Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1412 от 13.05.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 686/2026
Вид
Определение № 1412
Подписан
13.05.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. Бургас, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500686 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от З. Б., чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев против Разпореждане № 542/24.03.2026 г. постановено по ч. гр. дело № 327/2026 г. по описа на АРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжника Б. Л. М., ЕГН **********, за вземане въз основа договор за паричен заем № ********/22.08.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за предоставяне на гаранция № ********/22.08.2023 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, които вземания са цедирани на заявителя:

226,11 евро-главница за периода 07.01.2024 г. – 21.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от 17.03.2026 г., 5.71 евро-договорна лихва за периода от 07.01.2024 г. до 22.03.2024 г. и 66,81 евро мораторна лихва за периода 08.01.2024 г. до 17.03.2026 г., ведно със съдебно-деловодни разноски.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е искал представяне на договор за цесия и доказателства за уведомяване на длъжника. Цитира практика на окръжни съдилища в страната.

Излага съображения, че сключеният договор за цесия не следва да се представя в производство по чл.410 от ГПК, тъй като той е сключен с трето за спора лице и на практика не може да съдържа неравноправни клаузи. Моли съда за отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирано лице и е допустима.

1

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото е започнало по подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Б. Л.

М.. Претенцията е по договор за потребителски кредит № ********/22.08.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника.

Претендират се по заявлението 226,11 евро-главница за периода 07.01.2024 г. – 21.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от 17.03.2026 г., 5.71 евродоговорна лихва за периода от 07.01.2024 г. до 22.03.2024 г. и 66,81 евро мораторна лихва за периода 08.01.2024 г. до 17.03.2026 г., ведно със съдебноделоводни разноски.

С Разпореждане № 495/18.03.2026 г. АРС е оставил заявлението на заявителя без движение, като е указал на дружеството да се представи документ за платена държавна такса в размер на 10.86 евро, да се представят доказателства за извършена цесия и уведомяване на длъжника, да се посочи как е формирана главницата и какви компоненти съдържа, в тази главница включена ли е възнаграждението на гаранта и в какъв размер, на какво основание се претендира мораторна лихва, като следва да се уточни дали основанието е договорно или законно, ако е договорно да се да посочи конкретна клауза от договора и да се обясни как е формирана претендираната сума от 66,81 евро, да се посочи какви плащания са извършени по заема и по компоненти са разнесени – главница, лихва, възнаграждение за гарант и други.

В отговор е платена единствено държавната такса, представена с допълнителна молба. Постъпила молба вх.№ 2252/26.03.2026 г. от частния жалбоподател, с която по дадените указания от АРС са цитирани четири определения, съответно на Окръжен съд-София, на Градски съд-София, на Окръжен съд-Пловдив и Окръжен съд-Габрово. С подадената молба частният жалбоподател не е изправил констатираните нередовности на заявлението, а е посочил, че разпорежданията на съда касаят двустранно производство, каквото заповедното не е. Следва да се отбележи, че подадената частна жалба е насочена срещу определението на РС-Айтос, но излага съображения, касаещи непредставяне на договор за цесия и доказателства за уведомяване на длъжника, като същата няма връзка с основанието, на което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Действително изложеното досежно договора за цесия е аргументирано и се споделя от настоящата съдебна инстанция, но АРС е отхвърлил заявлението на друго основание и е дал указания, които не са изпълени.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът намира частната жалба за неоснователна. Това налага обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Законодателят е дал възможност на съдилищата да оставят без движение подадените заявления и ако нередовностите не бъдат изправени в срок, съдът отхвърля заявлението – чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, като съдът може 2 нееднократно да оставя заявлението без движение. Заявителят е следвало да изправи нередовностите, констатирани от АРС, в указания от съда срок.

Причина за отхвърляне на заявлението е неспазването на дадените указания, които са задължителни за страната, и в случая са относими по делото. При неотстраняване на констатираните нередовности по заявлението съдът правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение, тъй като заявлението не е било редовно. До разсъждение във връзка с нищожност на клаузи на договора, респективно на целия договор, би се стигнало при редовно подадено заявление. Това налага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 542/24.03.2026 г. постановено по ч. гр. дело № 327/2026 г. по описа на РС-Айтос.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3