Определение № 43499 от 25.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43499 гр. София, 25.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110158609 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба /озаглавена „Жалба“/ с вх. № 311304/03.10.2024 г. от Е. Д. М. срещу ******, с която се иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 24 999 лв. за това, че по ВНЧД *** г. по описа на АСНС ищецът незаконно е бил задържан с твърденията, че имало доказателства, че е извършил престъпление по чл. 199 НК, за което впоследствие по КНОХД № ***** г. по описа на ВКС, бил окончателно оправдан. Направени са искания за освобождаване от държавна такса и назначаване на служебен адвокат.

За да достигне до извод относно правната квалификация на предявения иск, съдът съобрази, че предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация не е обвързваща за съда. В случая от изложените фактически твърдения и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 21.10.2017 г. до 26.09.2024 г., в резултат от задържане под стража като мярка за неотклонение.

Съдът счита предявения иск за недопустим, защото е предявен срещу ненадлежен ответник. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ – ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание, и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

Съдът обаче не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание, нито когато задържането под стража е било потвърдено от съдебна инстанция, в който случай мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон, и уврежда непозволено задържания, само когато обвинението е неоснователно. В тези случаи легититимиран да представлява държавата е органът, инициирал наказателното производство, т.е. Прокуратурата на Република България.

След като съдът като процесуален субституент не е легитимиран да представлява държавата по иск за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, производството по делото, образувано срещу ******, следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо.

1

Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе, правна помощ е възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства (в този смисъл – Определение № 455/04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4285/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО). Ето защо искането на ищеца за допускане на правна помощ е неоснователно.

Искането на ищеца за освобождаване от държавна такса е основателно, защото макар към исковата молба да не е приложена декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, на съда е служебно известно, че от него са заведени пред СРС множество съдебни дела, по които той е освободен от държавна такса, защото се намира в затвора и няма доходи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, от задължението за заплащане на държавна такса по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58609/2024 г. по описа на СРС, 127-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно правната помощ и относно прекратяването на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2