Протокол № 62 от 13.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 62 гр. Благоевград, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов при участието на секретаря Катерина Пелтекова

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Търговско дело № 20251200900060 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:13 часа се явиха:

За ищцовото дружество, редовно уведомено – явява се адв. В., редовно упълномощен отпреди.

За ответното дружество, редовно уведомено – явява се адв. Д., редовно упълномощена отпреди.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

С молба от 26.01.2026 г. ответната страна е представила в изпълнение на указанията исканите писмени доказателства.

АДВ. В.: Да се приемат.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.

1

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че представените писмени доказателства следва да бъдат приети, като доводите и възраженията съдът ще преценява при постановяване на крайния съдебен акт, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените с молба Вх. № 1263/23.01.2026 г. на адв. Д. нотариално заверени - договор за строителна услуга от 01.12.2019 г.; протокол Образец 19/19.10.2021 г.; Протокол Образец 19/14.05.2020 г., и Нареждане за кредитен превод от 05.06.2025 г. за сумата от 30890,24 лева, в оригинал.

АДВ. В.: Господин съдия, преди хода по същество, на осн. чл. 214 ал. 1 изр. 3 от ГПК правя искане за увеличение размера на иска, в частта за претендирана като лихва за забава, като моля същият да бъде изменен и вместо за сумата предявена с исковата молба от 12 353,30 лв., да се счита предявен за сумата от 9 669,56 евро или 18 912,03 лева. Правя увеличение на иска съобразно заключението на вещото лице, което е дало различна сума от тази, която съм посочил в ИМ, поради което правя съответното увеличение.

Веднага ще довнеса дължимата д.т. съобразно направеното от мен увеличение на иска.

АДВ. Д.: Господин съдия, недопустимо е на този етап направеното искане. Съдът приключи съдебното дирене. Искането е неотговарящо на нормите на ГПК ако се предявява претенция за увеличаване цената на иска, а не за първоначално предявяване на такъв иск. За да е редовно искането, д.т. трябва да придружава молбата, а това към този момент не е сторено и всякакви договорки противоречат на нормите на закона. Това от една страна.

От друга страна, такъв иск не е предявен и в този смисъл по отношение на иск, който не е предявен, не може да се претендира каквото и да е било увеличение. Това е второто ми съображение, с което твърдя, че то е недопустимо. От трета страна, искането на този етап, не от гледна точка на допустимост, а на основателност, но и в този контекст правя възражение за изтекла погасителна давност на такова искане, поради което моля да не го приемате.

АДВ. В.: С ИМ са посочени цената на иска за главница, както и посочената лихва за забава. В срока на чл. 214 ГПК е направено искането за изменение, като същото не е и недопустимо, не е по непредявен иск, а досежно доводът за това дали е внесена или не д.т. в увеличения размер, този довод е несъществен, защо – ако съдът допусне това изменение и в случай, че има терминал за плащане с карта, на момента мога да внеса и държавната такса. Превишението 3353,43 евро х 4 %.

2

Съдът прекъсва съдебното заседание, за да осигури възможност на ищцовия представител да плати следващата се държавна такса върху увеличението на исковата претенция от 14,20ч до 14,25ч.

АДВ. В.: След извършеното от мен плащане, представям разписка за заплатената д.т. в счетоводството на БлОС.

АДВ. Д.: Поддържам възраженията, които направих.

Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото, намира така направеното увеличение от ищеца на иска за мораторната лихва за основателно, тъй като са налице всички изисквания на чл. 214, ал. 1 изр. 3 от ГПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на иска досежно мораторната лихва, като вместо за сумата от 12 353,30 лв. същия да се счита за предявен за сумата от 9 669,56 евро или с левова равностойност 18 912,03 лева, за посочения в исковата молба период 20.10.2021 . – 16.03.2025 г.

СТРАНИТЕ: доказателства.

Нямаме други искания, няма да сочим нови

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. В.: Уважаеми господин съдия, считам иска за основателен и доказан, и моля да го уважите като такъв. На първо място нямаме подаден отговор по делото, а в срока за отговор ответника заплати главницата по фактурата. Бележката е представена по делото и е приета като доказателство.

