Определение № 527 от 12.11.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. В., 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20251300500283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. Д. от с.Д., обл.В. чрез ЕАД Е. И. с посочен съдебен адрес срещу Определение №849/18.05.2025г. по гр.д.№ 204/2025г. по описа на РС В., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде освободен от внасянето на държавна такса по делото.

Сочи се от жалбоподателя, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК била приложена ограничително, като е прието, че жалбоподателят разполага със средства за заплащане на ДТ, тъй като притежава два автомобила , които били на повече от 20 години и не били потенциален източник на доходи. С обжалвания съдебен акт се препятствал достъпът до правосъдие. Сочи се, че с оглед социалния статус на жалбоподателя, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, от което би могъл да реализира доход, както и множеството дела, по които е страна, същият не би могъл да заплати дължимата ДТ , както и разноските по делата за съдебно-счетоводни експертизи.

Иска се отмяна на обжалвания акт и освобождаване на ищеца в първоинстанционното производство от дължимите такси и разноски.

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на вторите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е неоснователна.

Подадена е искова молба от И. И. Д. от с.Д., обл.В. чрез ЕАД Е. И. с посочен съдебен адрес, с която срещу *** и срещу *** са предявени субективно 1 съединени искови претенции за прогласяване нищожност на два договора. С разпореждане №329/11.02.2025г. по гр.д.№ 204/2025г. , ВРС е указал на ищеца внасяне на ДТ в размер 213.84 лева. С молба вх.№ 2423/26.02.2025г. от ищеца чрез процесуалния представител адв.И. е постъпила молба за освобождаване от внасяне на ДТ по делото. Липсва молба за освобождаване от разноските по същото.

Видно от представените писмени доказателства, обосновали молбата, ищецът притежава недвижими имоти, представляващи ПИ пл.№ ***, *** II-*** с площ 1420 кв.м., ведно с масивно жилище от 94 кв.м. , *** от 39 кв.м. и 2*** от 45 кв.м. в с.Д. ,обл.В., както и ПИ ,*** XVII-212, площ 420 кв.м., ведно с *** от 90 кв.м. и 2 П*** от 55кв.м. в с.Д. , обл.В., върху който имот е наложена възбрана от ЧСИ Ст.Н., видно от справка на АВ В.. Ищецът притежава и ***, представляващи 2 броя леки автомобили *** и ***, придобити през 2013 и 2023г., както и *** придобито през 2020г. От представената от същия декларация по чл.83, ал.2 ГПК е видно, че е неженен, няма деца, не работи по трудово правоотношение, не получава доходи от свободни професии, наеми и хонорари, не притежава акции, облигации и влогове в банки, няма вземания от трети лица. Декларирал е, че има наложени запор и възбрана от ЧСИ за вземания в размер около 120 000 лева.

С оглед установеното от фактическа страна, настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Ищецът притежава два недвижими имота в с.Д., единият от които е възбранен, както и ***. Видно от декларацията, от същия не са декларирани всички недвижими имоти и ***.

От друга страна, ищецът е в трудоспособна възраст, без данни за наличие на заболявания и увреждания, пораждащи обективна невъзможност за полагане на труд, няма задължения към трети лица, неженен е, няма изключителни разходи и дължимата ДТ в настоящото производство не е непосилна.

Не са представени доказателства вземанията, предмет на изпълнителното дело, по което е наложена възбрана, в какъв размер са.

Основанията, изложени от жалбоподателя, че е страна и по други граждански дела са неотносими в настоящото производство , и са недоказани. По отношение освобождаването от разноски по делото съдът не следва да се произнася, тъй като от Д. е поискано освобождаване само от ДТ и с определението си първоинстанционния съд се е произнесъл по това искане, което определя и предмета на спора.

По отношение на цитираната съдебна практика , следва да се посочи, че същата е съобразена с конкретни за съответния спор факти и обстоятелства, и е налице и по-нова такава в обратен смисъл-определение № 4376 / 15.12.2022 г. по к.гр. № 20228003104210 по описа за 2022 година.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №849/18.05.2025г. по гр.д.№ 204/2025г. по описа на РС В..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. В., 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20251300500283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. Д. от с.Д., обл.В. чрез ЕАД Е. И. с посочен съдебен адрес срещу Определение №849/18.05.2025г. по гр.д.№ 204/2025г. по описа на РС В., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде освободен от внасянето на държавна такса по делото.

Сочи се от жалбоподателя, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК била приложена ограничително, като е прието, че жалбоподателят разполага със средства за заплащане на ДТ, тъй като притежава два автомобила , които били на повече от 20 години и не били потенциален източник на доходи. С обжалвания съдебен акт се препятствал достъпът до правосъдие. Сочи се, че с оглед социалния статус на жалбоподателя, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, от което би могъл да реализира доход, както и множеството дела, по които е страна, същият не би могъл да заплати дължимата ДТ , както и разноските по делата за съдебно-счетоводни експертизи.

Иска се отмяна на обжалвания акт и освобождаване на ищеца в първоинстанционното производство от дължимите такси и разноски.

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на вторите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е неоснователна.

Подадена е искова молба от И. И. Д. от с.Д., обл.В. чрез ЕАД Е. И. с посочен съдебен адрес, с която срещу *** и срещу *** са предявени субективно 1 съединени искови претенции за прогласяване нищожност на два договора. С разпореждане №329/11.02.2025г. по гр.д.№ 204/2025г. , ВРС е указал на ищеца внасяне на ДТ в размер 213.84 лева. С молба вх.№ 2423/26.02.2025г. от ищеца чрез процесуалния представител адв.И. е постъпила молба за освобождаване от внасяне на ДТ по делото. Липсва молба за освобождаване от разноските по същото.

Видно от представените писмени доказателства, обосновали молбата, ищецът притежава недвижими имоти, представляващи ПИ пл.№ ***, *** II-*** с площ 1420 кв.м., ведно с масивно жилище от 94 кв.м. , *** от 39 кв.м. и 2*** от 45 кв.м. в с.Д. ,обл.В., както и ПИ ,*** XVII-212, площ 420 кв.м., ведно с *** от 90 кв.м. и 2 П*** от 55кв.м. в с.Д. , обл.В., върху който имот е наложена възбрана от ЧСИ Ст.Н., видно от справка на АВ В.. Ищецът притежава и ***, представляващи 2 броя леки автомобили *** и ***, придобити през 2013 и 2023г., както и *** придобито през 2020г. От представената от същия декларация по чл.83, ал.2 ГПК е видно, че е неженен, няма деца, не работи по трудово правоотношение, не получава доходи от свободни професии, наеми и хонорари, не притежава акции, облигации и влогове в банки, няма вземания от трети лица. Декларирал е, че има наложени запор и възбрана от ЧСИ за вземания в размер около 120 000 лева.

С оглед установеното от фактическа страна, настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Ищецът притежава два недвижими имота в с.Д., единият от които е възбранен, както и ***. Видно от декларацията, от същия не са декларирани всички недвижими имоти и ***.

От друга страна, ищецът е в трудоспособна възраст, без данни за наличие на заболявания и увреждания, пораждащи обективна невъзможност за полагане на труд, няма задължения към трети лица, неженен е, няма изключителни разходи и дължимата ДТ в настоящото производство не е непосилна.

Не са представени доказателства вземанията, предмет на изпълнителното дело, по което е наложена възбрана, в какъв размер са.

Основанията, изложени от жалбоподателя, че е страна и по други граждански дела са неотносими в настоящото производство , и са недоказани. По отношение освобождаването от разноски по делото съдът не следва да се произнася, тъй като от Д. е поискано освобождаване само от ДТ и с определението си първоинстанционния съд се е произнесъл по това искане, което определя и предмета на спора.

По отношение на цитираната съдебна практика , следва да се посочи, че същата е съобразена с конкретни за съответния спор факти и обстоятелства, и е налице и по-нова такава в обратен смисъл-определение № 4376 / 15.12.2022 г. по к.гр. № 20228003104210 по описа за 2022 година.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №849/18.05.2025г. по гр.д.№ 204/2025г. по описа на РС В..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.