Решение № 268 от 30.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. ХАСКОВО, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500403 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Б. К. Д., чрез процесуалния му представител адв. Д. С. против Решение № 468/03.06.2026г. на Районен съд - Хасково по гр. д. № 162/2026 по описа на съда.

С Решение № 468/03.06.2026г., постановено по гр. д. № 162/2026 г., Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *** против Областна Дирекция на МВР - гр. Хасково, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 129009984, адрес: гр.Хасково, бул.“България“ № 85, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед рег. № 272з - 4152/12.12.2025 г. на ВПД *** на ОД МВР - Хасково, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „*** на сектор „Пътна полиция" (ПП) към отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОДМВР Хасково“, както и за присъждане на обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа за период от 6 месеца - 12.12.2025 г. - 12.05.2026 1 г., в размер на 6 брутни заплати от 1525 евро.

С решението съдът е осъдил Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.8 ГПК, да заплати на Областна Дирекция на МВР - гр. Хасково, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 129009984, адрес: гр.Хасково, бул.“България“ № 85, сумата от 102,26 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от решението е останал въззивникът Б. К. Д., като го обжалва в законоустановения срок. Счита, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. 194, ал. 1 от КТ . Дисциплинарното наказание било наложено, преди изтичане на двумесечния срок, поради което било незаконосъобразно. Навежда твърдение, че срокът по посочената разпоредба е започнал да тече не от момента, в който директорът се е запознал със справката, тъй като началния момент, в който започва да тече срокът за налагане на дисциплинарното наказание, не следва да се съобразява със субективната преценка на работодателя. Навежда изводи, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно и на друго основание, което изобщо не било обсъдено от първоинстанционния съд. Счита, че не е налице драстично нарушение на трудовата дисциплина и ако изобщо да се говори за някакво нарушение, то следва да се квалифицира по чл. 187, ал. 3 от КТ, а именно: неизпълнение на възложената работа, а не по чл. 190, т. 4 от КТ, свързано със злоупотреба с доверието на работодателя.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и уважи предявените обективно съединени искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ОД на МВР - Хасково, което чрез пълномощника си ** Х. Х.-Б. оспорва жалбата. В отговора на въззивната жалба са изложени съображения по всяко едно от оплакванията на ищеца по делото във връзка с допуснатите от съда нарушения на процесуалните правила и съответно на материалния закон, които въззиваемата страна намира за неоснователни. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като излага аргументи в тази насока и моли същото да бъде 2 потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника си адв. Д.С., излага подробни разсъждения в насока на това, че е налице незаконно уволнение. Налага твърдения, че *** на ОДМВР Хасково е знаел за извършването на такова нарушение още през януари месец. Текстовете по Кодекса на труда не са съответно обвързани с евентуално доклад, обяснения, разследване на вътрешна комисия, а от узнаване на нарушението. За това съответно тези докладни, изпратени от съответните бюра или дирекции в ОДМВР, сочат още от 2025 г. за описано такова нарушение. Тоест, срокът започва да тече от момента, в който *** на ОДМВР е узнал за извършеното нарушение. Не е съгласен с доклада на вътрешната комисия. Според него срокът предвиден в текста на чл. 190 КТ е изтекъл. Твърди се, че наложеното наказание е несъразмерно. Прекратяването на трудовия договор не било отразено в масивите на НОИ.

Моли съда да отмени решението и да уважи жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Производството пред Районен съд-Хасково е образувано въз основа на искова молба Б. К. Д., с която срещу ответника ОД на МВР - Хасково са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т.

2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ от КТ. По делото безспорно е установено, че 3 страните са били в трудовоправни отношения, възникнали от сключен между тях трудов договор,по силата на който ищецът е заемал длъжността ***, собствениците им и водачи“ към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВРХасково. Със заповед №272з-4152/12.12.2025 г. издадена от директора на ОД на МВР Хасково на ищеца Б. К. Д., с ЕГН ** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратено е трудовото му правоотношение с ответника и е освободен от длъжността която е заемал преди уволнението „***“. Препис от заповедта е връчен срещу подпис на ищеца, на 12.12.2025 г.

Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 190 ал. 1, т. 4, предл. първо, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. В мотивите на заповедта е описано злоупотреба с доверието на работодателя, което според работодателя обосноват налагането на ищеца на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че не е спазен двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, считано от момента на откриване на нарушението. Откриването на нарушението по смисъла на цитираната разпоредба не съвпада с простото узнаване за него, когато фактите все още не са проверени. Получаването на първоначална информация за извършено нарушение на трудовата дисциплина, без да са установени съответните факти, не поставя началото на двумесечния срок.

Тази информация служи единствено като основание работодателят да извърши проверка и да установи дали наистина е налице нарушение, кой го е извършил, кога и по какъв начин, за да може да предприеме съответните дисциплинарни действия. С изтичането на двумесечния срок се погасява възможността на работодателя да наложи дисциплинарно наказание.

Съотношението между двумесечния и едногодишния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е следното: ако двумесечният срок от откриването на нарушението е изтекъл, едногодишният срок не може да бъде приложен. При изтичане на едногодишния срок от извършването на нарушението, той поглъща двумесечния. Откриване на нарушението означава установяване от страна на дисциплинарно наказващия орган на съществените признаци на нарушението – неговия субект, времето и мястото на извършване, както и индивидуализиращите признаци от обективна и субективна страна. В настоящия случай, след като работодателят е възложил извършването на проверка, нарушението следва да се счита за „открито“ към момента на приключването на тази проверка. От събраните по делото доказателства се 4 установява, че работодателят е уведомен за нарушенията на въззивника на 11.12.2025 г. със справка рег. № 272р-31130/11.12.2025 г. на проверяващата комисия. При това положение към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание – 12.12.2025 г., преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ не е бил изтекъл.

Неоснователни са и твърденията на въззивника, че в заповедта не е посочена „груба небрежност“. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че неизпълнението на трудовите задължения е извършено виновно, при форма на вина „непредпазливост – небрежност“. Съгласно чл. 186 от КТ всяко виновно нарушение на трудовите задължения представлява нарушение на трудовата дисциплина. Законът не изисква при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ деянието непременно да е извършено при „груба небрежност“.

По отношение на възраженията за непропорционалност на наложеното наказание „уволнение“, съдът отбелязва, че преценката на работодателя за тежестта на дисциплинарното нарушение е задължителна и подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е част от законосъобразното приложение на чл. 189, ал. 1 от КТ.

При определяне тежестта на нарушението работодателят е взел предвид, че служителят е издал официален документ с невярно съдържание – свидетелство за регистрация част I № 015116426 на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д“ с рег. № ***, в което е вписан номер на двигател, който не съответства на действително монтирания. Също така е отчетено неспазването на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Предвид естеството на дейността и статута на ищеца като служител на МВР – основна правоохранителна институция, се изисква висока степен на доверие и безупречна репутация. Независимо, че до момента ищецът няма други нарушения, извършеното деяние представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което е несъвместимо с по-нататъшното изпълнение на възложените му задължения.

Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора. С обжалваната заповед на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в чл.188 от КТ, уволнение за извършено на 10.09.2025г. нарушение на трудовата дисциплина, 5 което според работодателя е с висока степен на укоримост и в пълен разрез с изискванията за етично поведение на служителите в държавната администрация.

В хода на производството пред първата инстанция правилно е разпределена от съда доказателствена тежест. В тежест на ответника, по предявените искове при условията на главно и пълно доказване, е да докаже законосъобразността на уволнението.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. От тях се установява с категоричност тежестта на извършеното от въззивника нарушение на трудовата дисциплина. Ето защо и поради това, че в конкретния случай работодателят е наложил на ищеца за едно нарушение на трудовата дисциплина най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Следва да се приеме, че е налице съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение.

Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.

1 КТ са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.