Решение № 1179 от 08.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Варна, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110201828 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Краси Транс 2017“ ЕООД, с ЕИК: 205041978, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № 15, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. Ж. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 23 – 0002291 от 15.11.2023 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за това, че на 06.03.2023 г. в гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № 15, дружеството „Краси Транс 2017“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 19566, е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари в Република България, извършен с влекач марка „Даф“ от кат. N3 с рег. № В 9075 ТК и с прикачено полуремарке, видно от пътен лист № 237723/ 01.03.2023 г., товарителница № 0004223/ 06.03.2023 г. и информация от карта за дигитален тахограф на водача М.Г.М., с ЕГН: **********, без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно водачът М.Г.М. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност от дата 15.09.2021 г., видно от справка в регистъра на психологическите 1 изследвания – нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози.

Дружеството „Краси Транс 2017“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че към момента на възникване на трудовото правоотношение между дружеството и водача М.Г.М., последният е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, поради което и дружеството изцяло е изпълнило своите задължения да назначи на работа лице, което отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Дружеството акцентира в жалбата си, че Наредба № 36/ 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания е била хармонизирана с Директива 2006/ 126/ ЕО на Европейския парламент и Съвета, като изменението конкретно на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата е влязло в сила на 21.10.2022 г., като според тази редакция е безсрочно удостоверението за психологическа годност. Допълва, че дори и да се приеме, че това изменение не следва да се прилага с обратна сила, според дружеството изискванията за удостоверение за психологическа годност, съгласно чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози противоречат на предвиденото в Съображение 9 от Преамбюла на Директивата 2006/ 126/ ЕО на Европейския парламент и Съвета и по този начин следва да се приложат по – строги минимални стандарти за психологическа годност на българските професионални водачи, което несъответствие на националното право на Република България с правото на Европейския съюз е основание да се приложат нормите на европейското право.Поради гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1828 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Краси Транс 2017“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. М. Ж. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария върху обстоятелството, че 2 според него е следвало да бъде санкциониран водача на МПС за нарушението, а не да бъде ангажирана отговорността на дружеството – превозвач.

В проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1828 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител мл. експерт с юридическа правоспособност Виктория Кръстева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки нарушението за безспорно установено. Мл. експерт Виктория Кръстева моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 25.08.2023 г. св. К. Н. К. – ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация гр. Варна (с ново наименование ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна) извършил проверка на транспортното предприятие на дружеството „Краси Транс 2017“ ЕООД, като констатирал след като се запознал с пътен лист № 237723/ 01.03.2023 г., товарителница № 0004223/ 06.03.2023 г. и информация от карта за дигитален тахограф на водача М.Г.М., с ЕГН: **********, че дружеството, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 19566, е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари в Република България, по маршрут гр. Варна – гр. Пловдив, извършен с влекач марка „Даф“ от кат. N3 с рег. № В 9075 ТК, без водачът М.Г.М. да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, доколкото неговото удостоверение за психологическа годност е било изтекло на 15.09.2021 г.

Преценявайки, че с това свое поведение дружеството „Краси Транс 2017“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, на 25.08.2023 г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството – жалбоподател за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 15.11.2023 г.

Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки 3 идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наакзатело постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, наложил на въззивното дружество „Краси Транс 2017“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая според съда няма необходимост от някакъв задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на административно – наказателното производство и съдебното следствие гласни и писмени доказателства, предвид липсата на оспорване от страна на санкционираното дружество за това, че на датата 06.03.2023 г. водачът М.Г.М. е извършил обществен превоз на товари по маршрут гр. Варна – гр. Пловдив, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Възраженията на въззивното дружество срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът ги намира за напълно основателни, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно нормата на чл. 96 г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на 4 някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева. Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Доколкото при проверката е безспорно установено и не се спори между страните, че водачът М.Г.М. е извършил на 06.03.2023 г. обществен превоз на товари, същият попада в категорията водачи по чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 36/15.05.2006 г. по отношение на които се прилагат изискванията на наредбата.

Съдът намира, че в конкретната хипотеза не е приложимо изменението на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., предвиждащо безсрочност на удостоверенията за психологическа годност, респ. налице ли е по отношение на дружеството – превозвач, основание за приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата в сила от 21.10.2022 г., има действие занапред и се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. С § 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на наредбата – 21.10.2022 г. Видно от приложената по преписката справка от Регистъра на психологическите изследвания, последното издадено на водача М.Г.М. удостоверение е валидно до 15.09.2021 г., т. е. към момента на влизане в сила на изменението на чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г., водачът не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и не попада в обхвата на обратното действие по § 6 от ПР към Наредбата за изменение. Промяната в наредбата е свързана единствено с преценката за валидност (срочност) на удостоверенията, поради което може да се обсъжда в контекста на приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН 5 само в казусите, в които са санкционирани водачите, попадащи в обхвата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. (каквито са нарушенията по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и чл. 18, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на България – санкционирани на основание чл. 93, ал.

1, т. 1 Закона за автомобилните превози), но не води до отпадане на задължението на превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност.

Както преди, така и след изменението на чл. 8 от Наредба № 36, разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози изисква от превозвачите да извършват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност и неспазването на това задължение се санкционира по реда на чл. 96 г, ал. 1, пр.