлявано от управителя П. В. Г., на основание чл.200 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. Г. с ЕГН: **********, с адрес: град Л., ул. „В.“, № ***, СУМАТА от 24 500,00лв. /десет и четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, продължителни неудобства и притеснения от трудова злополука, настъпила на 28.11.2021г., около 21.00 часа, в гр. Л., когато по време на изпълнение на трудовите си задължения при работодателя „***“ ЕООД, гр. С., около 21,00ч., в гр. Л., при посещение на обект след получен алармен сигнал, при слизане от служебния автомобил 1 при наличието на силен вятър, в опит да задържи врата на лекия автомобил, ищецът е ударен от вратата на автомобила, при което е претърпял травматични увреждания: „разтягане и скъсване на бицепса на лявата ръка”, което е обусловило настъпване на временна неработоспособност на ищеца през периода от 29.11.2021г. до 27.05.2022г., както и СУМАТА от 1 463,17лв. /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от същата трудова злополука, заедно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда– 27.06.2022г. до окончателното изплащане на двете вземания; отхвърлил е иска с правно основание чл.200 от КТ, предявен от П. Й. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адв. С.

И. от ВТАК, против „***“ ЕООД с ЕИК: ***, за разликата от уважения размер от 24 500,00лв. до пълния претендиран размер от 50 000,00лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; отхвърлил е акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху дължимите обезщетения по чл.200 от КТ, претендирана от П. Й. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адв. С.

И. от ВТАК, против „***“ ЕООД с ЕИК: ***, за периода от датата на настъпване на трудовата злополука – 28.11.2021г., до датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНА; осъдил е „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „***“, ул. „***“, № ***, офис сграда ***, представлявано от управителя П. В. Г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Н. И. от Адвокатска колегия град Велико Търново, със служебен адрес : гр. Г. О., ул. «Г. Б.» № ***, СУМА в общ размер на 1 597,42лв. (хиляда петстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 във вр. ал.1, т.2, във вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от всеки иск; осъдил е П. Й. Г. с ЕГН:

**********, с адрес: град Л., ул. „В.“, № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление: град С., район „***“, ул.

„***“ № ***, офис сграда ***, представлявано от управителя П. В. Г., СУМА в размер на 1 200,00лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща 2 направените по настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска; осъдил е „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „***“, ул. „***“, № ***, офис сграда ***, представлявано от управителя П. В. Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 1 038,53лв. /хиляда тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, СУМАТА от 250,00лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски от бюджетните суми на съда за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5,00лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението на ГОРС е постановено при участието в процеса на трето лице - помагач „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град С. 1000, район Т., пл. “П.“, № 5, конституирано по делото, по искане на ответника.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от П. Й. Г. в частта, с която предявеният иск за присъждане на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от уважения размер от 24 500,00лв. до пълния претендиран размер от 50 000,00лв., както и са отхвърлени предявените искове за присъждане на законната лихва за забава върху дължимите обезщетения по чл.200 от КТ за претърпени неимуществени и имуществени вреди, за периода от датата на настъпване на трудовата злополука – 28.11.2021г., до датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2022г. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в мотивите и диспозитива, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени решението на ГОРС в обжалваните части и да уважи изцяло предявената искова молба.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок и от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, град С. в частта, с която осъдено да заплати на П. Й. Г.

СУМАТА от 24 500,00лв. /десет и четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, от трудова злополука, настъпила на 28.11.2021г., 3 също в частта с която е осъдено да заплати на П. Й. Г. СУМАТА от 1 463,17лв. /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от същата трудова злополука, заедно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2022г. до окончателното изплащане на двете вземания.

„***“ ЕООД посочва във въззивната жалба, че решението на ГОРС в атакуваните части е неправилно и незаконосъобразно. Не съответства на събраните доказателства. Моли за отмяна в обжалваните части, евентуално за намаляване размера на присъдените обзщетения.

Страните заемат становище по въззивните жалби, че същите са неоснователни.

