Определение № 949 от 23.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 949 гр. Перник, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500743 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 131 от 29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 972/2022 г. Районен съд - Радомир е осъдил ответницата С. В. А., ЕГН **********, настоящ адрес: ***.

Постоянен адрес: ***, да заплати на ищеца В. Ц. М., ЕГН **********, от ***, чрез адв.

В. К., САК, ***, с адрес за призоваване: ***, Адв. дружество „К., К. и съдружници“, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, безпокойство, семейни проблеми и стрес в следствие на действия на ответницата- разпространяване на клевети, набеждаваше в некомпетентност, вземане на неправилни решения по водоснабдяването, некадърност, пуснала слух, че ищецът имал любовница в селото, че той бил убил съселянина им И.Х.Б., като е отхвърлил иска до пълния му претендиран размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.

В. А., чрез адв. В. А., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен акта на първота инстанция, в частта, с която искът е уважен като основателен и е присъдено обезщетение в размер на 1000 лева и вместо това да бъде постановено, че искът е изцяло неоснователен. В условията на алтернативност се моли присъдения размер на обезщетението да бъде определен в минимален размер. Прави се искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Ц. М., чрез адв. В. К., с 1 който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и манипулативна, като моли същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения за неоснователност на изложените в жалбата твърдения, като излага подробни аргументи в тази насока.

Намира постановеното решение за правилно и съобразено със събраните по делото доказателства. В заключение прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и атакуваното решение бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се увеличи размера на присъденото обезщетение до претендирания от М. в исковата молба. В условията на алтернативност се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта за разноските, като се постанови ново, с което не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за ответната страна, пораде липса на представен по делото договор по чл. 38 от ЗА. Прави се искане за присъждане на сторените разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от В. Ц. М., чрез адв. В. К., с която атакуваното решение се сочи за необосновано и неправилно, поради явното му противоречие със събраните и приети по делото доказателства, като се излагат подробни аргументи в тази насока. По изложените съображения се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 10 000 лева. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително и за адвокатско възнаграждние. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Постъпил е отговор на депозираната насрещна въззивна жалба от С. В. А., чрез адв. В. А., с който се твърди, че същата е частично допустима, поради липса на правен интерес за ищеца в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000 лева за причинено непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Сочи се, че в останалата част жалбата е неоснователна и необоснована, доколкото са изложени твърдения в явна противоречие със събраните по делото доказателства.

Прави се подробен анализ на свидетелските показния, събрани пред първата инстанция. Оспорени са направените с насрещната въззивна жалба твърдения, включително и твърдението, че процесното решение е неправилно, като следва да бъде определен размер на обезщетение от 10 000 лева. Излагат се съображения и по отношение на претендираните и присъдени за двете страни разноски. По отношение на исканите от втората инстанция разноски за вещи лица, намира искането на насрещния жалбоподател за необосновано завишено.

Настоящият съдебен състав констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, за наличието на която съдът следи и служебно с оглед разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК. Районен съд – Радомир е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяване на решението, като въззивната инстанция констатира, че съществува разминаване в бащиното име на въззивния жалбоподател С. В. А., изписано в подадената въззивна жалба и наличните по делото кореспонденция и материали, и бащиното име на същата, изписано в атакуваното решение, а именно С. В. А..

Предвид това, настоящата инстанция намира, че производството по въззивното дело следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на Районен съд – гр.

Радомир, с оглед отстраняване на констатираното несъответствие и за изпълнение процедурата по чл.247 ГПК. Поправката на ОФГ не може да се извърши по реда на обжалването, а от съда, постановил решението като първа инстанция.

2

Предвид изложеното и на основание чл. 273 във вр. с чл.247 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 743/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник

ВРЪЩА делото на Районен съд - Радомир за поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК на очевидна фактическа грешка в Решение № 131 от 29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 972/2022 г. на Районен съд – гр. Радомир, съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение, след което делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Окръжен съд Перник за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3