Решение № 291 от 27.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000329 по описа за 2026 година намери следното:

Постъпили са две въззивни жалби срещу постановеното решение №124 от 08.04.2026 г. по т.д. №318/2024 по описа на Окръжен съд Пловдив.

Видно от посоченото решение, М. О. О., родена на ********** г., гражданин на **********паспорт №*********, издаден на ******** г., идентификатор ************, да заплати на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, следните суми, дължими по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 18.02.2015 г.:

- сумата 48 515,23 € , ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 29.05.2024 г., до окончателното плащане, формирана като сбор от сумата 44 000 €, представляваща дължима главница по договора, и сумата 4 515,23 € – непогасена възнаградителна лихва върху отпуснатия кредит за заплащане на семестриални такси, дължима през гратисния период, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 48 515,23 € до пълния предявен размер от 103 880,30 лв. с равностойност 53 113,15 €, като неоснователен;

1

- сумата 5 172,56 € , представляваща дължима възнаградителна лихва по договора за периода от 28.07.2022 г. до 28.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважения размер от 5 172,56 € до пълния претендиран размер от 13 961,39 лв. с равностойност 7 138,35 €, като неоснователен;

- сумата 1 038,25 € – лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 28.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 2 061,26 лв. с равностойност 1 053,91 €, като неоснователен.

М. О. О. е осъдена да заплати на БАНКА ДСК ЕАД, сумата 2 988,19 € , съставляваща деловодни разноски по съразмерност за производството по т.д.

№318/2024 г. на ОС Пловдив, ТО, ХVІ с. БАНКА ДСК ЕАД е осъдена да заплати на М. О. О. сумата 109,74 € , съставляваща деловодни разноски по съразмерност за производството по т.д.№318/2024 г. на ОС Пловдив, ТО, ХVІ с.

Първата въззивна жалба е от М. О. О., чрез процесуалния пълномощник адвокат Ш., срещу така постановеното решение в осъдителните му частти, както следва:

-за сумата над 74 237,07 лв. /37 956,81 евро/ - остатък от усвоена главница по процесния договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен между страните, -за сумата 5 172,56 евро - дължима възнаградителна лихва за периода 28.07.2022 г. 28.05.2024 г.,

-за сумата 1 038,25 евро - лихва за забава за периода 28.10.2021 г. 28.05.2024 г., като се моли да се отмени решението в тези обжалвани части и отхвърлят ищцовите претенции, по подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тези негови части. Жалбоподателят не е съгласен с изводите на окръжния съд за наличието на валиден договор.

Обосновава тезата, че процесният договор за кредит е недействителен, поради противоречие на чл.10.2 и чл.10.3 от общите условия с изискванията на чл.17,ал.4,чл.18,ал.2,чл.19,ал.2,чл.20, чл.24,ал.1 от ЗКСД, като в този случай дължи само чистата стойност на кредита.Също така, счита, че съдът се е 2 произнесъл по непредявен иск, че няма самостоятелна претенция за възнаградителна лихва, начислена върху главницата през гратисния период.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Банка ДСК АД, чрез юрисконсулт Л. А., с който същата се оспорва, като се моли да се потвърди решението в тези части.

Втората въззивна жалба е от Банка ДСК АД, чрез пълномощника юрисконсулт Л. А., срещу решението в частта му, с която се отхвърлят исковите претенции, а именно:

-за сумата 8 992,75 лв.-главница,

-за сумата 3 844,75 лв.-договорна лихва за периода 28.07.2022 г. 28.05.2024 г., -за сумата 30,62 лв.-обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. 28.05.2024 г., като се моли да се отмени решението в тези части и уважат исковите претенции. Счита се, че в тези части решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано, с допуснато противоречие в мотивите и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят се позовава на капитализиране на възнаградителната лихва, което е договорено в чл.7 от договора и законодателно уредено в чл.20,ал.1 от ЗКСД по подробни съображения.

Срещу въззивната жалба е постъпил съответен отговор, с който се счита същата за неоснователна и моли да се потвърди решението в тези части.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни лица, както и срещу валиден и допустим съгласно чл.269 от ГПК съдебен акт.

Установява се, че съдът е сезиран с осъдителни искове по чл.430 ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.16 ЗКСД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:

-103 880,30 лв. - дължима главница, формирана от усвоена сума по кредита за заплащане на такси за обучение и капитализираната лихва на основание чл.10.2 от ОУ през гратисния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до 3 окончателното изплащане,

-13 961,39 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 28.07.2022 г. - 28.05.2024 г.,

-2 061,26 лв. – лихва за забава за периода 28.10.2021 г. - 28.05.2024 г.

