Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260058 от 20.05.2021, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 676/2020
Вид
Решение № 260058
Подписан
20.05.2021
В сила
20.05.2021
Състав
МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, ФИЛИП ФИЛИПОВ, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260058 20.05.2021 г. гр.

Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:

Председател:

Миглена Тянкова

Членове: Филип Филипов

Капка Вражилова секретар

Петя Делчева……………...………….……………………………….. прокурор

Павел Жеков…….……………………………………………………. като разгледа докладваното от председателя съдия Тянкова

ВНОХД № 676 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 260013 от 23.10.2020 г., постановена по НОХД № 212/2019 г., Районен съд – Харманли е признал подсъдимия Т.П.Ф., ЕГН: **********,***, за невиновен в това, че на 22.09.2018 г. в град Х., на публично място – в района на кръстовището на ул. Х. С., ул. К. и ул. Я. С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – подгонил малолетния Н.И.Я., роден на *** г., и му казал „Сега ще те *****“, „Ще те ******“, удрял в земята и ритал с крак гумите на велосипед с надписи BYOX FLASH със сериен № S *********, собственост на И.В.Я. ***, като деформирал предната му капла тип „Аеро“ и й нанесъл повреди на спиците; деформирал заден драйльор Shimano; разрушил шифтър десен (превключвател скорости) Shimano, поради което по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК е оправдан.

Със същата присъда подсъдимият Т.Ф. е признат за виновен в това, че на 22.09.2018 г. в град Х., в района на кръстовището на ул. Х. С., ул. К. и ул. Я.

С., противозаконно повредил чужда движима вещ - велосипед с надписи BYOX FLASH със сериен № S *********, собственост на И.В.Я. ***, като деформирал предната му капла тип „Аеро“ и й нанесъл повреди на спиците; деформирал заден драйльор Shimano; разрушил шифтър десен (превключвател скорости) Shimano, като нанесените повреди са на стойност 75.60 лв., като случая е маловажен, и на основание чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54 вр. чл. 57, ал. 1 НК го е осъдил на „глоба“ в размер на 300 лв., като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 ННК.

С присъдата вещественото доказателство – велосипед – е върнато на собственика И.Я., а подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.

Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура – Харманли с наведени доводи за неправилност и необоснованост. Съдът постановил съдебния акт при напълно изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложил материалния закон, като приел, че първото деяние не е съставомерно по чл.

325, ал. 1 НК. По отношение на второто деяние се посочва, че не бил налице привилегирования състав на чл. 216, ал. 4 НК, тъй като в случая не била меродавна единствено стойността на движимата вещ, а и всички останали обстоятелства, свързани с деянието. Отправя се искане присъдата да бъде отменена в частта, в която подсъдимият е оправдан и да бъде признат за виновен в престъпление по чл. 325, ал. 1 ННК, както и да се отмени в останалата част, с която е признат за виновен по чл. 216, ал. 4 ННК, като бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 НК.

Присъдата е обжалвана от частните обвинители И.Я. и С.Я. като родители и законни представители на малолетния Н.И.Я., чрез повереника им адв.

К., с доводи за неправилност. Иска се отмяна на присъдата изцяло и осъждането на подсъдимия по обвиненията за деяния по чл. 325, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 НК, както и да се уважат изцяло предявените граждански искове.

Присъдата е обжалвана и от подсъдимия Т.Ф., чрез защитника му адв. Ч.. Изложени са доводи за неправилност, незаконосъобразност, немотивираност и явна несправедливост. Районният съд извършил неправилна оценка на доказателствата по делото и достигнал до погрешни изводи. Без преки доказателства се приело за установено, че движимата вещ принадлежала на частния обвинител И.Я., както и че описаното от свидетеля Р. Р. отговаряло на констатациите на съдебно – техническата експертиза.Липсвала пряка причинно – следствена връзка между описаните причинени увреждания на велосипеда и действията на подсъдимия. От свидетелските показания се установявало само, че изпълнителното деяние се свело до вдигане на велосипеда от земята и пускането, но нямало данни за нанасянето на удари върху него. Твърди се, че било невъзможно от един – два пъти ритане с крак на гумите на велосипеда и едно пускане на земята да се причинят в описаните обвинителния акт увреждания. При наличието на всички данни по делото можело да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК и деянието не било обществено опасно. Неправилно бил определен и размера на наказанието, като нямало основания за налагане на глоба в максимален размер.

В хода на въззивното производство пред Окръжен съд – Хасково е разпитан в качеството на свидетел частния обвинител И.Я., извършен е преразпит на вещото лице инж. С.П., назначена е съдебно-психологична експертиза на малолетния свидетел А. К., изготвена от вещото лице С.Д., чието заключение е прието.

Хасковският Окръжен съд, като взе предвид депозираният протест и депозираните въззивни жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Н.Я. и свидетелят А. К.

(малолетни, на десет- и съответно на осемгодишна възраст към датата на деянието) живеели в град Х., били приятели и често играели заедно. На 22.09.2018 г., между 18.00 и 18.30 часа, двамата карали колела и си играели в района, близо до кръстовището на ул. Х. С., ул. Т. К. и ул. Я. С. Свидетелят Я. ползвал велосипед марка BYOX FLASH със сериен номер №S371251691, който бил собственост на баща му И.Я.. А. К. ползвал друг велосипед. В района до кръстовището, където двете момчета се намирали, имало орехово дърво. Те решили да свалят орехи от дървото с помощта на пръчки, които да хвърлят нагоре и да събират падналите на земята орехи. Н.Я. оставил велосипеда си близо до дървото и започнал да хвърля към клоните на дървото една пръчка, която намерил наблизо.

Орехите падали на земята, А. К. ги събирал и чупел черупките им, след което двамата изяждали ядките. Това продължило известно време, като около 18.30 часа в района на кръстовището се движел подсъдимият Т.Ф., управлявайки лек автомобил, тип джип, марка и модел „Фолксваген Туарег“ с рег. № *******, собственост на П. П., баща на подсъдимия. В момента, в който подсъдимият преминавал с лекия автомобил през кръстовището, свидетелят Н.Я. отново хвърлил своята пръчка към короната на дървото, за да събори още орехи. Хвърлената пръчка обаче описала неправилна траектория и попаднала върху задната част на автомобила „Фолксваген Туарег“. Подсъдимият Ф. видял хвърлянето на пръчката от детето и чул удара, при което се ядосал и спрял автомобила, слязъл от него и бързо се насочил към Н.Я.. Момчето се уплашило, обърнало се и побягнало. Подсъдимият също се затичал, но детето бързо се отдалечило. Подсъдимият се опитал да го последва, но видял, че няма да може да го стигне, отказал се и се върнал към ореховото дърво, където свидетелят А. К. продължавал да стои. Ф. бил ядосан и афектиран от случилото се, когато видял до дървото велосипеда на Н.Я. марка BYOX FLASH попитал А. К. на кого е колелото. К. отговорил, че е на Я., при което Ф. го вдигнал и го захвърлил на земята, след което му нанесъл няколко удара с крак в областта на двете гуми. В резултат на това били нанесени щети по велосипеда – деформирана задна капла тип „Аеро“, повреди по спиците, деформирана предна капла тип „Аеро“, деформиран заден драйльор Shimano и разрушен шифтър десен (превключвател на скорости) Shimano. След като повредил колелото, подсъдимият се качил на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“, запалил го и се отдалечил в неизвестна посока.

След инцидента малолетният Н.Я. бил изплашен, случката се отразила негативно върху емоционалното му състояние и имало предпоставки за възникване на краткотрайна детска невроза.

Стойността на нанесените върху велосипеда щети била в общ размер на

75.60 лв.

Гореизложената фактическа обстановка се основава на събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Предмет на въззивното обжалване е присъдата в нейната цялост – както в оправдателната част за деянието по чл. 325, ал. 1 НК, така и в осъдителната част за деянието по чл.

216, ал. 4 НК.

