Решение № 412 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110168093 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124, вр. чл.310, ал.2 ГПК.

Й. Н. П. е предявил срещу „Индустриални системи и системи за сигурност България“ ЕООД (ново наименование „Институт по компютърни науки“) искове по чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ за сумата от 1462 лева – неплатено трудово възнаграждение (нето) за периода 21.10.2021г. – 30.12.2021г. по трудов договор № 002/21.10.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (14.11.2024г.) до окончателното плащане) и за сумата от 408 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.12.2021г. – 11.12.2024г. (съгласно уточнителна молба от 12.12.2024г. – л.17 и уточнителна молба от 03.06.2025г. - л.285).

Ищецът твърди, че през процесния период е бил служител на ответното дружество.

Въпреки съвестното изпълнение на трудовите му задължения не било платено дължимото му трудово възнаграждение. Трудовият договор бил прекратен през м.12.2021г., без обяснения от страна на работодателя, чрез документи, изпратени по куриер. Невярно било твърдението на управителя на ответното дружество, изнесено пред Инспекцията по труда, че ищецът не се е явявал на работа. Ищецът твърди, че е подписал протокол за постъпване на работа на 21.10.2021г. Ищецът изпълнявал основните си задължения по трудовия договор не в офиса на дружеството, а при посещение на клиенти на работодателя. През процесния период ищецът бил на разположение за изпълнение на трудови задължения по разпореждане на работодателя.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Посочва, че повече от 14 години ищецът е работил по трудов договор при „Лион Технолоджис“ ЕООД, чийто едноличен собственик е управител на ответното дружество, с месторабота : гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.325, административна сграда, ет.3. На 21.10.2021г. било регистрирано прекратяване на трудовия договор между ищеца и „Лион Технолоджис“ ЕООД и на същия ден бил сключен трудов договор между ищеца и ответното дружество, съгласно който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „техник, поддръжка на компютри“. Със заповед на ответника от 21.10.2021г. на ищеца било 1 определено работно място : гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.325, административна сграда, ет.3, която заповед не била подписана от ищеца. Ищецът не подписал и редица документи, необходими за постъпване на ищеца на работа, като длъжностна характеристика, протокол за постъпване на работа, служебна бележка за проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа, справка за подадено уведомление за сключване на трудовия договор до ТП на НАП и др. Ищецът заявил, че много бърза и друг път ще подпише документите. След сключване на трудовия договор с ответника ищецът повече не се явил в офиса на работодателя и не отговарял на телефонните повиквания. Ответникът поддържа, че трудовото правоотношение между страните не е възникнало. Поради неподписване на посочените документи ответникът нямал право да поставя трудови задачи на ищеца. Ищецът не се явил на работа през нито един ден от процесния период и не е полагал труд. Отсъствието на ищеца от работа било отразено в отчетни форми и платежни ведомости. Поради неявяване на работа ответникът издал заповед № 001/16.12.2024г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 17.12.2021г. Поради липса на контакт с ищеца и невъзможност за лично връчване заповедта за прекратяване на трудовия договор била изпратена чрез куриер и получена от ищеца на 30.12.2021г. Предвид изложеното ответникът поддържа, че реално трудовото правоотношение между страните не е възникнало поради неподписване на изискуеми по закон документи, поради което и работодателят нямал право да допусне ищеца работа, а и ищецът реално не бил полагал труд.

Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 21.10.2021г. между ищеца Й. Н. П. и ответника „Индустриални системи и системи за сигурност България“ ЕООД (сегашно наименование „Институт по компютърни науки“) е сключен трудов договор № 002/21.10.2021г., по който ищецът е назначен на длъжността „техник, поддръжка на компютри“. Включена е клауза за срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя (т.3.1). Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 350 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов опит и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при работодателя (т.4).

От приетите доказателства се установява и че ответникът е издал заповед № 001/16.12.2021г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 17.12.2021г., която е връчена на ищеца по куриер на 30.12.2021г. (л.70 и сл.).

Спори се дали ищецът е постъпил на работа при ответника и дали реално е положил труд през процесния период. Ищецът поддържа, че е подписал протокол за постъпване на работа на 21.10.2021г., както и че добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения по нареждане на ответника. Ответникът възразява, че след подписване на процесния трудов договор ищецът не е подписал документите, необходими да допусне ищеца до работа, и че ищецът изобщо не е полагал труд при ответника.

Законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника или служителя, или издадената от работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или служителя. Началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя. Срокът за постъпване на работа на работника/служителя е задължителен за страните по трудовото правоотношение. Ако работникът или служителят не спази срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателят до изтичането на срока – чл.63, ал.1 и ал.3 КТ. В този смисъл е решение № 156 от 16.05.2012г. на ВКС по гр. д. № 1027/2011 г., III г. о., ГК.

Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от 2 получаването на документите по чл.63, ал.1 КТ (екземпляр от трудовия договор и справка за подадено уведомление до ТП на НАП), освен ако страните са уговорили друг срок – чл.63, ал.3 КТ. В процесния трудов договор е отбелязано, че работникът/служителят се задължава да постъпи на работа на 21.10.2021г., като в края на договора, непосредствено преди подписите на страните, е записано, че работникът/служителят е постъпил на работа на 21.10.2021г.

По делото като доказателство е приет представеният с отговора на исковата молба протокол от 21.10.2021г. за постъпване на работа към процесния трудов договор, който носи подпис и печат само на ответника и липсва подпис на ищеца. Представения с исковата молба препис от протокол за постъпване на работа от 21.10.2021г., който носи подпис и на ищеца, бе изключен от доказателствата по делото на основание чл.183, ал.1, изр. посл. ГПК поради неизпълнение на задължението от страна на ищеца да представи документа в оригинал или официално заверен препис.

По делото като доказателство е приет констативен протокол от 22.10.2021г. (л.113), подписан от двама свидетели – М.К. и М.Ф., в който е удостоверено, че ищецът не се е явил на 21.10.2021г. и на 22.10.2021г. за подписване на справка за прието уведомление за регистриран трудов договор от НАП, начален инструктаж по безопасност на труда и започване на работа по трудовия договор.

По делото по искане на ответника е разпитана М.К. (съпруга на управителя на ответното дружество – А.К.). Тя посочва, че е служител при „Лион Технолоджис“ ЕООД (чийто управител е А.К.), като посоченото дружество и ответното дружество са имали общ офис, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.325. Свидетелката посочва, че е работила заедно с ищеца Й. П. в „Лион Технолоджис“ ЕООД до м.10.2021г. След това ищецът сключил трудов договор с ответното дружество и следвало да започне работа при ответника, но ищецът не се явил на работа. В „Лион Технолоджис“ ЕООД ищецът бил назначен като сервизен техник и отговарял за поддръжка на техниката. Свидетелката предполага, че при ответника ищецът е бил назначен на аналогична длъжност. Непосредствено след подписване на трудовия договор с ответника ищецът напуснал офиса с обяснението, че има спешна работа. В деня, следващ подписването на трудовия договор с ответника, ищецът следвало да започне работа, като получи и справката за подадено уведомление към НАП. Ищецът обаче не се явил на работа и не отговарял на телефонните повиквания. В офиса постъпвали обаждания на клиенти на „Лион Технолоджис“ ЕООД, които търсели ищеца. Към м.10.2021г. ответното дружество нямало клиенти и по спомен на свидетелката при същото дружество нямало назначени други служители.

От приетите по делото разчетно – платежни ведомости през процесния период (м.10.2021г., м.11.2021г. и м.12.2021г.) – л.94 и сл. от делото, е видно, че ответникът не е начислявал дължимо трудово възнаграждение спрямо ищеца. В отчетните форми за явяване/неявяване на работа спрямо ищеца за процесния период (м.10.2021г., м.11.2021г. и м.12.2021г.) – л.99 и сл. от делото, е отразено, че ищецът не се е явявал на работа през нито един ден, в който следвало да е на работа, като дните, в които ищецът е следвало да се яви на работа, са отбелязани в графа „самоотлъчка“. Липсва подпис на ищеца в книгата на ответника за начален инструктаж по безопасност и здраве пр работа (л.190) и в книгата за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж (л.192).

Като доказателства са приети и неносещи подпис от ищеца длъжностна характеристика и справка от НАП за прието уведомление по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 22388213477909/ 21.10.2021г.

От така събраните доказателства (писмени и гласни) съдът приема, че не се установява постъпване на ищеца на работа. В трудовия договор страните са уговорили ищецът да постъпи на работа на 21.10.2021г. Постъпването на работа се удостоверява писмено (чл.63, ал.4 КТ), което може да се извърши чрез съставяне и подписване на 3 протокол или акт за встъпване в длъжност, писмено отбелязване върху трудовия договор за датата на постъпване на работа и т.н. Писменото удостоверяване на постъпването на работа има доказателствено значение за началото на изпълнението на трудовия договор, като това обстоятелство може да се установява с всички доказателствени средства. Постъпването на работа се изразява в изпълнение на задължения или упражняването на права по трудовото правоотношение от работника/служителя (в такъв смисъл е решение № 360 от 8.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2011 г., IV г. о.).

В трудовия договор е отразено, че работникът/служителят е постъпил на работа в уговорения срок – на 21.10.2021г. В тази част документът е частен свидетелстващ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а верността на отразеното обстоятелство – постъпване на работа, се преценява от съда с оглед всички събрани доказателства. В случая достоверността на така отразеното обстоятелство категорично се опровергава от останалите доказателства. Ищецът не доказа твърдението си, че фактически и реално е започнал да изпълнява възложената му работа. Ангажираните от ответника (работодател) доказателства за това, че в отчетните форми не са отразени реално отработени дни от ищеца, че в платежните ведомости не е отразено дължимо трудово възнаграждение за положен труд от ищеца и че липсва подпис на ищеца в книгите за инструктаж на работното място, върху длъжностната характеристика и справка за прието уведомление от НАП, са индиция за това, че ищецът не е започнал изпълнение на трудовите си задължения. Тези доказателства, обсъдени заедно със свидетелските показания на доведения от ответника свидетел М.К., които се кредитират от съда въпреки възможната им заинтересованост (чл.172 ГПК), защото съответстват на другите доказателства, налагат безспорния извод, че след сключване на процесния трудов договор, ищецът не е започнал изпълнение на трудовия договор, без да има данни и твърдения за наличие на пречки от обективен характер, за които работодателят да е бил своевременно уведомен.