В предходно с.з. бе разпитан свидетел като междувременно самият ответник представи бланковия договор за строителство и Образец 19, приет без възражения за изпълнение на СМР. По тези съображения и с оглед самото процесуално поведение, което е категорично, че е признат иска, тъй като същевременно бе заплатен в голямата си част по време на делото, моля да постановите решението си. Моля да ни присъдите сторените разноски в общ размер от 2372,10 евро. Представям списък на разноските.

3

АДВ. Д.: Господин съдия, моля да отхвърлите предявения иск, който към момента на разглеждане на делото по същество е претърпял промяна като размер и като основание разбира се, доколкото е безспорен е фактът, че с ИМ се претендира заплащане на главница в определен размер, респ. мораторна лихва до датата на предявяване на ИМ. Тъй като в хода на производството по делото главницата е погасена изцяло и фактът не се оспорва от ищеца, към настоящия момент висящо е производството по делото за претендираната мораторна лихва, т.е. лихва за минало време от момента на предявяване на иска до периода 20.10.2021 г. до момента на предявяване на иска. С оглед разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД твърдя, че материалното право на ищеца да претендира лихва за минал период, т.е. мораторна лихва, е погасено по давност по смисъла на буква „в“ на чл. 111 от ЗЗД. Претендирания размер касае лихви, които представляват периодични платежни, лихвата е помесечна и с оглед на това законодателят е предвидил, че с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви и за периодичните плащания. Т.е. и съвсем накратко, от момента, за който се претендира присъждане на мораторна лихва, а това е датата 20.10.2021 г. и лихвата се претендира до 16.03.2025 г., когато е предявен иска, е изтекъл предвидения в закона 3годишен срок. В този смисъл няма спор, че с изтичането на този предвиден от закона 3-годишен срок материалното право да се претендира лихва за минал период е погасено. В този смисъл след изтичане на срока, който изтича 2024 г., към момента дори на предявяване на претенцията, а на още по-голямо основание към момента, в който делото се разглежда по същество и се претендира постановяване на съдебно решение за осъждане на ответната страна, това погасено материално право по силата на закона не може да бъде предмет на осъдително решение. Ето защо, моля в този смисъл да постановите съдебния си акт, като претендирам разноски, които представляват направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и договора, който е минимума от 1300 лв. съобразно цената на иска, в този смисъл моля да постановите решение съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, като правя възражение, макар че тезата ми е такава, че този иск следва да бъде отхвърлен по изложените съображения, но правя все пак възражение за прекомерност на размера на претендираните разноски, както от характера на спора, така и цената не предполага в такъв завишен размер да се претендират от ищеца разноски.

РЕПЛИКА на АДВ. В.: В случая обаче, това което се излага като довод, като правен аргумент от колежката е несъставомерно, защото съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, реда за погасяване на парични задължения е лихва, разноски и главница. В случая, това че клиентът й във висящото производство е заплатил сума с посочено от него основание главница, това не обвързва съда. С оглед императивната правна норма и представеното и прието по делото като неоспорено заключение е видно, че в момента тази сума, която претендирам от 9699 евро е неразплатена част от главницата и лихва, което е задължение единно. Не може така да се разбира както колежката интерпретира закона. В случая обаче аз правя едно друго 4 възражение, сумата от 1300 лева първо не е платена и второ, моля съдът да съобрази, че към настоящия момент имаме и процесуално признание на иска, което не обосновава такъв размер с оглед извършените процесуални действия по делото, които са просто едно явяване по заседание, нищо повече.

ДУПЛИКА на АДВ. Д.: От една страна се твърди, че има погасяване на главница и това не е спорно обстоятелство, но от друга страна има позоваване на заключение на вещо лице, съобразно счетоводните правила и закона, че когато има вече такива периодични плащания, респ. главница, най-напред се погасява главницата. Тук има признание, че тя е платена в хода на производството, но нещо повече, самата правна претенция е предявена след изтичане на погасителния от закона давностен срок, претенцията е предявена, няма значение счетоводството какво сочи, а от друга страна пък се твърди, че уж главницата е платена, а сега тук има плащане, претенция за плащане и на главница и на разноски, не можа да се разбере все пак от тази реплика, която се направи какво се претендира, неплатена главница или неплатени разноски?

Каква е съразмерността между главницата и разноските, която се заяви в репликата? в срок.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение Протоколът се написа в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14,35 часа.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ Секретар: _______________________

5