Решение № 198 от 14.03.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Стара Загора, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20225530105119 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата А. З. Ж. твърди в исковата си молба, че на 08.01.2020 г. между нея и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД се сключил договор № 3-1-10947-215332 за потребителски кредит тип „Кредитна линия № 100214184”. По силата на договора ответното дружество предоставило в заем сума в размер на 4 000 лв. на ищцата, която се задължила да върне предоставената сума в срок до 08.01.2022 г. на 24 месечни вноски, при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите до 50 %. Съгласно погасителния план към кредит № 100214184 към договор за кредитна линия № 3-1-10947-215332 всяка погасителна вноска била в размер на 236,19 лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 08.02.2020 г., а последната под номер 24 - с падеж 08.01.2022 г. Размерът и падежът на всяка погасителна вноска били както следва: 1. 08.02.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 113,90 лв. главница и 122,29 лв. лихва; 2. 08.03.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 125,16 лв. главница и 111,03 лв. лихва; 3. 08.04.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 121,21 лв. главница и 114,98 лв. лихва; 4. 08.05.2020 г. вноска в размер на 236,19 лв., от които 128,56 лв. главница и 107,63 лв. лихва; 5. 08.06.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 128,85 лв. главница и 107,34 лв. лихва; 6.

08.07.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 136,17 лв. главница и 100,02 лв. лихва;

7. 08.08.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 136,95 лв. главница и 99,24 лв. лихва; 8. 08.09.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 141,13 лв. главница и 95,06 лв. лихва; 9. 08.10.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 148,42 лв. главница и 87,77 лв. лихва; 10. 08.11.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 149,99 лв. главница и 86,20 лв. лихва; 11. 08.12.2020 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 157,24 1 лв. главница и 78,95 лв. лихва; 12. 08.01.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 159,38 лв. главница и 76,81 лв. лихва; 13. 08.02.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 164,25 лв. главница и 71,94 лв. лихва; 14. 08.03.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 175,84 лв. главница и 60,35 лв. лихва; 15.

08.04.2021 г. - вноска в размер на

236,19 лв., от които 174,65 лв. главница и 61,54 лв. лихва; 16. 08.05.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 181,83 лв. главница и 54,36 лв. лихва; 17. 08.06.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 185,55 лв. главница и 50,64 лв. лихва; 18. 08.07.2021 г. вноска в размер на 236,19 лв., от които 192,69 лв. главница и 43,50 лв. лихва; 19. 08.08.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 197,11 лв. главница и 39,08 лв. лихва; 20.

08.09.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 203,14 лв. главница и 33,05 лв. лихва;

21. 08.10.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 210,23 лв. главница и 25,96 лв. лихва; 22. 08.11.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 215,78 лв. главница и 20,41 лв. лихва; 23. 08.12.2021 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 222,82 лв. главница и 13,37 лв. лихва; 24.

08.01.2022 г. - вноска в размер на 236,19 лв., от които 229,15 лв. главница и 7,04 лв. Лихва. В чл. 1, ал.2 от договор № 3-1-10947-215332 за потребителски кредит тип „Кредитна линия № 100214184“ било предвидено, че кредитополучателят се съгласява в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно вънаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки. Предвид това вменено задължение ищцата сключила на 08.01.2020 г. договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД. По силата на договор за възлагане на поръчителство от 08.01.20120 г. поръчителят „Кредит Гаранция” ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата при условията и за срока на договор № 3-1-10947-215332 за потребителски кредит тип „Кредитна линия № 100214184” от 08.01.20120 г. Било предвидено договор за възлагане на поръчителство от 08.01.20120 г. да породи действие само ако в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия” кредитополучателят не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата https://cashsredit.bg/ и не представи съответните доказателства за това. По силата на договора за възлагане на поръчителство от 08.01.2020 г. ищцата се съгласила да заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока на изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени в Погасителен 2 план и което възнаграждение следвало да се изплаща на части. Предвид задължението, предвидено в чл. 1, ал.2 от договор № 3-1- 10947-215332 за потребителски кредит тип „Кредитна линия № 100214184” за обезпечаване на кредита, към Погасителния план било включено възнаграждение за обезпечение в размер на 238,81 лв. месечно, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включено възнаграждение за обезпечение се запазвал, а вноската ставала в размер на 475 лв. Съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Договор № 3-1-10947-215332 за потребителски кредит тип „Кредитна линия № 100214184” бил договор на свободно договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД и неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърнявали добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.

Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи, се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считали, тези които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвл се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай било налице имено такова несъответствие, доколкото на ищцата било вменено задължение за сключване на договор за поръчителство, по който също следвало да заплаща суми под форма на възнаграждение.

Двата договора - за кредит и за поръчителство били неразривно свързани, доколкото вторият обезпечавал първия и сключването му било обусловено от действителността на заемното правоотношение - договорът за кредит се явявал основание за сключване на договора за поръчителство. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществявала едновременно и същите се превеждали само на едно от дружествата ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД. И двата сключени договора - договор № 3-110947- 215332 за потребителски кредит тип „Кредитна линия № 100214184” от 08.01.2020 г. и договор за възлагане на поръчителство от 08.01.2020 г. били нищожни.

С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36% се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и 3 доставчика на финансова услуга в разрез с изисквания на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което било налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Съгласно съдебната практика, при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не бил установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне можел да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да можела да се приеме като максимален размер. Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 36 % годишно надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото. Договорът за потребителски кредит нормативно бил уреден като възмезден - по аргумент отчл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, поради което нищожността на клаузата за договорната лихва, респ. на клаузата за ГПР, която била съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е записан действителният размер на ГПР. Действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора. Кредиторът, вписвайки в контракта ГПР до 50%, заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирмата поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включено при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита -чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК.

Този извод следвал от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал. 1 и 2 от ЗПК, кредиторът не включил в договорения ГПР от 50% разходите, които следвало да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител.