Решение № 43 от 14.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ямбол, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600049 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. XXI във вр. гл. XXVIII НПК.

Образувано е по жалба на адв. Б. - служебен защитник на подсъдимия Г.

Г. срещу Присъда № *** ** ** **** г. по НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че в неустановен точен час за времето от около 20.00 часа на 01.03.2025 г. до около 17.00 часа на 05.03.2025 г. в гр. Ямбол, от междуетажна площадка между първия и втория етаж на ** * ** * ** * * ****** е отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед марка и модел „Chrisson Fat four“ на стойност 552 лв., от владението на Я.Г.М., собственост на М.Н.А. от гр. Ямбол, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено с ****** * ** от ** ** **** по **** * ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Подсъдимият е осъден също така да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба защитникът обжалва присъдата в частта й относно размера на наложеното наказание. Излагат се съображения, че инкриминираното деяние се дължи на проявена небрежност от страна на 1 собствениците на предмета на престъплението, чиято стойност се явява значително под размера на минималната работна заплата. Защитникът сочи, че тежкото социално и финансово състояние на подсъдимия е мотивът за отнемане на велосипеда както и причината, поради която същият не е възстановил вещта. Намира, че единствено от формална страна са преценени предходните осъждания на подс. Г. за квалификацията по чл. 195 НК като посочва, че за четири от седемте посочени осъждания са налице предпоставките по чл. 88а, ал. 1 НК, петото е било по реда на гл. 28 НПК като единствено шестото е причина за квалификацията по чл. 195 НК, доколкото седмото е за маловажно деяние. По този начин защитникът аргументира, че подсъдимият не е личност с висока обществена опасност, поради което иска въззивният съд да намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода като определи размер от шест месеца. Не прави доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание, където е даден ход на делото по същество, жалбоподателят-подсъдим Г. Г. се явява лично и със служебния си защитник адв. Б..

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол намира присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна. Относно наложеното наказание на подс. Г. счита, че същото е справедливо, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

Защитникът поддържа въззивната жалба като сочи, че се обжалва единствено размера на наложеното наказание. Намира същият за несъразмерен с деянието с оглед самото то и личността на подзащитния му.

Според защитника подс. Г. на практика е осъждан само веднъж независимо от посочените седем осъждания в справката му за съдимост. Излага съображения относно фактическата страна на деянието - това, че велосипедът е бил оставен без надзор, при което единствено доброволните показания на подс. Г. са допринесли за разкриване на деянието. Счита, че районният съд неправилно не е взел предвид цялостното състояние на подсъдимия - липсата на работа и финансови средства – което е основен мотив за извършване на деянието.

Друго обстоятелство, сочещо на занижена обществена опасност според адв. Б. е стойността на инкриминираната вещ, която е значително под размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. Предвид изложеното иска от въззивния съд да намали размера на наказанието като наказанието лишаване от свобода бъде определено за срок от вместо осем на шест месеца.

Подсъдимият в лична защита излага, че поддържа казаното от неговия адвокат и че съжалява за стореното. В последна дума моли да му бъде намалено наказанието.

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.

От фактическа страна.

2

Съгласно мотивите към т. 8.2, ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.

373, ал. 2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в гл. 27 НПК правни предписания, въззивният съд не разполага обаче с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

В настоящия случай Окръжен съд - Ямбол констатира, че при спазване на процесуалните гаранции, предвидени в гл. 27 НПК, в рамките на първоинстанционното производство изявлението на подс. Г. по чл. 371, т. 2 НПК е доброволно, при което обжалваната присъда се явява постановена съгласно изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че признанието на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от доказателствената съвкупност, изградена от гласните доказателствени средства обяснения на подсъдимия, показанията на св. А. св. М. и св. С.; приложения способ за доказване съдебно-оценителна експертиза; писмените доказателства от ДП, ведно със справка за съдимост.

В допълнение и доколкото във въззивното производство не е налице спор относно фактическата страна на деянието, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря същата (доп. арг. чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК).