Твърди се, че на 18.02.2015 г. между банката - ищец и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД за предоставяне на кредит в размер на 86 056,52 лв. за заплащане на такси за обучение в Медицински университет Пловдив, че неразделна част от договора са общите условия за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, че е усвоена договорената сума. За предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща фиксирана лихва в размер на 7% годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно, което е предварително заложено условие по договора - чл.10.2 от Общите условия. Съгласно уверения по чл.10,ал.3 от ЗКСД, крайният срок за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г., поради което гратисният период на договора е до 30.10.2021 г., съответно първа падежна дата е 28.10.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1 272,29 лв. При допуснатата забава в плащанията, на основание чл.17.1 частта от вноската за главница се олихвява с договорения лихвен процент плюс надбавка от 10%, като в случая е налице неизпълнение в размер на 23 месечни вноски за периода 28.07.2022 г. - 28.05.2024 г. /общо 28 924,43 лв., от които просрочена главница 14 983,24 лв. и просрочена договорна лихва 13 941,19 лв./. Съгл. чл.17.2 от общите условия при допускане на забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Поради което се счита, че от получаване на исковата молба от ответника, ще се счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем от този момент.

Ответникът е представил отговор, който е подаден след изтичане на срока по чл.367,ал.1 от ГПК и следва да се зачете като становище по подадената искова молба. Счита, че процесният договор за отпускане на студентски кредит е нищожен изцяло, поради противоречие с повелителни норми на ЗКСД. Счита, че договорът не е изготвен на ясен и разбираем за 4 потребителя език, че не му е представена цялата информация, в т.ч. погасителен план и информация за правото на едностранен отказ от договора, че в резултат на договорената капитализация на лихви са нарушени чл.21,ал.1 и ал.3, чл.24, ал.1,т.1, чл.19,ал.2 и чл.17,ал.3 и ал.4 от ЗКСД. Също така счита, че в договора липсва фиксиран размер на възнаградителната лихва, което е недопустимо с оглед разпоредбите на чл.18,ал.3 и чл.20,ал.1 от ЗКСД, че клаузата на чл.7 от договора е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Моли да се отхвърлят исковите претенции.

Окръжният съд е направил преценка за неравноправни клаузи в съответствие с възраженията на ответника и служебните си правомощия, като е приел, че е допуснато нарушение на чл.24,ал.1,т.1 и т.2 от ЗКСД, тъй като банката с чл.10 от договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според които – чл.10.2 , изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницатата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се е увеличил. В резултат на това след гратисния период главницата по кредита не е равна по размер на усвоените такси за обучение , съгласно чл.21,ал.1 и ал.3, чл.24,ал.1,т.1 от договора, а включва възнаграждението на банката за този период и оттук договорната лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите възнаградителни лихви през гратисния период. Т.е. след гратисния период се връща, както сумата, ползвана за такси за обучение и договорна лихва върху нея до погасяването и, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането и, което противоречи на общата норма на чл.10,ал.3 от ЗЗД, от която се извежда забрана за начисляване на лихви върху изтекли лихви /анатоцизъм/ при физическси лица и води до нищожност на конкретна клауза от договора. Въз основа на този извод е намерил, че се дължи само 7% на годишна база договорно възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси за обучение в размер на 86 056,52 лв. за целия срок на кредита от 120 месеца плюс гратисния период. На тази база частично е уважил, съответно частично отхвърлил исковите претенции.

Страните не спорят относно сключването на процесния догговор между тях на 18.02.2015 г. , съгласно който ищецът – банка, се е задължил да 5 предостави на ответника - кредитополучател, кредит за заплащане на такси за обучение в размер 86 056,52 лв., а кредитополучателят – да издължи кредита за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т.нар.“гратисен период“. Гратисният период касае главница и лихва по кредита. Започва да тече от датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност. Страните са уговорили кредитът да се усвоява на части, като сумата, необходима за заплащане на всяка дължима такса за обучение, се превежда по сметка на учебното заведение. Първата такса, дължима за първия семестър от първата учебна година, се заплаща от кредитополучателя, а кредиторът я възстановява по сметка на кредитополучателя в 3-дневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането й – чл.4.2. Уговорено е в т.5 от договора кредитът да се погасява чрез равни месечни вноски с падежна дата 28-мо число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорена е в т.7 от договора фиксирана възнаградителна лихва в размер, ненадхвърлящ 7 % на годишна база.

Неразделна част от договора – чл.10, са Общите условия. Видно от раздел четвърти – Олихвяване, разходи по кредита, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за кредит.

Съгласно чл.10.2, лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл.11.1, срокът за издължаване на главница и лихва започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. Съгласно чл.16.1, кредитополучателят се задължава да осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежна дата сума, най-малко в размер на дължимата погасителна вноска /главница и лихва/. Кредитополучателят е длъжен също така да представи на кредитора преди всяко усвояване на сума по кредита уверение, удостоверяващо качеството му на студент. Съгласно чл.16.2 ОУ, кредиторът се задължава да предоставя в офисите си при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя погасителен план – не по-късно от 10 работни дни след изтичане на гратисния период.