Третото лице – помагач „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град С. 1000, район Т., пл. “П.“ № 5 не заема становище по въззивните жалби.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

Фактическата обстановка изяснена от ГОРС е ясна: ищецът П. Й. Г. и „***“ ЕООД гр. С., с ЕИК: *** са се намирали в трудово правоотношение към датата 28.11.2021г., като П. Й. Г. е изпълнявал длъжността ,,Мотопатрул”, код ККПД: 54141003, на територията на гр. Л., по силата на трудов договор № ***г., допълнително споразумение от 01.12.2015г. и допълнително споразумение от 07.09.2021г. към него, приети като писмени доказателства. Ответникът „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „***“, ул. „***“, № ***, офис сграда *** е универсален правоприемник на работодателя „***“ ЕООД гр. С., с ЕИК: ***, който се е влял в ответното дружество на 16.12.2021г. (справки-извлечения от Търговския регистър – 4 броя). На 28.11.2021г. по време на изпълнение на трудовите си задължения при работодателя „***“ ЕООД гр. С., около 21,00ч. в гр. Л., при посещение на обект след получен алармен сигнал, при слизане от служебния автомобил, при наличието на силен вятър, в опит да задържи вратата на лекия автомобил, ищецът е ударен от вратата на автомобила, при което е претърпял травматични увреждания: „разтягане 4 и скъсване на бицепса на лявата ръка”. Налице са писмени доказателства – заверени преписи от лист за преглед на пациент в КДБ/СО № *** от 28.11.2021г., изследване от 28.11.2021г., изд. от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, Отделение по образна диагностика, искане за образно изследване от 28.11.2021г., и др. Ищецът е провел болнично лечение в МБАЛ „Сърце и мозък” гр. Плевен, където е претърпял оперативна интервенция. Видно от приложената епикриза, издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен, Клиника по ортопедия и травматология, ищецът е постъпил на лечение на 09.12.2021г. с обективно състояние: „… оточност и подкожни кръвонасядания, ангажиращи дистална половина на лява мишница и лакътна става; проксимализация на мускулното тяло на бицепса; спонтанна и засилваща се при палпация в преден отдел на лакътя болка; нормален невроваскуларен статус на ляв горен крайник; поставена му е окончателна диагноза: Руптура Т.М. Бицепитис Брахии Синистра Дисталис“, като след проведената операция за възстановяване на бицепс същият е изписан на 09.12.2021г., с поставена гипсова имобилизация за 25 дни, снемане на кожни скоби – на 14-я ден, антикоагулантна терапия за срока на имобилизацията и предписано медикаментозно лечение. Видно е, че ищецът е провел предшестващо и последващо лечение в домашни условия и е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, считано от 29.11.2021г. до 27.05.2022г., установено и от приложените по делото писмени доказателства – медицинска документация, фискални бонове, фактури и др. ГОРС е приел за доказан и фактът, че работодателят е декларирал пред ТП на НОИ настъпилата злополука с нарочна декларация за трудова злополука, както и че с Разпореждане № *** от 04.01.2022г. на дл. лице при НОИ, Териториално поделение гр. С. същата е призната за трудова злополука (декларация за трудова злополука № 7 от 23.12.2021г., Разпореждане № ***/04.01.2022г. на НОИ, ТП – С. град). Приета е от ГОРС по делото съдебно-медицинска експертиза, според която в резултат на претърпяната трудова злополука, изразяваща се в получен удар и екстремално преразтягане на лява предмишница и мишница, пострадалият Пл. Г. е получил следните травматични увреждания: Руптура на мускул „Бицепс брахи" на лявата предмишница в дисталната му част към сухожилието и залавните места на същото; претърпял е оперативно лечение, изразяващо се в сутура и реенсерция на засегнатото бицепсово 5 сухожилие, следоперативно наложена гипсова имобилизация на ляв горен крайник. Според заключението първоначално пострадалият е изпитвал болки и страдания с изключително висок интензитет, основно в ранния следоперативен период до 15-20 ден, а наложената гипсова имобилизация, блокираща движенията в раменната, лакътната и гривнена става за срок от 45-50 дни, е предизвикала силно затруднение в начина на живот и обслужване от ищеца, като се е наложило използване на чужда помощ при извършване на някои обичайни ежедневни действия, а също, че след сваляне на гипсовата имобилзация, болките и дискомфортът са намалели значително, но са продължили с относително висок интензитет до шестия месец, което е наложило ползване на отпуск по болест. Относно претърпените от ищеца вреди, ГОРС е провел и разпит на свидетели.

ГОРС е приел за доказани и фактите, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба травми, както и болки и страдания от получените травми, че е налице причинна връзка между настъпилата трудова злополука и претърпените от ищеца болки и страдания, че ответникът дължи обезщетяване на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди. Видно е от приложения по първоинстанционното дело заверен препис от авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от 13.05.2022г., на посочената дата ЗЕАД „***“ е превело по банковата сметка на П. Г. сумата от 500,00лв.

Според съставът на въззивният съд: Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на трудовите му задължения независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес. Причинените вследствие трудовата злополука неимуществени вреди на Пл. Г. се изразяват в преживени значителни по интензитет болки и страдания, вследствие претърпения инцидент и извършена операция в медицинско заведение.