Определение № 441 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 71/2026
- Вид
- Определение № 441
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441 гр. Бургас, 13.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500071 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 413, ал.2 от ГПК и е образувано по повод частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Боряна Димова против разпореждане № 2245 от 16.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 1451/2025 г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Т. Г. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ******, ул. „****“,бл.**,вх.** ет.**, ап.**,област *******.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.
Позовава се на разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК и чл. 410, ал. 3 от ГПК.
Счита, че заповедният съд е ограничен в преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери на лице ли са положителните предпоставки изброени по чл. 410 от ГПК и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 411 от ГПК. Счита, че отказ може да се постанови, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с 1 потребител или е на лице обоснована вероятност за това. Обосновава тезата си с твърдението, че непредставеният договор за цесия не е основание за отхвърляне на заявлението. Същият не е задължително да бъде непременно в писмена форма, а от друга страна чрез него се извършва промяна по отношение на една от страните в облигационното правоотношение, без участието на длъжника и в този смисъл не може да се третира като договор сключен с потребител и не въздейства върху основния потребителски договор.Цитира практика на съдилищата в този смисъл. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Излага съображения.
Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:
Пред КРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу П. Т. Г. ЕГН **********,за заплащане на следните суми: 620.99 лв. – главница, 87,12 лв. – договорна лихва за периода 20.03.2024 г. до 20.09.2024 г. и обезщетение за забава /мораторна лихва/ от 137.86 лв., считано от 21.03.2024 г. до 11.11.2025 г.датата на подаване на заявлението в районния съд, ведно с лихва от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски включващи юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. и държавна такса от 21.25 лв.
За да постанови обжалвания резултат КРС е установил, че по делото не е представен договор за цесия, въз основа, на който частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира горните суми и с разпореждане № 1863 от 14.11.2025 г. е оставил заявлението без движение и е указал на частния жалбоподател да представи договора за цесия, с който му е прехвърлено вземането спрямо длъжника, както и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата. Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, поради което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението.
2
Няма спор, че между длъжника П. Т. Г. и Кредисимо ЕАД, с ЕИК 175330437 е сключен договор за потребителски кредит № ******* от 07.02.2024 г., по силата на който на физическото лице е предоставена сума в размер на 620.99 лв.
По делото е представен договорът за потребителски кредит и приложение № 1 към него от 07.02.2024 г. съгласно които е посочен лихвен процент от 40 %, годишен процент на разходите 48,21 %, ведно с погасителен план обхващащ периода от 20.03.2024 г. до 20.09.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, при сключен договор с потребител, заявителят е длъжен да представи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия ако има такива. Целта в производството по чл. 410 от ГПК, е проверка, съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. В случая непредставянето на договора за цесия в рамките на производството по чл. 410 от ГПК (за разлика от това по чл. 417 от ГПК) не се явява основание за отхвърляне на претенцията, тъй като самият договор за цесия не може да бъде предмет на проверката по чл. 411, ал. 2 от ГПК. В този смисъл съдът намира отказа на КРС за издаване на заповед за изпълнение за частично основателен. Това е така, тъй като видно от представените по делото доказателства на 07.02.2024 г. между П. Г. и Ай Тръст ЕООД, ЕИК 203508899 е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят Ай Тръст ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя Г. за изпълнението по потребителския договор. Възнаграждението на поръчителя по този договор е в размер на 426.66 лв. и е платимо от Г. на седем месечни вноски.
Посочената сума не е включена в ГПР, което противоречи на чл. 11, ал.10 във връзка чл. 19 и чл. 33 от ЗПК и води до прилагането на чл. 22 и чл.
23 от ЗПК, предполагащи връщане на чистата стойност на кредита тъй като е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Накърняват се добрите нрави и се възлага задължение на потребителя, което същият следва да заплати извън сключения между страните договор за 3 отпускане на потребителски кредит. В този смисъл е на лице неравноправна клауза, поради което следва да се заплати само чистата сума по получения по договора кредит-620.99 лв., възлизащи на 317,51 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
В останалата му част отхвърлителното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. На частния жалбоподател се дължи сумата от 52,30 лв.-разноски по делото,възлизащи на 26.74 евро.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 2245 от 16.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 1451/2025 г. по описа на КРС, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. Т. Г. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ул. „****“,бл.**,вх.** ет.**, ап.**,област ********, за сумата от 620.99 лв./ 317.51 евро/ – главница по сключен договор за отпускане на потребителски кредит № 2917795 от 07.02.2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът П. Т. Г. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ул.
„*****“,бл.**,вх.** ет.**, ап.**,област ***** да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Боряна Димова, сумата от 620.99 лв./ 317.51 евро/ , представляваща главница по сключен между длъжника П. Т. Г. и Кредисимо ЕАД, с ЕИК 17533043, договор за потребителски кредит № ******* от 07.02.2024 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 11.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 52,30 лв./26.74 евро/ - разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.
Потвърждава разпореждането в останалата му част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Карнобатски районен съд за издаване на заповед за 4 изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5