Настоящият съдебен състав констатира, че районният съд безкритично е възприел и възпроизвел фактическата обстановка по начина, по който е описана в обвинителния акт, като е провел незадълбочен анализ на доказателствата по делото, особено в частта, касаеща обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

По отношение на първото деяние настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна, че по делото не е безспорно доказано относно отправянето на заплахите „Сега ще те ******“ и „Ще те ******“ по начина, описан в обвинителния акт. Доказателствената съвкупност по делото в тази насока не позволява да се приеме за категорично установено това обстоятелство.

Свидетелката В. Г. заявява, че по време на инцидента се намирала заедно с бабата на малолетния Н.Я. ***, а самото събитие станало на ул. Х.С. и пресечката с ул. К., което според свидетелката било на около 20 м разстояние. Г. обаче няма преки впечатления от действията на подсъдимия Ф. – единствените й преки впечатления касаят появата на Н.Я., който бил разтреперан, плачел и успял да избяга на един „батко“. При зададен въпрос от страна двете възрастни жени какво се е случило, Н.Я. отговорил, че същият „батко“ слязъл от колата си и му казал, че ще го утрепе, но той бързо избягал. Следователно, свидетелката Г. не възпроизвежда своите лични впечатления, а преразказва казаното от малолетния Н.Я.. От показанията й не може да се направи извод дали реакцията на уплаха е била в резултата на подгонването или в резултат на отправени вербални заплахи.

Показателно е, че свидетелката А. Д. (баба на малолетния свидетел А. К.), която се е намирала на почти същото разстояние както свидетелката Г. (около 15 м или тридесетина крачки по собствените думи), но на улицата, на която се е разиграл инцидента, при разпита си посочва, че не е имало отправянето на заплахи, закани, викове или крясъци от страна на подсъдимия Ф.. Тя само посочва, че той е дошъл при нея да пита къде живеят родителите на малолетния Н.Я., след което е ударил и ритнал колелото му. Следователно, безспорно се установява физическото въздействие върху велосипеда, но не и отправянето на заплашителни реплики от страна на подсъдимия.

Още по съществено се открояват на този фон показанията на самия Н.Я., към който според прокуратурата са били отправени заплахите. Малолетният Я. в съдебно заседание и в присъствието на вещо лице – психолог С.Д. е доста лаконичен в описанието на инцидента. Той разказва как при хвърлянето на пръчка с цел събаряне на орехи случайно ударил една кола, от нея излязъл един мъж, който им се разкрещял, че ще ги набие или „…нещо такова“. Когато подсъдимият го подгонил, Я. се е уплашил и е побягнал. След това малолетният свидетел допълва, че непознатият му казал, че ще го смачка.

Като се отчита възрастта на свидетеля и характера на самата случка, съдът намира, че показанията му в частта относно казаното от подсъдимия са много колебливи и непоследователни. Дори и да се приеме, че не е възможно да се възпроизведат дословно репликите на подсъдимия, но и техният смисъл е предаден доста общо, разпокъсано и неясно. „Набиване“, „смачкване“ или „утрепване“ – не е ясно какво е казал подсъдимият и дали казаното от него е имало именно това значение или е в резултат на интерпретацията на самия малолетен свидетел по начина, по който той е осмислил думите.

Малолетният свидетел А. К., който е единственият пряк очевидец на случката, освен Н.Я., не споменава на нито едно място в показанията си, че Ф. е заплашвал или се е заканвал. Нещо повече, за разлика от Н.Я., малолетният К. не е побягнал, а е останал на същото място през цялото време като страничен наблюдател. Следователно, повече от всеки друг той е можел да чуе и да възприеме всичко казано или направено от подсъдимия. Въпреки това К. споменава единствено въпрос на подсъдимия, който го попитал къде живеят родителите на Н.Я. и то след като се върнал от неуспешния опит да го догони по улицата. На конкретен въпрос от страна на вещото лице С.Д. дали е възприел отправянето на заплахи, К. отговаря, че подсъдимият казал нещо, но не си спомня точно какво.