Определение № 106 от 14.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 вр. с чл. 249, ал. 3 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК.

С определение от 06.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОДХ№472/2024г. на Пловдивския окръжен съд, е била потвърдена взетата спрямо подсъдимия З. О. Р. мярка за неотклонение "задържане под стража".

В предвидения за това срок определението се обжалва с частна жалба от адв. В. М.- служебен защитник на подсъдимия Р.. В сезиращия въззивния съд акт се заявява първоинстанционното определение да е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид мярка за неотклонение.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди изложените в частната жалба доводи и приложените по делото доказателства намира, че:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице, в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното производство по НОХД№472/2024г. по описа на ОСПловдив е образувано на 21.02.2024г. по внесен обвинителен акт срещу З. О.

Р., спрямо когото е възведено обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т. 4 вр. с чл. 198 ал. 3, вр. с ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК.

Още в хода на досъдебното производство, на 06.12.2023 г., спрямо подсъдимия Р. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

1

Тя не е променяна до настоящия момент.

С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без уважение искането за изменение на взетата мярка за неотклонение на подсъдимия. Приел е, че не са налице нови обстоятелства, налагащи изменението й, както и че не е отпаднала реалната опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.

Следва да се констатира, че в частната жалба не е посочено нито едно новонастъпило обстоятелство, което формира различен извод от първоначално изведения- за невъзможност целите на мярката за неотклонение да са постижими и с по- лека по вид от определената спрямо подсъдимия. В обсъждания документ са изложени единствено съображения относно процесуалното предназначение на всяка мярка за неотклонение, правната природа на МНО „задържане под стража“ и „домашен арест“, възможността(в принципен аспект) опасностите от укриване и/или извършване на престъпление да бъдат преодолени и при действието на втората по тежест мярка за неотклонение- "домашен арест". Като единствен аргумент за необходимост от по- леко процесуално третиране на подсъдимия се сочи ниска стойност на предмета на престъплението, но това не е новонастъпило обстоятелство.

Със споделяеми мотиви първостепенният съд е приел, че отсъстват каквито и да било основания за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Отхвърлил е като неоснователни направените пред него доводи, че семейните обвързаности на подсъдимия повеляват да му бъде определена мярка за неотклонение „домашен арест“. Към изложеното от окръжния съд следва да се добави, че тези обстоятелства са били актуални в живота на подсъдимия и към датата на инкриминираното по делото поведение и не са имали твърдения възпиращ дееца ефект. Правилно е намерена за завишена степента на обществена опасност на подсъдимия.

Според настоящия съд по делото са налице убедителни доказателства за предходно негативно поведение на лицето. Следва да се констатира обремененото му съдебно минало и извън по- тежко квалифициращото последно осъждане за умишлено престъпление от общ характер. От справката за съдимост се установяват множество предходни осъждания(пет, с оглед приложеното групиране), все за умишлени престъпления от общ характер, извършени в периода 2002-2015 г., за които подс. Р. е бил санкциониран и с наказания лишаване от свобода. Разследваното по делото деяние е реализирано година след последно изтърпяното наказание от коментирания вид.

Данните по делото не позволяват да се направи извод, че с по- лека по вид мярка за неотклонение ще бъдат реализирани целите на чл. 57 от НПК, които същата преследва. Опасността от извършване на друго престъпление е налична и с висок интензитет. С такъв интензитет е и опасността от укриване.

Тези цели не могат да бъдат обезпечени с която и да е по- лека по вид мярка 2 за неотклонение.

Определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 06.03.2024 г., постановено по НОДХ №472/ 2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е била потвърдена взетата спрямо подсъдимия З. О. Р. мярка за неотклонение "Задържане под стража".

Определението не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3