Независимо от това следва да бъдат посочени основните моменти на инкриминираното деяние както следва.

Подсъдимият Г. Г. в неустановен час между инкриминираните дати се намирал в близост до бл. 8 в ж. к. Зорница, гр. Ямбол. Видял, че вратата на входа е отворена и решил да влезе с намерението, ако намери вещи да ги вземе и да ги продаде, за да си набави средства. На междуетажната площадка между първия и втория етаж намерил инкриминирания велосипед, собственост на св.

А. и изполван от сина й св. М.. След като взел велосипеда подс. Г. отишъл при св. С., на когото продал вещта срещу сумата от 50 лв. Той в последствие препродал велосипеда на друго лице. След като св. М. установил, че велосипедът липсва, уведомил майка си св. А. която сигнализирала полицейските органи. Същите провели разследване и установили подс. Г..

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

При правилно изяснена фактическа обстановка в условията на съкратено съдебно следствие районният съд е направил обоснован правен извод, че подс.

Г. в инкриминирания период е отнел чужда движима вещ на стойност 552 лв. от владението на собственика им св. А. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

3

Поради това правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.

195, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 НК. Правилно е посочено, че изпълнителното деяние е осъществено чрез влизане в процесния вход и вземането на инкриминирания велосипед, принадлежащ на св. А.

(прекъсвайки владението на св. М. върху инкриминираната вещ), при което същото се явява довършено с напускането на подсъдимия на сградата (установявайки трайна фактическа власт). Поради това обстоятелството, че в последствие подсъдимият се е разпоредил с инкриминираната вещ, е без правно значение относно съставомерността на деянието. Значението на това обстоятелство всъщност се явява израз тъкмо на намерението за своене от страна на подс. Г.. Същевременно по делото не е установено, че подс. Г. е разполагал с правно основание да владее процесния велосипед.

Законосъобразна се явява констатацията на районния съд, че случаят не е маловажен. Въззивният съд не споделя изложеното относно предходните осъждания на подсъдимия, от които се извлича висока обществена опасност на дееца, тъй като предвид настъпилата реабилитация за всички осъждания, налични в справката за съдимост на подс. Г., без това по НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, същият се счита за осъждан единствено по него. Следователно този довод на защитата е основателен.

Независимо от това според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като от деянието са настъпили вредни последици, които не са незначителни като се има предвид стойността на инкриминираната вещ - 522 лв. Това, ведно с механизма на деянието отнемане не на велосипед, оставен пред вход на жилищна сграда, а на такъв, оставен на междуетажна площадка, тоест във вътрешността на сградата въззивният съд преценява като деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, което не се отличава с по-ниска от обичайната за тези деяния обществена опасност. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че случаят не е маловажен. В тази връзка доводът на защитата относно проявена небрежност от страна на св. А. като собственик на отнетата вещ се преценява като неоснователен.

Като обосновано и правилно се преценява наличието на квалифициращия състав с приложението на чл. 28 НК, тъй като осъждането на подсъдимия по НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол е за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. В тази връзка и доколкото разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 28 НК е поначало с императивен характер, не може да бъде споделен доводът на защитата за наличие на единствено „формално“ наличие на квалифицирания състав вместо по общия.

Според настоящия съдебен състав правилно е установено наличието на пряк умисъл от субективна страна при извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, който се извлича от извършените от него действия.

Ето защо въззивният съд намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил вмененото му от държавното обвинение престъпление.

По вида и размера на наказанието.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК към момента на извършване на деянието предвижда, че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

4

При индивидуализацията на наказанието районният съд правилно е посочил като смекчаващи отговорността обстоятелства социалното положение на подс. Г. и изразеното от него разкаяние. Тук следва да се посочи, че доколкото стойността на отнетата вещ (552 лв.) е взета предвид при квалифициране на деянието като немаловажно, това обстоятелство не следва да бъде вземано предвид повторно съгласно чл. 56 НК.