Решение № 16436 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16436 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110169305 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът Н. П. Д. твърди, че по наследство и въз основа на Решение №140/2018г. от 04.01.2019г. по гр. д. №192/2018г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с ответника М. Д.

М. са съсобственици на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-19-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от 06.06.2019г., с адрес гр. София, район Връбница, ул. „Проф. Янаки Моллов“, с площ от 1036 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, с начин на ползване – незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 780, квартал 3, при съседи: ***,

***, *** и ***.

Ищецът Н. П. Д. заявява, че е придобил собствеността върху ПИ, в качеството на наследник на Петър Григоров Д., собственик съгл. НА №37, том IV, дело №5012/1995 на IV нотариус при НС на СРС, наследник на Дафинка Иванова Д.а и наследник на Марияна П.а Д.а. Ответникът М. Д. М. бил признат за собственик ½ идеална част от ПИ, с Решение №140/2018г. от 04.01.2019г. по гр. д. №192/2018г. на ВКС, Второ гражданско отделение.

Релевира, че между страните няма постигнато съгласие за доброволна делба на недвижимия имот. Сочи, че ответникът ползва целия ПИ, като не допуска ищеца в парцела и заявява, че 1

„имота е негов“. Поддържа, че според влязло в сила съдебно решение Н. Григоров Д. е съсобственик на Метод Д. М., поради което предявява иск за делба. Обяснява, че с нотариален акт № 70, том X, регистър 1808, дело 1724/27 на нотариус при СОС, Доре Минчев Трайков – прадядо на ищеца, купува нива около 6 декара, находяща се в гр. София, в м. Коньовица. С нотариален акт № 36, том XXXIII, дело 6276/1967г. на нотариус при СНС за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС наследниците на Григор Д. Минчев – дядо на ищеца, придобили по замяна правото на собственост върху една нива, находяща се в землището на София, квартал „Бакърена фабрика“ с пространство от 3,8 декара. С нотариален акт № 37, том IV, дело № 5012/1995г. за собственост върху недвижим имот, придобит по замяна, съдебна делба и давностно владение Петър Григоров Д. – баща на ищеца, придобил собствеността на процесния недвижим имот. Заявява, че с посоченото по-горе решение ответникът е признат за собственик на ½ ид.ч. от този имот, като брата на ответника – М. Д. М. не е участвал в това производство, не е предявявал иск за собственост, а е изразил воля да бъде компенсиран с поименни компенсационни бонове, по повод на което му били предоставени 502 поименни компенсационни бона. Представя доказателства и заявява доказателствени искания.

Ответникът М. Д. М. оспорва предявената искова молба. Поддържа, че представен в приложение към исковата молба нотариален акт е в нечетливо копие, като има претенция към ищеца да представи нов четлив препис. Желае да му бъде удължен срока за оспорване на IV до първото открито съдебно заседание. Оспорва обстоятелствената част на исковата молба, като твърди, че не отговаря на правното и фактическото положение. Ответникът моли да се конституира брат му М. М. като страна в процеса поради причината, че той също е наследник на общия наследодател Д. М. – техен баща, съсобственик на останалата ½ от процесния имот. Според ответника, с представеното съдебно решение, от което ищецът черпи права е видно, че има и други съсобственици, които не са конституирани. Прави се възражение за изтекла придобивна давност в полза на М. Д. М..

С определение № 26662/19.06.2025г. като страна и съделител в производството е конституирано лицето М. Д. М., който в предоставения му срок не депозира писмен отговор.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по замяна, съдебна делба и давностно владение № 37, том IV, дело 5012/1995г., от 20.02.1995г. на IV нотариус при Нотариалната служба при Софийски районен съд, Петър Григоров Д. от гр. София, ЕГН **********, е признат за собственик по замяна, съдебна делба и давностно владение върху следния недвижим имот – празно дворно място с пространство от 1080 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 780 от квартал 2, по плана на София, местността „НПЗ Орион“, при съседи улица, Тодор Д., Минка Тимева и Верка Тодорова.

С влязло в сила на 04.01.2019г. решение № 140/04.01.2019г., постановено по гр.д. № 192/2018г. по описа на Върховен касационен съд, е признато за установено ищеца Н. П. Д., 2 че ответника М. Д. М. е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***,

*** и ***, който съставлява реална част с площ 1073 кв.м. от УПИ I – за озеленяване, УПИ IV-952, 199а, 799, 780, и УПИ VI-271, 272, 780 от кв.20б по действащия регулционен план на м. „НПЗ Орион и съседни жилищни територии-част север“, заключена между цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 на скица л.154 от дело на СРС, съставляваща неразделна част от решението. В мотивите на решението е прието, че разпоредбата на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. Условията за запазване на собствеността от лицата, получили имот по замяна от ТПС комисия, са две: застрояване на имота /без значение дали е законно/ и извършване на разпореждане с имота, като и двете следва да са осъществени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В този смисъл е практиката по Решение № 57 от 05.05.2015г. по гр.д. № 6431/2014 г. на II г.о.

В решение № 113 от 09.03.2012г. по гр.д. № 568/2011г. на І г.о. на ВКС се разглежда хипотеза на разпореждане с част от имота, придобит по замяна и се приема, че пречка за реституция е налице за тази част; но другата част, за която не са налице визираните в нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ ограничения - с имота да е извършено разпореждане или той да е застроен, подлежи на реституция. Тази практика следва да намери приложение и за настоящия случай.

