Решение № 3093 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3093 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330113168 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. пр. 1 от ЗЗД на Н. А. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. „*** чрез адв. Н. против „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление в гр. София 1000, р-н Възраждане, бул. „Алекса Стамболийски" № 55, ет.3 представлявано от управителя С. И. А. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 281,10 евро получена без основание от ответника по сключен договор за паричен заем № ***, касеца възнаграждение за поискана услуга „*****" с цена от 164.03 лв. и възнаграждение за поискана услуга „***“ с цена от 384.85лв. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на *** за сума от 801,69 лв. ЛП е 41,61 %, а ГПР-40,06 %. Съдържа се клауза представляне на „услуга за *****“ и услуга „***", като условие за подписване договора. Таксата дължима за първата е 164.03лв., а за втората 384,85 лв. заемната сума е усвоена. Заплатена е сума от 549,78 лв. за двете услуги. Налице е нарушение на ЗПК относно посочване размера на ГПР, защото отбелязания такъв не става ясно какви разходи участват в него. Не са включени допълнителните услуги при изчисляването му. Това сочи нарушения 1 на ЗПК и води до недействителност на договора.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Отрича нарушенията на ЗПК. Заявява, че допълнителните услуги не са свързани с отпускане и управление на кредита.

Посочва, че в ГПР е включена само възнарадителната лихва. Признава плащането. Притендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит**** е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 409,03 евро за срок от 34 седмици платим на вноски при ГЛП -40,06%, ГПР-41,61 %. В чл. 1 от договора се предвижда предоставяне на допълнителни услуги – „*****“ на стойност 164,93 лв.(84,33 евро), която дава възможност за ползване на промоционални продукти и отстъпки, както и услуга „***“ с цена от 384,85 лв.(196,77 евро), която дава възможност за заплащане на вноските на избран от кредитополучателя адрес.

От представените разписки(лист 14-22 от делото) е видно, че в периода*** длъжника е заплатил в полза на заемодателя сума по договора в размер от 1839,37 лв., равностойна на 940,45 евро.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното правоотношение с заявените клаузи, касаещи предоставяне на допълнителни услуги, както и, че при изчисляване на ГПР разходи за тях не са включени.

Настоящето правоотношение касае договор за потребителски кредит. Същия подлежи на регламентация от ЗПК, който въвежда задължителни предписания относно вида и размера на договорени акцесорни задължени, които следва по аргумент на чл. 11, т. 10 от същия следва да бъдат отразени в ГПР, ако са известни към момента на сключване на договора. В процесния случай клаузите за допълнителни услуги и възнаграждението за тях са отбелязани в самия договор, което сочи, че те са били известни изначално и следва да се пресметнат от кредитодателя при определяне на ГПР. В отговора си същия сочи, че не са взети предвид. Следователно е налице нарушение на нормата на 2

ЗПК, която кореспондира с разпоредбата на чл. 22 от същия закон определяща договора като недействителен в този случай и позволяваща връщане от заемополучателя само на усвоената заемна сума без други акцесорни задължения. Тъй като по делото не се спори, че длъжника е платил сума надхвърляща усвоената, то дадената над нея в размер от 531,42 евро се явява платена без основание за възнаградителна лихва и допълнителни услуги.

Притендирания размер от ищеца от 281,10 евро съответства на общия размер на възнаграждението за допълнителни услуги и попада в рамките на установената като недължима сума, което налага уважаване на иска.

С оглед изхода на делото на ищеца на о нование чл. 78 ал. 1 от ГПК се дължат направените по делото разноски за държавна такса-51,13 евро.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на процесуалния му представител следва да се определи възнаграждение в размер съответен на притендираното такова от процесуалния представител на ответника от 400 лв. или 204,52 евро.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление в гр. София 1000, р-н Възраждане, бул. „Алекса Стамболийски" № 55, ет.3 представлявано от управителя С. И. А. да заплати на Н. А. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. „*** сумата от 281,10 евро(двеста осемдесет и едно евро и 10 евро цента) получена без основание от ответника по сключен договор за паричен заем № ***, касеца възнаграждение за поискана услуга „*****" с цена от 164.03 лв. и възнаграждение за поискана услуга „***“ с цена от 384.85 лв., както и сумата от 51,13 (петдесет и едно евро и 13 евро ента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление в гр. София 1000, р-н Възраждане, бул. „Алекса Стамболийски" № 55, ет.3 представлявано от управителя С. И. А. да заплати 3 на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „*** №*, сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 евро цента) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4