Определение № 1631 от 19.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1631 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002901522 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез началника на Отдел „Административно и правно обслужване на дейността“ при РЗОК-Бургас П. Д. (служител с юридическо образование по чл. 32 , т. 3 ГПК), с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 49/20.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 82/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което след частично обезсилване – над сумата от 378072 лв. до 756144 лв. (по главния и евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД), и отмяна на решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, е уважен предявеният от „УМБАЛ Бургас“ АД срещу НЗОК иск за реално изпълнение с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО – за заплащане на сумата общо от 378072 лв., представляваща общата стойност на извършената в периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 20607/12.05.2017 г. и Договор № 20607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната мораторна лихва в размер на 86674,50 лв. върху част от 1 главницата в размер на 358150 лв. - за периода до 15.11.2020 г.

Поради частично оттегляне на касационната жалба, подадена от НЗОК, с влязло в сила определение № 672/19.03.2024 г., постановено по настоящото дело, касационното производство е прекратено в частта, в която Бургаският апелативен съд е обезсилил решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, над сумата от 378072 лв. до 756144 лв. - по главния и евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно в противоречие с правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО апелативният съд е достигнал до правния извод, че осъществените от лечебното заведение медицински услуги следва да бъдат заплатени и в случаите, когато стойността им превишава определените стойности (лимита) по Приложение № 2 към индивидуалния договор. В този смисъл счита, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че следва да бъдат заплатени на изпълнителя на болнична медицинска помощ извършените от него на основание индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности и в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените размери. Излага подробни правни съображения относно действителната нормативна воля на законодателя, вложена в правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, като поддържа, че техният нормативен смисъл обосновава правния извод, че правото на медицинска помощ в пределите на задължителното здравно осигуряване не е неограничено по предмет, а е лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от НЗОК за всички здравноосигурени лица на територията на страната. Счита, че дори и да бе възникнало главното парично притезание, длъжникът би изпаднал в забава едва от изтичане на съответната финансова година, през която са осъществени процесните надлимитни медицински дейности, т.е. от 31.12.2018 г.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни 2 въпроса: 1. „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, които имат значение за решението по делото, както и да обоснове фактическите и правните си изводи?“; 2. „Следва ли въззивният съд да съобрази своето решение с практиката на ВКС?“ (по тези процесуалноправни въпроси твърди противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 184/17.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2781/2017 г.; решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС. I т. о.; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о.; решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС. II т. о; решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС. I т. о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС. II т. о.; решение № 192/29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 44/2017 г. и решение № 141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г., ІІ г. о.); 3. „Дали в качеството на възложител по сключен на основание чл. 59 ЗЗО договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки НЗОК е длъжна да заплати на лечебното заведение - изпълнител по договора, стойността на извършени медицински дейности в полза на здравноосигурени лица, на които е признато право на достъп до медицинска помощ, предвид че е надвишен предвиденият в договора лимит на обема и стойността на закупените за конкретен период дейности“; 4. „Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?“; 5. „Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка, в зависимост от това дали дейността е планова или спешна?“; 6. „С вписването на стойност и отразяване на конкретни суми в Приложение № 2, неразделна част от договора, определен ли е бюджет/рамка/обем, до който лечебното заведение следва да извършва дейността си? Задължен ли е изпълнителят да не превишава този бюджет?“; 7. „Следва ли претендираните суми за извършени дейности от лечебно заведение за болнична помощ над определени стойности да бъдат заплатени само затова, че са извършени, без 3 счетоводно да са отразени в счетоводни сметки и регистри и да има издадени финансови документи със съответните реквизити съгласно Закон за счетоводството, предвид факта, че тези лечебни заведения са търговски дружества съгласно Търговския закон и имат качеството на търговци?“; 8.

„Задължително ли изпълнителят следва да инициира специална процедура за коригиране на определените стойности, предвидена в Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4. ал. 1 и ал. 2 ЗБНЗОК и следва ли същата да е приключила, за да търси същият заплащане на извършена дейност по съдебен ред с иск за реално изпълнение?“ и 9. „Кой е началният момент, от който може да се търси лихва за забава върху стойността на отчетената в превишение на определените лимити дейност от лечебно заведение предвид едногодишното действие на бюджетния закон на НЗОК?“ (по последния въпрос твърди противоречие с Решение № 141/21.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2586/2019 г., I т. о., ТК). Счита, че правните въпроси от т. 3 до т. 9, вкл. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като правният отговор по тях би променил съображенията на съда за основателност на предявения иск и би се достигнало до различен правен резултат.

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

С определение № 439/26.02.2024 г. настоящият съдебен състав на ВКС е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК съдебното производство до приключване на конст. д. № 15/2023 г. по описа на Конституционния съд на Република България, по което е допуснато искането за обявяване на правната норма, уредена в чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, за противоконституционна.

С решение № 6/11.04.2024 г. на КС по к. д. № 15/2023 г. ( обн., ДВ, бр.

36/23.04.2024 г.) Конституционният съд на Република България се е произнесъл по искането за обявяване на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО за противоконституционна, поради което е отпаднала процесуалната пречка за произнасяне от ВКС по искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Следователно, спряното съдебно 4 производство трябва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки на основание чл.

59, ал. 1 ЗЗО. В процесния период - за времето от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г., лечебното заведение-ищец е осъществило болнична помощ, амбулаторни процедури и е вложило медицински изделия на обща стойност 382982 лв., чиято цена не била заплатена от НЗОК поради надвишаване на стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ, уговорени в договора. Тези правнорелевантни факти не са били спорни между страните, като в тази част въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, вследствие на което ги е възприел като свои.

Апелативният съд е съсредоточил своята правосъдна дейност върху спорното по делото обстоятелство дали за т. нар. „надлимитни дейности” НЗОК дължи заплащане на възнаграждение – въз основа на сключения между страните договор, респ. на извъндоговорно основание (по чл. 59 ЗЗД). Изяснил е, че съгласно чл. 2 ЗЗО „задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.” Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (чл.

4 ЗЗО). С нормата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО е уредено право на задължително здравноосигурените лица да получават медицинска помощ в обема на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и право на спешна помощ там, където попаднат. Видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК, е регламентирана в чл. 45, ал. 1 ЗЗО. С НРД се определят обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ (чл. 55, ал. 2, т. 3а ЗЗО). НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица отделните видове медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в НРД и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК (чл. 55а ЗЗО). Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет (чл. 22 ЗЗО). Състои се от приходна част, разходна част и задължителен резерв, вкл. за неотложни и непредвидени плащания (чл. 23-25 ЗЗО).

При анализиране на тези правни норми въззивният съд е достигнал до правното съждение, че разходването на средствата от бюджета на НЗОК се подчинява на финансови 5 правила за разпределение на лимитиран бюджет, като индивидуалните договори с изпълнителите на БМП се сключват в рамките на предварително определени обем и стойности, но с предвидени възможности за корекция на предварително заложените стойности на БМП, която НЗОК заплаща. Споделил е правното схващане, че целта на сключените на основание чл. 59 ЗЗО типови договори между НЗОК и различните болници е да се удовлетвори общественият интерес - осигуряване лечението и здравето на здравноосигурени лица или лица, за които е предвидена правна възможност да бъдат лекувани по реда за лечение на здравноосигурените лица.