При горното разрешение на правния въпрос, неправилно се явява застъпеното от въззивния съд разбиране, че извършеното застрояване в единия от спорните имоти, попадащ в рамките на възстановения по ЗСПЗЗ имот, е пречка за реституция на бившия имот изцяло, независимо че за останалата част, попадаща в самостоятелни поземлени имоти, пречки за реституция няма. В случая следва да се разгледат предпоставките на чл.18з, ал.3 ПЗСПЗЗ спрямо всеки от трите поземлени имоти, върху които попада възстановеният на ищеца имот, които са предмет на ревандикационните искове спрямо трите групи ответници.

Фактическите обстоятелства по отношение на отделните имоти са различни и обуславят различни правни изводи. Доколкото са налице общи факти, от които произтичат правата на всички ответници, разрешението по тях следва да е еднакво. Но съществуващият различен режим на застрояване на имотите и извършените с тях различни сделки, предполагат самостоятелна преценка на условията на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Общи спрямо всички ответници са възраженията, свързани с извършената през 1983г. делба на имота и поконкретно дали тя представлява разпореждане по смисъла на горепосочената разпоредба. По този въпрос следва да бъде споделена практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на I г.о., според която целта на законодателя е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите по замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени блага и свързани с това спорове. Поради това разпоредителни сделки само между сънаследниците на заменителя или делба между тях, не водят до придобиване на права от трети лица и не съставляват разпореждане по смисъла на закона. По иска срещу Дафинка Иванова Д.а, Н. П.

Д. и Марияна П.а Д.а относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** е 3 изследвано и прието, че имота съществува постройка, която не е нанесена в кадастъра, построена е през 1967г. и представлява дървено бунгало за сезонно ползване - едно помещение 8 кв.м. и склад за инструменти 3 кв.м. /електрифицирано е и не е водоснабдено/.

Тази постройка не представлява сграда по смисъла на §1в, ал.3, т.1 и 3 ДР ПЗСПЗЗ, тъй като е стопанска постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция и е за сезонно ползване. Поради това, за този имот замяната не се запазва и няма пречка за възстановяване на собствеността. Искът следва да бъде уважен за имота, индивидуализиран като реална част с площ 1073кв.м. от УПИ І-за озеленяване, УПИ ІV-952,199а,799,780, УПИ V-199а,780,781,795 и УПИ VІ-271,272,780 от кв. 20б по действащия регулационен план на м.

„НПЗ Орион и съседни жилищни територии- част север”, заключена между цифри 5-6-7-1711-12-13-5 на скицата на л. 154 от делото на СРС.

Съгласно представената по делото скица имотът е заснет с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД19-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от 06.06.2019г., с адрес гр. София, район Връбница, ул. „Проф. Янаки Моллов“, с площ от 1036 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, с начин на ползване – незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 780, квартал 3, при съседи: ***, ***, *** и ***.

По делото е представена административната реситуционна преписка, съдържаща освен решение за въстановяване, но и съдебни решения. От съдържанието и се извежда, че два пъти ответникът М. Д. М. е обжалвал решението на ОСЗ „Нови Искър“, а крайният резултат е, че с решение № ВР245 от 23.12.2010г. на ОСЗ „Нови Искър“ е признато правото на собственост на наследниците на Д. М.ов М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти – нива от 5581 дка, находяща се в строителните граници на Връбница в местността /квартал Шаховец/Суходол имот № 1, № КАД.Л. 219 от кадастрален план, изработен 1956г. при граници /съседи/: ж.п. Ареал, имот № 201, имот № 202, имот № 203, имот № 204, част от имоти №№ 779, 199А, 795, заявен с пореден номер №1 от заявлението и установено с Делбен протокол 27.02.1964г., съд.реше. на СГС адм.дело № 878/2007г., съд.решение на Адм.съд по адм.дело № 4410/2010г., като е ВЪЗСТАНОВЕНО ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ върху 4,394 дка от тази нива, а за останалите 1,187 дка е отказано правото да се възстанови собствеността в съществуващи възстановими стари реални граници. Указано е, че за отказаната за възстановяване, но призната за собственост, част от посочената нива, на наследниците на Д. М.ов М. се полага обезщетение по реда на чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Съгласно представеното удостоверение за наследници на Д. М.ов М. – той е починал на 17.10.1990г. и е оставил за наследници децата си М. Д. М. и М. Д. М..

От представеното удостоверение /л.115/ се извежда, че за отказаната част за възстановяване на признатото право на собственост, на ответниците не е платено обезщетение. По преписката се съдържат и данни – л.156 – заявление от М. Д. М. от 4

24.01.2011г., че желае да бъде обезщетен със земя за отказаната му за възстановяване част от посочената по-горе нива. В административната преписка се съдържат данни – писмо от 15.01.2021г. /л.104/, че по преписка ВР245 на наследниците на Д. М.ов М. има постановено решение за право на обезщетение № ВР245 от 25.01.2011г. за отказаната им част от имота по решение ВР245 от 23.12.2010г., като със заявление от 24.01.2011г. е отбелязано, че избрания от наследниците начин на обезщетяване е със земя, поради което и по преписка ВР245 не е постановено решение за бонове. Наличните данни по делото за компенсаторни бонове на името на М. Д. М., които обаче касаят обезщетяване за отказ да се възстанови имот по друго решение на ОСЗ „Нови Искър“ – решение № Р45ГБ от 05.07.1993г.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b2d3839-4735-4ea9-8cad-ce7de39ee3c0